Решение № 13156 от 04.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 13156 гр. София, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. КОЮВА при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело № 20241110157569 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 вр.чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, по реда на чл.422 ГПК вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК.

Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба/ИМ/ с вх.

№305205/30.09.2024г. от ищеца ИНТЕРИОР В ЕООД, ЕИК 205090231, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост 4, бл.460, вх.1, ап.2, срещу ответник С. Б.

ГРУП ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.Младост, ***А, ап.34, като се моли съдът да се произнесе с решение, с което да се признае за установено спрямо ответника, че дължи СЛЕДНИТЕ СУМИ – сумата 5190,16 лева/лв./, представляваща вземане по фактура № **********/31.08.2023г. във връзка с търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, и сумата 6502,50 лв., представляваща вземане по фактура № **********/16.10.2023г. във връзка с търговска продажба на мебели (изработка, доставка и монтаж) по поръчка ***, ведно със законна лихва върху двете главници в общ размер на 11692,66лв. за период от 09.07.2024г.

/дата на подаване на заявление в съда/ до изплащане на вземането, сумата 581,86лв., представляваща лихва за забава по фактура № **********/31.08.2023г. за период 15.09.2023г.-08.07.2024г., и сумата 584,44лв., представляваща лихва за забава по фактура № **********/16.10.2023г. за период 15.11.2023г.-08.07.2024г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ № 22984/25.7.2024г. по чл.410 ГПК по предходната заповедна част на производството развила се по ЧГД № 41643/2024г. по описа на СРС, 2 ГО, 163-ти състав.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили два договора – Поръчка № *** (Н) от 08.12.2022г. и Поръчка № *** (К) от 04.07.2022г., за доставка на мебели по предложена от ищеца оферта, като доставката включвала изработка и монтаж на посочен от ответника адрес. Били издадени 2 бр. фактури с № **********/31.08.2023г. и **********/16.10.2023г. на стойност от 5190,16лв. и 6502,50лв. Поддържа, че ответникът не е заплатил главниците по издадените фактури, поради което претендира и лихва за забава в посочените размери в ИМ и с посочените периоди на забавата. Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

1

Съгласно уточнителна молба с вх.№ 53562/14.02.2025г. ищецът е изложил твърдения, че предметът на двата договора е изработка и монтаж на мебели по зададени характеристики от ответника в посочени от него обекти /апартаменти/. Ответникът е следвало да посочи и/или одобри всички необходими характеристики на мебелите, които възлага да бъдат изработени и монтирани /материал, цвят, уреди за вграждане, начин на отваряне на врати, секции и т.н./, както и да осигури всички необходими условия на ищеца да изпълни своите задължения, а именно – помещенията, в които се монтират мебелите, да бъдат в степен на завършеност, позволяващо монтирането, както и да осигури своевременно достъп до обекта. Сроковете по Поръчка *** (Н), посочени в края на ценовата оферта, е 50 работни дни за изработка след взимане на точни размери и 25 работни дни за монтаж.

Сроковете по Поръчка *** (К), посочени в края на ценовата оферта, 45 работни дни за изработка след взимане на точни размери. Посочва, че при всяко внасяне на корекци по време на работния процес срокът се удължава по преценка на изпълнителя. Заявява, че при всяка промянана характеристиките на мебелите се налага закупуването/получаването на конкретния материал според променените задания. Излага твърдения, че Поръчка *** (Н) било договорено възнаграждение в размер на 48856,16лв. с ДДС съгласно представената по делото оферта. Били включени клаузи, че офертата не е окончателна и подлежи на актуализация след взимане на точни размери, конкретизиране на детайлите и промяна в параметрите, като също неоферирани мебели и елементи се калкулират допълнително. По Поръчка *** (Н) имало една неизплатена фактура с №**********/31.08.2023г., свързана с възнаграждението за монтаж на мебелите. Излага твърдения, че Поръчка *** (К) било договорено възнаграждение в размер на 40992,70лв. с ДДС съгласно представената по делото оферта. Били включени клаузи, че офертата е на база проектни размери, като ако има разминаване с действителните – офертата подлежи на корекция; цената за монтаж на мебелите е базова/без предварителен оглед на място/; всички възникнали разходи, произхождащи от спецификата на обекта, се начисляват допълнително. По Поръчка *** (К) имало една неизплатена фактура с №**********/16.10.2023г., свързана с възнаграждение за монтажа на мебелите. Твърди, че съгласно наложената между двете търговски дружества практики плащанията по договорите се извършва по следния начин – 60 % авансово, 30 % при изработката и доставката на мебелите, и последни 10 % след монтажа на мебелите.

Поддържа, че ответникът е приел извършената работа без забележки. До отправяне на поканата за заплащане на процесните фактури ответникът не е информирал ищеца за лошо или неточно изпълнение, което да не е било отстранено до изпращане на съответната фактура. Ищецът посочва, че е запознат с обстоятелството относно предназначението на мебелите за лице, различно от ответника, но оспорва да е бил информиран за крайните срокове между ответника и крайния получател.

С молба с вх.№ 87325/12.03.2025г. ищецът е признал, че е получил посочените от ответника авансови плащания, като е издал фактура № *****/16.12.2022г. и фактура № *******/28.04.2023г. за Поръчка *** (Н), както и фактура № **********/19.07.2022г. и фактура № *********/17.03.2023г. за Поръчка *** (К).

ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл.131 ГПК, подава отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез упълномощен адвокат, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че фактура № **********/31.08.2023г. касае краен клиент Н Д, като ответникът е действал като изпълнител, а ищецът като подизпълнител. Сочи, че част от възнаграждението е било заплатено авансово, като са извършени 2 бр. плащания по банков път на дати 15.12.2022г. и 30.10.2023г. за сумата от 29400лв. и 14700лв. Оспорва претендираната от ищеца сума в размер на 5190,16лв. да е дължима, доколкото липсвало пълно изпълнение по поръчката, осъществено на 23.06.2023г. Твърди, че ищецът не е изпълнил точно своите задължения, поради което сочи, че не е приел работата. Налице била неизправност в доставените и монтирани мебели от ищеца, поради което ответникът предприел необходимите поправки за своя сметка. Поради изложеното моли за отхвърляне на иска, евентуално – уговореното 2 възнаграждение да бъде намалено по реда на чл.265, ал.1 ЗЗД. Поддържа, че изпълнението на поръчката било неточно и във времево отношение, доколкото срокът за изработката съгласно договора бил 50 работни дни след взимане на размери, а за монтаж – 25 работни дни, а размерите са взети на 19.12.2022г. и мебелите са доставени на 14.03.2023г., тоест било налице забава при доставката. Монтажът не бил довършен поради липсата на реглаж на мебелите.

С оглед некачественото и неточното изпълнение на договора ответникът твърди да е претърпял имуществени вреди в размер на 5380лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в неполучената част от уговореното възнаграждение с крайния клиент.

Също така поддържа, че ищецът дължи и законната мораторна лихва, дължима от деня на авансовото плащане възнаграждението по договора, в размер на 10015,45лв., дължима за период 15.12.2022г.-15.12.2024г., за която прави възражение за прихващане с вземанията на ищеца.

Твърди, че фактура № **********/16.10.2023г. касае краен клиент К Б, като ответникът е действал като изпълнител, а ищеца е бил подизпълнител. Оспорва да дължи фактурираната сума в размер на 6502,50лв. Твърди, че след сключване на договора с ищеца е настъпила промяна в обема на поръчката, като относно доставените модули отпаднало задължението за поставяне на врати и механизми, както и извършване на реглаж. С оглед изложеното оспорва да се дължи пълния размер на първоначално уговореното възнаграждение. Твърди да е заплатил сумата от 29089,40 лв., отговаряща на престираното от ищеца. Поддържа, че ищецът е доставил поръчаните мебели със закъснение, като оспорва доставката да е извършена на 08.03.2023г. Сочи, че част от поръчаните мебели били доставени на 18.10.2023г. С оглед изложеното претендира мораторна лихва от деня на всяко от авансово извършените плащания в размер на 3507,86 лв. върху заплатената главница в размер на 29089,40лв.

Моли за отхвърляне и на исковете за мораторна лихва поради неоснователност на главните претенции, респ. – поради неизпадане в забава на ответника за плащане на търсените суми. Претендира присъждане на сторените по делото разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание от 07.03.2025г. ответникът представя писмено становище във връзка уточняващата молба /УМ/ с вх.№ 53562/14.02.2025г. на ищеца. В него излага, че сред задълженията на ищеца по процесните договри било да прегледа представените му проекти/визуализации, своевременно да предупреди, ако те са неподходящи и да иска съответните промени, да направи и изпрати за одобрение разкрой на мебелите, както и да вземе сам размерите, а след изработка и монтаж – да се отзове при констатирани/появили се дефекти и недостатъци, включително да извършва съответните поправки. Поддържа, че е недопустимо срокът за изпълнение да се удължава по преценка на изпълнителя, защото подобна клауза била в противоречие с добрите нрави и е нищожна. Оспорва в случая да е имало обективни основания, налагащи продължаване на срока за изпълнение. Твърди, че липсва изговен от ищеца разкрой, който да бъде предоставен на възложителя за одобрение, с оглед което извършването на корекции не може да се вмени във вина на възложителя. Сочи, че в УМ ищецът е признал, че срокът за изпълнение е бил 45 дни за проекта „К“. Оспорва твърдението на ищеца, че не е предявявал претенции за неточно изпълнение. Поддържа, че по всяка една от поръчките ответникът е релевирал своите претенции незабавно и ищецът е бил наясно със същите. Навежда твърдения, че на 14.02.2025г. крайният клиент е изпратил и-мейл до ответника, съдържащ рекламация, че амортисьорите, които държат подматрачната рамка на едно от леглата, са поддали и са за смяна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК и като прецени събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в 3 тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми уреждащи процесните, спорни отношения сложили се между страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са приети следните копия на писмени документи като доказателства – фактура № **********/16.10.2023г. /л.5/; фактура № **********/31.08.2023г. /л.6/; оферта № *** от 17.06.2022г. /л.7-8/; оферта № *** от 03.12.2022г. /л.9-11/; електронно писмо от 07.12.2022г. /л.12-13/; Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК /л.14/;

Преводно нареждане „Проформа 54“ за 29400лв. от 15.12.2022г. /л.39/; Проформа фактура ***/13.12.2022г. /л.40/; фактура №*******/16.12.2022г. /л.41/; Преводно нареждане „*****“ за 14700лв. /л.42/; фактура №*****/28.04.2023г. /л.43/; и-мейл коресподенция /л.44-49/;

Оферта № *** от 17.06.2022г. /л.50-51/; Преводно нареждане „Фактура 28“ за 21600лв.

/л.52/; Проформа фактура № **/09.07.2022г. /л.53/; Преводно нареждане „Стокова 1, 10524, проф 59 (пол,10539) за 8281,50лв. /л.54/; фактура №********/17.03.2023г. /л.55/; Справка за изчисление на законна лихва /л.83-84/; Справка-декларация за ДДС /л.87/; Уведомление за приемане на постъпили от „С. Б. Г.“ ООД данни от Справката – декларация по ДДС, Дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период 08.2023г. /л.88-97/;