Решение № 289 от 27.10.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. **********, 27.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **********, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря ПЛАМЕНА В. Г.А като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20243130100746 по описа за 2024 година

Предявен е от П. К. П., ЕГН ********** с адрес гр. **********, ул. ******** срещу „АПС Бета България” ЕООД /частен правоприемник на „Ти би ай кредит“ ЕАД/, ЕИК 203374133 със седалище и адрес на управление гр. София, бул. България № 81В, ап.3 иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи изпълнение по изп. дело № 20137160401633 по описа на ЧСИ рег. № 716 Н. Г. с район на действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 13.11.2013г. издаден по ч.гр.д. № 14071/2013г. по описа на ВРС, а именно за сумите:

551,56лева, представляваща главница по договор за кредит № 4321510307 от 07.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.09.2013г. до окончателното й изплащане, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба:

На 27.11.2013г. срещу ищеца въз основа на издаден изп. лист по ч.гр.д. № 14071/2013г. на ВРС е образувано при ЧСИ рег. № 716 изп. д. № 1633/2013г. от взискател „Ти би ай кредит“ ЕАД. Изп. лист обективирал вземане за главница от 551,56лева, 783,14лева договорна лихва за периода 05.10.2007г. до 09.09.2013г. и 26,69лева разноски за държавна такса и 220,08лева за юк. възнаграждение.

С договор за цесия от 23.02.2015г. вземането е прехвърлено от първоначалния взискател на ответното дружество.

Твърди се, че по изп. дело са извършвани следните действия:

На 26.03.2014г. майката на ищеца е подала молба за разсрочено плащане дълга му на месечни вноски. Така, от 26.03.2014г. тя е правила доброволни вноски, последната от които на 23.06.2016г. На 21.02.2017г. ЧСИ е извършил разпределение на така постъпилите суми.

1

На 05.06.2015г. и 12.06.2015г. ответникът е подал молби за конституирането му като взискател въз основа на частно правоприемство- договор за цесия от 23.02.2015г.

На 30.11.2022г. взискателят е поискал налагане на запор.

На 28.03.2023г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца в ПИБ АД за сумата от 1334,46лева- остатъчен дълг по изп. дело.

Предвид на тези факти, твърди, че последното изп. действие по делото е от 23.06.2016г. и към 23.06.2018г. е настъпила перемпция. В период от 5г. считано от 23.06.2016г. сочи да не са извършвани изп. действия, поради което и 5г. давност е изтекла на 23.08.2021г., при отчитане периода на извънредно положение в страната, в който такава не е текла.

Ето защо счита, че правото на ответника да получи вземането по принудителен ред е погасено на 23.08.2021г. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се оспорва като неоснователен. Оспорва давностният срок за събиране на вземането по принудителен ред да е изтекъл и излага правни аргументи за това.

Не оспорва, че въз основа на изп. лист по ч.гр.д. № 14071/2013г. на ВРС и по молба на праводателя му е образувано изп. дело № 1633/2013г. по описа на ЧСИ рег. № 713. С образуване на изп. дело сочи давността да е била прекъсната, а и е било спряно протичането й до 26.06.2015г. В периода 13.03-13.07.2020г. сочи давността да е спряна на основание чл.3 ЗМДВИП, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на последиците.

Твърди, че в рамките на изп. дело е искал извършване на множество действия по събиране на вземането и такива са били предприемани от ЧСИ.

Сочи, че с поисканото разсрочване на задължението е прекъсната давността, като последното плащане от длъжника е извършено на 17.01.2018г., а от тази дата е започнала да тече нова давност.

На 30.11.2022г. взискателят е поискал извършване на ново изп. действие, с което давността е отново била прекъсната, както и последващо наложения на 28.03.2023г. запор.

Предвид така изложената хронология, твърди че по делото са били извършвани многократно изп. действия, прекъсвали протичане на давностния срок, което опровергава и твърденията за негово бездействие по повод събиране на вземането си.

Искането му е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В съдебно заседание ищецът с писмено становище на процесуалния си представител поддържа исковата молба.

Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание не се представлява. С писмено становище поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Искът е допустим. Налице са надлежни твърдения съобразно уточняваща молба, за факти настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение, а именно бездействие на кредитора и изтичане на давностен срок за принудително събиране на вземането.

Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният 2 фактически състав на правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. В случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

От ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното:

По заявление на „Ти би ай кредит“ ЕАД подадено на 25.09.2013г. за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ищеца, е било образувано ч.гр.д. № 14071/2013г. по описа на ВРС. Заявлението е уважено и е била издадена заповед № 8126/26.09.2013г.

Съгласно записите в ел. папка на делото, заповедта е била връчена на длъжника на 08.10.2013г. и след изтичане на двуседмичния тогава срок за възражение по чл. 414 ГПК, тя е влязла в законна сила. Въз основа на разпореждане на съда от 01.11.2013г. е издаден и изпълнителен лист с предмет на вземането по него- 551,56лева, представляваща главница по договор за целево финансиране от 07.09.2007г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 25.09.2013г. до окончателното й изплащане; 783,14лева договорна лихва за периода 05.10.2007г. до 09.09.2013г. и 26,69лева направени по делото съдебно- деловодни разноски за платена държавна такса и 220,08лева адв./юк. възнаграждение.

На 27.11.2013г. въз основа на този изпълнителен лист и по молба на „Ти би ай кредит“ ЕАД, ЧСИ рег. № 716 е образувал изп. дело № 1633/2013г. С молбата е възложено на ЧСИ извършване на всички действия по чл. 18 ЗЧСИ, в т.ч. извършване на справки за проучване имотното състояние на длъжника и налагане на обезпечителни мерки- запори и възбрана.

На 28.11.2013г. ЧСИ е извършил справка за наличие на трудови договори, а на 17.12.2013г. е разпоредил изпращане на уведомление до НАП за образуване на изп. дело и изискване на информация относно наличие на банкови сметки, МПС. Върнатите справки са за липса на банкови сметки, МПС на длъжника. Удостоверено е наличие на непогасени вземания на Държавата.

ПДИ е връчена на 17.01.2014г.

На 26.03.2014г. по изп. дело е подадена молба от майката на длъжника З.К. с искане за разсрочване на задължението на месечни вноски от по 200лева, платими до 30-о число.

Представена е и вносна бележка за извършено от нея плащане на първа вноска от 200лева по сметка на ЧСИ.

На 25.04.2014г. З.К. е извършила следващо плащане от 150лева по изп.дело.

На 16.05.2014г. ЧСИ е извършил разпределение на така постъпилите суми с нарочен протокол, съгласно който са погасявани задължения за такси по ТТСЧСИ и разноски, като на взискателя е преведена сума от 319,30лева.

На 31.05, 30.06, 24.07 и 08.10.2014г. З.К. е извършила плащане на суми от по 100лева по изп.дело. За общо постъпилата сума от 400лева е изготвен от ЧСИ протокол за разпределение на 09.10.2014г., съгласно който са погасявани задължения за такси по ТТСЧСИ и договорна лихва.

На 05.06.2015г. ответникът е подал молба по изп. дело за конституирането му като взискател, придобил вземането с договор за цесия, по която ЧСИ се е произнесъл положително.

На 10.06.2015г. З.К. е извършила плащане на сума от 100лева по изп. дело. За разпределението й е изготвен от ЧСИ протокол на 01.12.2015г., съгласно който са погасявани 3 задължения за договорна лихва.

На 08.03, 25.04 и 23.06.2016г. З.К. е извършила плащане на суми от по 100лева по изп. дело. За общо постъпилите 300лева е изготвен от ЧСИ протокол за разпределение на 20.02.2017г., съгласно който са погасявани задължения за такси по ТТСЧСИ и договорна лихва. Непогасеният остатък от задължението е 778,79лева.

На 30.04.2018г. взискателят е уведомил ЧСИ, че по негова сметка е постъпило на 17.01.2018г. плащане от длъжника на сумата от 50лева, което е поискал да бъде приспаднато от дълга по изп. дело.

С извършваните погасявания задължението за главница е останало дължимо.

На 30.11.2022г. взискателят е поискал извършване на справка за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запор при установяване на такава. Това е сторено от ЧСИ и на 28.03.2023г. е изпратено запорно съобщение до ПИБ АД и Кей Би Си Банк България ЕАД. Запорите са били потвърдени като наложени.

Предявеният иск е допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност /така решение по гр.д. № 1030/2022г. на ВКС, Четвърто ГО/. Към датата на исковата молба, за събиране на спорното вземане е висящо изп. дело № 1633/2013г. по описа на ЧСИ рег. № 716 с район на действие ВОС, взискател по което е именно ответникът. Няма твърдения и данни изп. производство да е междувременно прекратено. Следователно, ответникът притежава надлежна пасивна процесуална, a и материална легитимация.

Спорният въпрос касае протичането на давностния срок за събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обусловил погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането, респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.

Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на заповедта. Страните не спорят, че издадената заповед за изпълнение е влязла в законна сила на 22.10.2013г. и въз основа на нея, на 01.11.2013г. е издаден изпълнителен лист. От този момент е започнала да тече давност за събиране на вземането и в рамките на търсената защита следва да се съобразяват само факти настъпили след 22.10.2013г.

Приложимият давностен срок е този на общата погасителна давност- чл. 117, ал. 2 ЗЗД, т.е 5 години /така решение по гр.д. № 4063/2021г. на ВКС, по гр.д. № 274/2023г. на ВКС и много др./.

По изп. дело няма данни да са постъпвали суми в резултат на приложен способ на принудително изпълнение, имащи прекъсващ за давността ефект. Задължителното тълкуване дадено в т.10 на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС касаещо приложението на института на давността в изпълнителния процес е в смисъл, че давността се прекъсва с образуването на изп. дело на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД и многократно с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ независимо дали изпълнителното действие е предприето по молба на взискателя или служебно по инициатива на съдебния изпълнител. Като действия по изпълнението водещи и до прекъсване на давността са изброени неизчерпателно- запор, възбрана, присъединяване на кредитор, възлагане на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан, като нямат характер на такива- образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на разпределение, назначаване на експертизи и др. В рамките на изпълнителното производство давността не спира да тече, тъй като взискателят има възможност да избере да действа или не, като изрично е отменено разрешението дадено с ППВС 3/1980г. Поради тази причина и в случай на негово бездействие, което състояние е продължило повече от две години изпълнителното 4 производство следва да се счита прекратено по право, без да има правно значение обстоятелството дали съдебният изпълнител ще се произнесе с нарочно постановление за това или не.