Решение № 189 от 18.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. Ловеч, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА в присъствието на прокурора К. Енч. П. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20224300500328 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

С решение № 99/15.06.2022 г., по гр.д. № 172/2022 г. на РС – Тетевен, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на М. О. М. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 5 000 лв. (обезщетение за неимуществени вреди), отхвърлил е иска за горницата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 8 000 лв., както и за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв., присъдил е разноски на ищеца в размер на 360 лв.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от Прокуратурата на Република България. Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон и необоснованост, свеждащи се до неправилна оценка от съда на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера на дължимото обезщетение от 5 000 лв. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение в осъдителната му част и за намаляване размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника не е постъпил писмен отговор.

Въззивникът взема участие в съдебно заседание чрез К. П. – прокурор от ОП Ловеч, който поддържа жалбата, а в хода на устните състезания излага 1 съображения за нейната основателност, акцентувайки върху липсата на доказателства за неимуществени вреди, обуславящи обезщетение в присъдения размер, като извежда искане за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на обезщетение в размер, по-нисък от присъдения.

Въззиваемият взема участие в съдебно заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. П., който оспорва въззивната жалба, а в хода на устните състезания заявява, че размерът на присъденото обезщетение е справедлив, с оглед срока на приключилото с оправдателна присъда наказателното производство, като извежда искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от М. О.

М. против Прокуратурата на Република България иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 8 000 лв. и на обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв. В писмения отговор от ответника за наведени възражения за неоснователност на предявения иск, респ. за недоказаност на неговия размер. С решението в обжалваната му част съдът се произнесъл в рамките на заявените от ищеца претенции, присъждайки обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв.

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Няма спор, че през 2016 г. М. О. М. е привлечен като обвиняем и че с обвинителен акт РП Луковит е повдигнала против него обвинение за това че в съучастие с Мл.С. М., М.М.М. и Щ.М.М. са извършили престъпление по чл.

235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С присъда № 11/15.06.2017 г., по НОХД № 234/2016 г. на РС Луковит, М. О. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК. С решение от № 12/22.01.2018 г., по ВНОХД № 579/2017 на ОС Ловеч, присъда № 11/15.06.2017 г., по НОХД № 234/2016 г. на РС Луковит е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Луковит.

С присъда № 23/20.11.2019 г., по НОХД № 25/2018 г. на РС Луковит, М.

О. М. е признат за виновен в това, че в съучастие с Мл.С. М., М.М.М. и 2

Щ.М.М. е извършил престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК и е осъден на една година лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на 1000 лв. Присъдата е отменена с присъда № 13/05.08.2020 г., по ВНОХД № 242/2020 г. на ОС Ловеч, след което М. О. М. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

С решение от № 181/22.12.2020 г., по НД № 708/2020 на ВКС, присъда № 13/05.08.2020 г., по ВНОХД № 242/2020 г. на ОС Ловеч е отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на ОС Ловеч.

С присъда № 260007/27.07.2021 г., по ВНОХД № 484/2020 г. на ОС Ловеч осъдителна присъда № 23/20.11.2019 г., по НОХД № 25/2018 г. на РС Луковит е отменена, като вместо това подсъдимите М. О. М., Мл.С. М., М.М.М. и Щ.М.М. са признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения за извършване на престъпление по чл. 235, ал. 1, пр. 5, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

Видно от приетата справка за съдимост № 655/23.03.3022 г. на РС Тетевен, М. О. М. не е осъждан.

От показанията на свидетелите Мл.И.И. и С.А.Т. се установява, че след като срещу него започнало наказателното производство, М. О. М. станал затворен и стеснителен, избягвал срещи и разговори с близки и познати, спрял да се появява на обществени места. В разговорите му със свидетелите И. и Т. споделял притеснения от бъдещо осъждане и несигурност за децата му. Жената, живеещата с него на съпружески начала, го напуснала и се установила при своите родители, а баща му го изгонил от дома.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предмет на разглеждане е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 520 лв. и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., произтичащи от повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан. Искът е предявен срещу Прокуратурата на Република България, в качеството й на процесуален субституент.

Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано (чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Доколкото в случая се касае вреди от неоснователно обвинение, легитимирана да представлява държавата по искове за обезщетяването им, е прокуратурата, която повдига и поддържа обвинението (ТР-5-13-ОСГК). За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на прокуратурата по заведен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да са установени следните предпоставки: спрямо ищеца да е 3 било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е приключило с влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото обвинение; ищецът да е претърпял посочените в исковата молба вреди (имуществени и неимуществени); и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно следствена връзка. В случая тези предпоставки са налице, следва да се обсъдят конкретните обстоятелствата, с оглед на които се формира размера на справедливото обезщетение (чл. 52 ЗЗД).

За определяне на размера на справедливото обезщетение съдът съобразява следните обстоятелства: характера и тежестта на обвинението – по чл. чл. 235, ал. 1 НК, за което е предвидено лишаване от свобода до шест години и глоба от хиляда до двадесет хиляди лева, т.е. повдигнатото обвинение е за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; продължителността на периода на наказателното преследване от началото на 2016 до средата на 2022 г. (повече от шест години), както и взетата марка за процесуална принуда (подписка); в този период е имало три оправдателни и една осъдителна присъда по повдигнатото обвинение, като инстанционният контрол на първа и втора оправдателни присъди е иницииран от прокуратурата вкл. чрез с ангажиране на Върховния касационен съд на Република България; ищецът не е осъждан и не е бил привличан към наказателна отговорност; по време на наказателното производство станал затворен и стеснителен, избягвал срещи и разговори с близки и познати, споделял тревогите си от вероятно осъждане и произтичащи от него рискове за семейството му; икономическата конюнктура в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Ищецът не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, които да са произтекли изключително от незаконосъобразното обвинение. При отчитане на всички тези изброени обстоятелства съдът приема, че присъденото обезщетение от 5 000 е отговаря в пълна степен на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди.

В обобщение съдът приема, че присъденото обезщетение се явява справедливо и не следва да се редуцира, в каквато насока е искането във въззивната жалба на прокуратурата. В този смисъл са неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилна оценка от районния съд на обстоятелствата по чл. 52 ЗЗД, при която е формиран краен извод за размера на дължимото обезщетение от 5 000 лв. Несъмнено, ищецът не е доказал претърпени болки и страдания над обичайните такива, но изискването за такива би било от значение за определяне на обезщетение в по-висок размер от присъдения, какъвто проблем не се поставя пред въззивната инстанция (решението не е обжалвано от ищеца в отхвърлителната му част).

4

Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на иска и размера на дължимото обезщетение съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

С оглед неоснователност на въззивната жалба на въззивника не следва да се присъждат разноски за настоящата инстанция. Такива следва да се присъдят в полза на въззиваемия, които са доказани до размер на 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99/15.06.2022 г., по гр.д. № 172/2022 г. на РС – Тетевен, в обжалваната му част, с която Прокуратурата на Република България е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на М. О.

М. сумата от 5 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Съдебна Палата, да заплати на М. О. М., ЕГН **********, с адрес ****** сумата от 600,00 лв., представляваща сторени във въззивното производство разноски (заплатено адвокатско възнаграждение).

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5