Определение № 680 от 10.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 680 гр. С.З., 10.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500377 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Й.Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ж.к.

„***************, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, действащи чрез адв. З. Ц., против разпореждане № 3638/22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1775/2024 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта му, в което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по отношение на вземането за сумата 117,48 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.12.2021 г.

Твърди се, че обжалваното разпореждане е неправилно, т.к. е поставено в противоречие с материалния закон, и е необосновано.

Претендира се отмяната му и постановяването на съдебен акт, с който да се разпореди издаването на заповед за изпълнение за това вземане.

Препис от частната жалба не се връчва на насрещна страна.

След преценка на оплакванията в частната жалба и като взе предвид доказателствата по делото, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Ч.гр.д. № 1775/2024 г. по описа на Районен съд – С.З. е било образувано по заявление на „Й.Б.” ЕАД - гр.С. срещу Д. Т. Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ж.к. ******* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сума в общ размер на 476,25 лв.

Заявителят е посочил, че вземането му произтича от неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от договор за мобилни 1 услуги. За неудовлетворените вземания на заявителя са били издадени фактури, които индивидуализират размера и основанието им.

Длъжникът не изпълнил задълженията си да заплаща цената на получените услуги, поради което същият дължал неустойка, която се формирала от сумата на стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до датата, до която същият е бил сключен, като максималният размер на неустойката не можел да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси; допълнително дължал и част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива отстъпки са уговорени от страните/ и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора /в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой/.

В конкретният случай поради неизпълнението на задълженията си по договора Д. Т. Т. дължал неустойки в общ размер от 381,89 лв., представляваща сбора от три стандартни месечни вноски по договора за мобилни услуги в размер на 117,48 лв., 17,35 лв. – отстъпките от стандартната месечна вноска за оставащия срок до края на договора, и от 247,06 лв. – отстъпка от стандартната цена на устройство и преференциалната цена на устройството при сключване на договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план.

С обжалваното разпореждане съдът е приел, че тази неустойка е уговорена като неустойка за вреди при предсрочно прекратяване на договора са нищожни поради противоречието им с добрите нрави и с оглед на това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за това претендирано вземане.

При така установените факти, съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 от ГПК и разпоредбите на закона към които той препраща, и е допустима, т.к. е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения по закон срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК съдът може да откаже да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на добрите нрави, или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В съдебната практика е възприето разбирането, че неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

2

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителните норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Преценката за нищожност на неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, и единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението съществено или за незначителна негова част.

В случая уговорената с процесния договор за мобилни услуги неустойка за вреди от прекратяване на договора по вина на потребителя е компенсаторна по своя характер и съгласно уреждащите я клаузи вида на неизпълнението на задължението от страна на потребителя е без значение.

Това е така, т.к. при сключване на договора се предвижда при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от мобилния оператор поради виновно неизпълнение, в т.ч. при нарушение на задълженията си по договора или други документи, свързани с него, от страна на потребителя последният да дължи неустойка в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора; и в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно посоченото в договора за мобилни услуги или по предходно подписан документ, чийто срок не е изтекъл,потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството /в брой, без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената при предоставянето му /в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на договора, но без да се конкретизира неизпълнение на кое задължение на потребителя, предвидено в договорите или общите условия и даващо право на оператора да прекрати договора предсрочно, и неговият вид, поражда правото на неустойка.

Именно поради това предвидената неустойка не съответства на добрите нрави, т.е. е налице обективна невъзможност да се прецени дали не е налице значително неравновесие между задължението, което потребителят следва да не е изпълнил, и предвидената в полза на мобилният оператор неустойка.

Макар и да е съставена от три различни компонента, неустойката за вредите от неизпълнението на потребителя е една и съставлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси, сбор от предоставените на потребителя отстъпки от месечните абонаментни такси за остатъка от срока на договора и предоставените му отстъпки от стойността на предоставеното му при сключването на договора за остатъка от срока на договора.

При наложена практика за сключване на договорите за мобилни услуги за 3 период от 12 или 24 месеца и установен към момента на сключването на конкретен договор размер на стандартна месечна абонаментна такса и размери на предоставените на потребителя отстъпки е видно, че потребителят би дължал идентична неустойка независимо дали неизпълнението му се изразява в забавено изпълнение, в частично неплащане на задължение по месечна абонаментна такса, в пълно неизпълнение за плащането на такава месечна такса, в неизпълнение на задълженията му за период от няколко месеца, или при е неизпълнение на друго негово задължение, произтичащо от Общите условия на.

Поради изложените съображения съдът намира, че уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от оператора на мобилни услуги поради виновно неизпълнение от страна на потребителя в размер на всички най-високи на плана месечни абонаменти, но не за повече от три месеца, а в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти, дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок на договора излиза извън присъщите на неустойката функции и е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, т.к. кредиторът по вече разваления по негова инициатива договор би получил имуществена облага от потребителя в по-голям размер от този, който би получил ако договорът не беше развален, но без да предоставя насрещна престация.

В този смисъл обстоятелството, че конкретният размерът на претендираната неустойка, предмет на частната жалба, е ограничен до трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси не променя този извод, т.к. както вече бе посочено по-горе в мотивите неустойката е една и преценката за нейната нищожност се прави към момента на сключване на договора.

С оглед на изложените съображения, въззивният съд намира оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния и необоснованост за неоснователни.

Обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК във вр. с чл.271, ал.1, пр.I-во от ГПК Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 3638/22.05.2023 г. по ч.гр.д. № 1775/2024 г. по описа на Районен съд - С.З. в частта му, в което е отхвърлено заявлението на „Й.Б.” ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С.,ж.к. „******************, представлявано от законните си представители: Д.К.К. – изпълнителен директор и М.С. – член на съвета на директорите, за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по 4 чл.410 от ГПК срещу Д. Т. Т., ЕГН – **********, с адрес: гр.С.З., ж.к. ******* по отношение на вземането за сумата 117,48 лв. - неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 06.12.2021 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5