Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1015 от 17.12.2021, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 3865/2021
Вид
Решение № 1015
Подписан
17.12.2021
В сила
25.01.2022
Състав
ПЛАМЕНА НИКОЛОВА СЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59-63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182, ал. 1, т. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1015 гр. Бургас, 17.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20212120203865 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Й. Д., ЕГН ********** срещу Електронен фиш серия К № 2278889, издаден от ОД на МВР-Бургас, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на електронния фиш. В съдебно заседание жалбоподателят редовно уведомен не се явява, представлява се от адв. П., поддържа жалбата и доразвива изложените в нея доводи.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В приложено в препискaта становище излага доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

С автоматизирано техническо средство е било установено, че на 15.09.2018 г. в 12:32 часа в гр. Бургас, бул. „Т.А.“ в от к-ще с ул. „С.“ към надлез „В.П.“ собственият на жалбоподателя лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* е бил управляван с наказуема скорост 81 км/ч при максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя, като същият не е подал декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.

1

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на разрешената скорост за движение по пътищата в населено място по смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

От приетите по делото доказателства безспорно се установява, че на 15.09.2018 г. в 12:32 часа в гр. Бургас, бул. „Т.А.“ в от к-ще с ул. „С.“ към надлез „В.П.“ лек автомобил „Фолксваген Поло“ с рег. № ******* е бил управляван с наказуема скорост 81 км/ч при разрешена за населено място до 50 км/ч. Скоростта е била установена с автоматизирано техническо средство, за чиято изправност по делото са приложени писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол.

От писмено доказателство – протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система (л.9), приложен в преписката се установява, че на мястото на контрол където е констатирано процесното нарушение не е бил поставен пътен знак за ограничение на скоростта. Следователно действали са общите прави за скорост за управление в населените места (до 50 км/ч), въведени с разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Обстоятелството, че разрешената скорост за движение за процесния участък е до 50 км/ч се установява и от приложена в преписката схема от Община Бургас, видно от която участъкът не е сигнализиран с пътен знак В 26, който да указва друга разрешена скорост за движение, различна от до 50 км/ч. за населени места.

Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.

Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 ЗДвП в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. От данните по делото се установява, че 2 жалбоподателят не е подал декларация. В съдебно заседание свидетелят Тодоров посочи, че той е управлявал автомобила. Независимо от това съдът намира, че за да носи отговорност друго лице, различно от собственика на автомобила следва да бъде изпълнена процедурата, предвидена в чл. 189, ал. 5 ЗДвП. След като се твърди, че друг е управлявал, жалбоподателят като собственик е трябвало да подаде декларация с приложено към нея копие на СУМПС на водача. От данните по делото става ясно, че такава декларация не е била подадена. Ето защо правилно е била ангажирана отговорността му за процесното нарушение.

На основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП жалбоподателят е бил санкциониран с налагане на наказание глоба в размер на 400 лева. Наказващият орган правилно е приложил санкционната норма като относима към случая, тъй като е налице превишаване на скоростта в населено място с 31 км/ч, т.е. в рамките, определени в чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП. За извършеното нарушение разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда наказание за превишаване от 31 до 40 км/ч в населено място - глоба 400 лв. На жалбоподателя е наложена глоба именно в този размер. Съдът счита, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 2278889, издаден от ОД на МВРБургас, с който на Д. Й. Д., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.

4 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 400 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Вярно с оригинала: /п/

КС

Съдия при Районен съд – Бургас: /п/

3