Определение № 1550 от 10.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. Стара Загора, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20255500500811 по описа за 2025 година Производството по делото е на основание чл.121 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „К.М.И.*“ АД със седалище и адрес на управление гр.С. чрез пълномощника им адв. Д. Д. против протоколно определение от 15.10.2025г., постановено по гр.д.№414/2025г. по описа на РС-Гълъбово, в частта, в която съдът е оставил без уважение искането на ответника делото да бъде прекратено и изпратено по надлежния ред с оглед правилата за родова и местна подсъдност на надлежния съд.

Частният жалбоподател излага съображения, че обжалваното определение се явява постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, поради което следва същото да бъде отменено като неправилно с всички следващи от това последици.

Излага подробни съображения. Моли Окръжният съд да изиска за прилагане гр.д.№ 414/2025г. по описа на ГРС с оглед намиращите се в него доказателства, които са от значение за допустимостта и основателността на настоящата жалба. На 04.12.2025г. е постъпила допълнителна молба от частния жалбоподател, ведно с приложени към нея доказателства с превод.

Постъпил е отговор на частната жалба от К.Д.Ф. – ищец в първоинстанционното производство, който излага подробни съображения за неоснователност на частната жалба и моли да бъде потвърдено обжалваното определение. На 02.12.2025г. е постъпила допълнителна молба от същия, ведно с приложени към нея писмени доказателства с превод.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и взе предвид изложеното в отговора на частната жалба, данните по първоинстанционното дело, намери за установено следното:

Пред Гълъбовския районен съд са предявени четири обективно 1 съединени иска от ищеца К.Д.Ф. против ответника „К.М.И.*“ АД със седалище и адрес на управление гр.С., като ищеца е посочил правно основание на същите: чл.128 т.2 от КТ и чл.264 от КТ.

С отговора по чл.131 ГПК ответното дружество „К.М.И.*“ АД е възразило за родова и местна неподсъдност на делото и е направило искане същото да бъде изпратено по подсъдност на надлежния Софийския съд.

С обжалваното протоколно определение Гълъбовският районен съд е приел, че искането е неоснователно и го е оставил без уважение.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния съд за правилни и законосъобразни.

Настоящият спор е трудов. Видно от изложените в исковата молба фактически твърдения, на които се основават предявените искове както и на представените с исковата молба доказателства първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е квалифицирал спора между страните като трудов спор по смисъла на чл.357 от ГПК. От приетите по делото писмени доказателства, изходящи от ответника, относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на процесното трудово правоотношение, включително съдържанието на трудовия договор и тристранното споразумение, сключени на 26.06.2009 г., множеството допълнителни споразумения към посочения трудов договор, споразумението за прекратяване на трудовото правоотношение от 21.01.2025 г., както и заповедта на ответника от 28.04.2025 г., видят до обоснован извод, че между страните по спора е възникнало и съществувало трудово правоотношение през значителен период от време, който обхваща и исковия период.

От представените с исковата молба трудов договор от 26.06.2009г. ведно с допълнителните споразумения към същия трудов договор сключен между страните по делото е видно, че самия работодател го е озаглавил като трудов договор и се е позовал на разпоредбите от КТ, а също така и в заповед № 5 от 28.04.2025г., издадена от ответното дружество, е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение по взаимно съгласие с ищеца по делото.

Следователно няма съмнение, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено със заповед от 28.04.2025г., ведно с подписаното към нея Споразумение за прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие на основание чл.331 от КТ.

Неоснователно се явява възражението за родова неподсъдност на делото на РС-Гълъбово, тъй като съгласно разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК- На окръжния съд като първа инстанция са подсъдни: 4. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 1.03.2008 г.) исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Доколкото настоящия спор е трудов по своя характер, то е неприложимо цитираната от частния жалбоподател разпоредба.

Качеството на член на управителен орган на ответното дружество не би могло само по себе си да изключи възможността между ответника и ищеца да е съществувало отношение на власт и подчинение, присъщо на трудовото 2 правоотношение. След като се разгледат условията, при които ищецът е назначен да изпълнява посочените в процесния трудов договор, респективно допълнителните споразумения към него длъжности, естеството на възложените му функции, условията, при които тези функции са изпълнявани, както и контролът, на който е бил подложен в рамките на дружеството, включително обстоятелствата, при които е можело да бъде отстранен от съответната длъжност, единственият разумен и законосъобразен извод е, че през процесния период страните по делото са се намирали в трудово правоотношение, възникнало и съществувало паралелно и независимо от правоотношенията, произтичащи от избора на ищеца за член на управителен или надзорен орган на ответника. Като общо правило членът на съвета на директорите или на управителния, респективно надзорния съвет изпълнява задълженията си въз основа на договор за поръчка, по самостоятелен начин и без да получава инструкции. В случая обаче от приетите по делото доказателства се установява, че при изпълнението на трудовите си задължения, произтичащи от процесния трудов договор и допълнителните споразумения към него, ищецът не е работил самостоятелно и без да получава инструкции, а тъкмо обратното - бил е длъжен да изпълнява функциите, присъщи на длъжността му, като е бил „пряко подчинен на главния изпълнителен директор на „К.Г.М.И.*" АД и на главния оперативен директор на „К.Г.", или на други лица, включително такива, които са заемали длъжност в дружества, чрез които в крайна сметка се е осъществявал контрол върху дейността на ответника".

Последното, разгледано в светлината на обстоятелството, че през процесния период страните по делото са сключили и то независимо от процесния трудов договор и допълнителните споразумения към него - няколко договора за участие в управлението на дружеството, с които са възложени функции, които съществено се различават от тези, присъщи на длъжностите, посочени в споменатия трудов договор и анекси към него, е дало достатъчно основание на първоинстанционния съд да заключи, че възражението за родова неподсъдност е неоснователно.

В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че представените по делото писмени доказателства установяват по категоричен начин, че през исковия период, както и преди него, ответникът е възлагал, а ищецът е изпълнявал трудови функции, свързани със заеманите от него длъжности, посочени в трудовия договор и допълнителните споразумения към него, които не произтичат от дружественото право, устава или сключените между страните договори за участие в управлението. Съдържанието на приложените към настоящия отговор формуляри за годишно оценяване на ищеца, изходящи от ответника, не оставя никакво съмнение, че между него и ответника е съществувало отношение на власт и подчинение, каквото се изисква в практиката на националните съдилища и Съда на Европейския съюз („Съда") във връзка с понятията „работник" или „служител" по смисъла на Кодекса на труда, респективно правото на Съюза най-общо и Директива (ЕС) 2019/1152 и предшестващата я Директива 91/533/ЕИО в частност.

3

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, въз основа на приетите по делото писмени доказателства, е приел, че възражението за родова неподсъдност е неоснователно.

По отношение на следващото оплакване, което се прави във въззивната чатна жалба, въззивният съд намира, че следва да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл.105 от ГПК иска се предявява пред съда, в района, на който е постоянния адрес или седалището на ответника В случая седалището на ответника, юридическо лице е гр.С..

Разпоредбата на чл.114 ГПК обаче предвижда особена местна изборна подсъдност при трудови спорове, при което работникът разполага с правната възможност да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага своя труд.

С оглед на това видно от представения по делото трудов договор, който документ не се оспорва от страните по делото в чл.4 е посочено, че служителят ще изпълнява трудовите си задължения в офиса на работодателя в с.М., ***, т.е. въззивният съд намира, че уговореното между страните със сключения между тях трудов договор място където работникът обичайно полага своя труд е в с. М., което се намира в Община Г.. Ето защо и на това основание компетентен да разгледа този спор е РС-Гълъбово.

Мястото на работа, където работникът ще предоставя работната си сила и където ще полага труда си, е задължителен елемент от договорното съдържание на трудовия договор. В случая мястото на работа на ищеца е посочено ясно и недвусмислено, определено е с трудовия договор. При определено с трудовия договор място на работа, ответното дружество не може да поддържа, че мястото където работникът или служителят обичайно полага своя труд е различно от посоченото с трудовия договор, за да избере подсъдност по чл.114 ГПК.

За пълнота на изложеното въззивният съд намира, че следва да посочи, че макар, че неправилно в мотивите си ГРС е посочил, че по отношение на възражението на ответното дружество, че спорът неправилно е квалифициран като трудов, а се касае за правоотношение което много повече се доближава до мандатно такова, съдът е посочил че това е въпрос по съществото на спора, то като краен резултат обжалваното определение е правилно и законосъобразно.

В заключение въззивният съд намира, че доколкото се касае за трудов спор, за което обстоятелство бяха изложени подробни мотиви по-горе, с оглед на това е предоставена възможност на работника или служителя да предяви иска си по мястото, където той обичайно полага своя труд. След като спорът е трудов, то съобразно правилата на чл.104 т.4 от ГПК същия е родово подсъден на районен съд, а не на ОС както твърди частния жалбоподател.

Предвид изложените съображения, въззивният съд намира, че правилно и законосъобразно Гълъбовския районен съд е приел, че делото е подсъдно на него по реда на особената местна подсъдност по чл.114 ГПК и не е уважил 4 възражението на ответника за родова и местна неподсъдност на делото.

Обжалваното определение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

На основание т.9 буква „в“ от ТР№1 от 09.12.2013г. по тълк.дело №1/2013г. ВКС, ОСГТК, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от гореизложеното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от

15.10.2025г., инкорпорирано в протокол с рег.№191/20.10.2025г., постановено по гр.дело № 414/2025 г. на Гълъбовския районен съд в обжалваната му част, а именно в частта, в която е оставено без уважение искането на ответното дружество делото да бъде прекратено и изпратено на надлежния да го разгледа съд – СГС, поради родова и местна неподсъдност на делото.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1550 гр. Стара Загора, 10.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав: