Определение № 2945 от 25.09.2020, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 2945

Окръжен съд – Варна

21.09.2020 г.

Град Варна

I състав

На 21.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20203100502666 по описа за 2020 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, представлявана от Директора главен комисар Светлан Кичиков срещу Решение № 2677 от 29.06.2020г. по гр.д. № 18092/2019г. по описа на ВРС, ХLI-ви състав, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на С. Х. Х. с ЕГН ********** и с адрес: гр. Обзор, общ.

Несебър, обл. Бургас, ул. „Нептун“ № 3а сумата от 1 641.81 /хиляда шестстотин четиридесет и един лв. и осемдесет и една ст./ лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 232.23 часа по тримесечие за периода 01.11.2016г. – 01.11.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 01.11.2019г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност, поради неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Съдържа доводи, че за процесния период ищецът изпълнявал служебните си задължения на работни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, като извънреден труд. Изложени са също доводи за неправилност на извода за субсидиарно приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007г. на МС, доколкото по отношение на служителите на МВР в процесния период е действала наредба, в която липсва 1 изрична норма допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР, поради което общите норми на НСОРЗ не могат да намерят приложение. Наред с това по делото не са установени отработени часове над нормата по ЗМВР и нощният труд е положен в рамките на установеното работно време през нощта, съответно напълно заплатен от него. Извънреден труд би бил налице, ако работниците действително работят извън установеното работно време. Следователно превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. ВРС не е отчел на следващо място спецификата на служебните правоотношения на служителите в МВР, обусловени от вменените им с чл. 2, ал. 1 от ЗМВР функции и предвидените в закона редица компенсаторни механизми. Нормите, на които се е позовал съдът регламентират само заплащането на труда, а не отчитането на работното време и не формират извънреден труд.

Ищецът претендира заплащане на извънреден труд за време, попадащо в рамките на 24часовите му дежурства положени по график. Нормативно основание за заплащане на нощния труд като извънреден няма нито в ЗМВР, нито в КТ. Евентуално поддържа довод, че в конкретния случай не са налице предпоставките за преобразуване на нощния труд в извънреден по КТ и НСОРЗ, доколкото по ЗМВР дневното и нощно работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Моли в заключение да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

В срока и по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на жалбата не е депозиран от другата страна.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания по доказателствата. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 02.11.2020г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

2

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3