Решение № 2806 от 22.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 4158/2026
- Вид
- Решение № 2806
- Подписан
- 22.07.2026
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 45, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58г · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 5, ал. 4, т. 1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 3 и ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 414, ал. 7 · Кодекс на труда
- чл. 415г · Кодекс на труда
- чл. 415г, ал. 6, т.2 · Кодекс на труда
- чл. 416, ал. 9 · Кодекс на труда
- чл. 62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 63, ал. 2 · Кодекс на труда
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 3 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
- чл. 12, ал. 3 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
- чл. 8 · Наредба за вписване в регистъра на заетостта
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2806 гр. София, 22.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВАН Д. МИЧЕВ при участието на секретаря Теодора Ст. Петрова като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно наказателно дело № 20261110204158 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН.
Софийски районен съд е сезиран с жалба от „***" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя Л. И. М., чрез упълномощен защитник адв. Б. против Наказателно постановление № 23-2500688/06.02.2026г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с ал.
7, във вр. с чл. 416, ал. 9 от Кодекса на труда е наложено наказание имуществена санкция в размер на 10 230.00 евро за извършено административно нарушение по чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда във връзка с чл. 12, ал. 3 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта.
В жалбата от защитника на наказаното дружество се съдържат оплаквания, че наказателното постановление е необосновано, тъй като не е доказано нарушението по безспорен и несъмнен начин. В заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания акт.
В съдебно заседание „***" ЕООД, редовно призовано, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление, тъй като същото не отговаряло на посочената в него фактическа обстановка. Сочи също така, че по време на проверката не било изяснено наличието на сключен договор за превъзлагане на строително-монтажни работи между жалбоподателя и дружеството „***“ ЕООД, за което свидетелят С. работел по силата на граждански договор, поради което контролните органи неправилно констатирали извършено нарушение.
Административно – наказващият орган Директора на Дирекция 1
„Инспекция по труда - Софийска област“, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да постанови решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Акцентира, че правилно е приложен материалния закон и че към момента на приключване на проверката и съставяне на АУАН не са били представени сключени договори между жалбоподателя и дружеството „***“ ЕООД, както и че в подписаната от свидетеля Стефанов декларация били посочени всички елементи на трудово правоотношение с наказания търговец, поради което било налице нарушение така, както е описано в обжалвания акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
При извършената служебна проверка от съда по допустимостта на жалбата се констатира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, поради което и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.11.2025 г. след постъпил сигнал контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“ били извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и на разпоредбите за здравословни и безопасни условия при полагане на труд на строителен обект: „Строеж на жилищна сграда и допълващо застрояване, и изгребна яма“, находящ се в УПИ ХХI – 114 ( ПИ с идентификатор ***), кв. 12, по плана на м.
Врана – Лозен – Триъгълника, район Панчарево, гр. София, изпълняван от „***“ ЕООД, съгласно Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 02.06.2025 г., сключен между възложителя М. Г.Г. и наказаното дружество. В хода на делото се установи, че е налице и Договор за изпълнение на строително монтажни работи от 01.08.2025 г. между „***“ ЕООД в качеството на възложител и „***“ ЕООД, от друга страна като изпълнител на СМР на гореописания обект, като от събраните в съдебното следствие гласни доказателствени средства става ясно, че същият не е бил представен пред контролния орган. Около 11:30 часа на 27.11.2025 г. свидетелят Ю. Б. С. бил заварен да полага труд на обекта ( декофраж на плоча, к +3,20 м.) от проверяващите служители. В саморъчно попълнена и подписана декларация от него декларация лицето декларирало, че работи в „***“ ЕООД от 23.11.2025 г. като „работник строител“ с работно време от 10:00 до 14:00 часа, че има сключен писмен трудов договор със същото дружество, както и че няма сключен граждански договор.
Проверката била продължила по документи в периода 08.12.2025 г. 12.12.2025 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, със седалище гр. София, ***, ет. 2. За лицето Ю. Б. С. бил представен сключен трудов договор № 205/27.11.2025 г., за изпълнение на длъжността „работник строителство“, в който е отразено, че работникът е 2 постъпил на работа на 27.11.2025 г., удостоверено с подпис на страните – работник и работодател. От Протокол за вписани и не вписани електронни трудови записи съгласно Приложение 1, 2 и 3 към чл. 8 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта, с изх. № 30Е005135203/ 27. 11. 2025г., станало видно за проверяващите, че работодателят не бил предоставил на свидетеля С. преди постъпването му на работа копие от протокола с вписани данни по чл. 10, ал. 3 от Наредбата за вписване в регистъра на заетостта за началото на изпълнение на трудовия договор, тъй като същият бил регистриран в НАП в 11:36:00 часа. Нарушението било извършено на 27.11.2025 г., гр. София. Констатациите от проверката били описани в Протокол за извършена проверка №ПР2547283/12.12.2025 г.
Въз основа на събраните писмени доказателства, а именно: Протокол за извършена проверка №ПР2547283/12.12.2025 г.; Идентификационна карта;
Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК; Декларация от Ю. Б. С.; Трудов договор № 205/27.11.2025 г.; Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 02.06.2025 г.; Протокол за вписани и не вписани трудови записи с изх. № 30Е005135203/27.11.2025 г. проверяващите установили, че „***“ ЕООД, в качеството си на работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, бил допуснал до работа лицето Ю. Б. С., с ЕГН **********, преди да му предостави копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция по приходите.
Във връзка с констатираното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 23-2500688/12.12.2025 г. от Б., на длъжност Началник отдел БТКД при Дирекция „Инспекция по труда - Софийска област“, в присъствието на свидетелите Ц. и И., срещу „***" ЕООД, с ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от управителя Л. И. М., в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение е връчен срещу подпис на управителя, веднага след съставянето му – 12.12.2025г. В законоустановения срок не са били подадени от търговеца писмени възражения срещу акта. С оглед законоустановената възможност по реда на чл. 415г от КТ във връзка с чл. 58г от ЗАНН наказаното дружество е подало искане до административнонаказващия орган за сключване на споразумение с вх. № 25170131/19.12.2025 г. по съставения АУАН, като същото е било сключено на 07.01.2026г. с изх. №26000619 за налагане на административно наказание имуществена санкция в размер на 818.07 евро. С писмо с изх. №26003888/ 20.
01.2026г. от Изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ е постановен отказ за одобрение на сключеното споразумение с мотиви, че на наказания търговец е била наложена имуществена санкция за нарушения от същия вид по НП №15-2400145/ 29.05.2024 г. и НП №15-2400144/29.05.2024 г., и двете влезли в сила на 15.08.2024 г. Също така, че с работодателя били сключени споразумения на основание чл. 415г от Кодекса на труда за нарушения от същия вид, както 3 следва: Споразумение по АУАН № 22-2300239/29.06.2023 г., Споразумение по АУАН № 22-2300256/29.06.2023 г., Споразумение по АУАН № 22-2300257/ 29.
06.2023 г., Споразумение по АУАН № 22-2300258/29.06.2023 г., Споразумение по АУАН № 22-2300259/29.06.2023 г., Споразумение по АУАН № 22-2300260/ 29.06.2023 г. и Споразумение по АУАН № 22-2300261/29.06.2023г., поради което било констатирано, че извършеното нарушение по АУАН № 23-2500688/ 12.12.2025 г. се явявало системно по смисъла на чл. 416, ал. 9 от КТ и обуславя недопустимостта по чл. 415г, ал. 6, т.2 от КТ за одобряване на споразумението.
Въз основа на АУАН и постановения отказ, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства и доказателствени средства.
В своите показания актосъставителят Б. Т., в качеството си на свидетел, описва подробно обстоятелствата, констатирани при извършената проверка.
Присъствала е лично на процесния обект и посочва, че едно от заварените да полагат труд там лица бил свидетелят Ю. Б. С., който в собственоръчно попълнена декларация на 27.11.2025 г. около 11:30 часа бил декларирал пред проверяващите, че работи в „***“ ЕООД, както и че има сключен трудов договор с това дружество, без да посочва дали има сключени договори с други дружества. Продължава в разпита си, че с връчена призовка от наказания търговец са изискани договори за изпълнение и възлагане на СМР, като твърди, че до края на проверката документи и договори за възлагане и превъзлагане на дейности не били представени. Свидетелят заявява oще, че управителят на наказаното дружество бил представил двустранно подписан трудов договор, сключен с Ю. С. в деня на проверката - 27.11. 2025 г. и протокол за вписване началото на трудовото правоотношение, издаден от ТД на НАП със същата дата, от 11:36 часа, т.е. след извършената проверка. По отношение на показанията на свидетелите Ц. К. и И. Г. съдът приема, че същите потвърждават изцяло твърденията на актосъставителката Б. Т.. В разпитите си и двамата признават, че са били участници в проверката. На обекта са били заварени няколко лица, които попълнили декларации, удостоверяващи факти и обстоятелства, свързани с трудовите им правоотношения. Свидетелят Ю. С. бил заварен от проверяващите да полага труд в строителния обект като декларирал, че работи за дружеството – жалбоподател от 23.11.2025г. Бил им представен трудов договор от 27.11.2025г. сключен между ,,***“ ЕООД и Ю. С., в който било отразено, че лицето е постъпило на работа на 27.11.2025г., но в час, последващ проверката.
Същевременно свидетелите Ц. К. и И. Г. еднопосочно заявяват, че не са питали Ю. С. дали има сключени договори с други работодатели и не са им били известни такива до момента на съставянето на акта.
В хода на съдебното следствие пред съда са депозирани показания и от допуснатия свидетел на наказания търговец - И. Р., управител на „***“ ЕООД, който завява, че между двете дружества имало партньорски отношения, както и сключен договор за изпълнение на СМР от месец август 2025 г. за процесния 4 обект. Сочи също, че не помни имената на всички служители на управляваното от него дружество, както и дали е имал служител Ю. Б. през 2025г. Свидетелят твърди, че набира работници от наказания търговец, според капацитета на работата, но заявява, че нямало служител, който да работи едновременно и в двете дружества с два трудови договора. Разпитан в качеството си на свидетел работник Ю. С. твърди, че към 27.11.2025г. е работел на граждански договор в „***“ ЕООД като кофражист и бил изпратен от дружеството да полага труд на процесния обект. Сочи, че след разговор с представител на „***“ ЕООД разбрал, че при тях има повече работа и се били договорили да бъде назначен в това дружество. Свидетелят твърди още, че преди деня на проверката не бил извършвал трудова дейност на този обект, както и че бил сключил договор с „***“ при отиването му на обекта. Заявява също, че когато контролните органи го попитали дали има трудов договор, С. им отговорил, че бил дал документи за сключването на такъв.