Определение № 438 от 10.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 438 гр. Велико Търново, 10.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500358 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, ЕИК 206745686, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, **********, представлявано от управителя Паола Мирославова Босева, чрез пълномощник – адвокат Р.

В., срещу Определение № 673/29.05.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на дружеството за освобождаване от заплащане на държавна такса по подадена частна жалба срещу постановеното по делото решение № 123/05.03.2024г. Частният жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно. Прави искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да бъде освободен от задължение за заплащане на държавна такса по подадената срещу решението частна жалба, както и даване на указания на администриращия съд за придвижването й за разглеждане от горестоящия съд.

Великотърновския апелативен съд, след като съобрази материалите по делото и извърши служебна справка в ЕИСС, намира следното:

Производството по в.ч.гр.д. № 358/2024г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново е образувано по жалби, подадени от „АГРОКРАФТ“ ЕООД, А. И. Д., Г. Н. Г. и „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, в качеството им на взискатели в производството по изп.дело № 333/2021г. по описа на ЧСИ С. К., с район на действие ВТОС, срещу разпределение на суми, обективирано в Постановление от 29.09.2023г. по делото. С Решение № 123/05.03.2024г. съдът е оставил без уважение подадените жалби.

Срещу посоченото решение е постъпила частна жалба от „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД, 1 чрез адвокат Р. В., която съдът счел за нередовна поради неприлагане към нея на документ за платена държавна такса в размер на 15 лв., определена на основание чл.19 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК и такса в размер на 0.60 лв. за разпечатване на преписи от жалбата по чл.23 от същата тарифа. С Разпореждане № 514/18.04.2024г. на частния жалбоподател било указано да приведе жалбата в съответствие с разпоредбата на чл.275 ал.2 от ГПК вр. чл.261 т.4 от ГПК. В предоставения срок по делото постъпила молба от страната с искане да бъде освободен от заплащането на такси, тъй като не разполага с достатъчно средства да ги заплати.

В обжалваното определение Окръжен съд-Велико Търново посочил, че доколкото се касае за искане по чл.83 ал.2 от ГПК и посочената разпоредба не предвижда възможност да бъдат освобождавани от заплащане на държавни такси по преценка на съда с оглед имущественото им състояние юридически лица, то искането е неоснователно.

Частната жалба срещу постановения съдебен акт е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща интерес от обжалването и акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Съгласно нормата на чл.83 ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Действително, посочената правна норма е относима само за физически лица при наличието на предпоставките от т.1 до т.7 на чл.83 ал.2 ГПК, не може да се тълкува разширително и не намира приложение по отношение на юридическите лица, като изключение за търговските дружества не е предвидено. Разпоредбата на чл. 83 ал. 2 ГПК има социални функции и цели да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, като извън буквалното й съдържание, липсва и логично съображение за прилагането й спрямо търговци.

Невъзможността на търговеца, да поема разходите по осъществяване на търговската си дейност, обуславя различен правен интерес и ред за защита – подаване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Приложимите в този случай разпоредби на Част VІ на ТЗ предвиждат изрично облекчения за търговеца в несъстоятелност /чл. 620 ТЗ/.

В практиката на Европейския съд по правата на човека е признато правото на юридическите лица да бъдат освободени изцяло или частично от плащане на държавна такса, като се приема, че достъпът до съд може да бъде обект на ограничения от различно естество, включително финансови, когато става дума за изискването да се плати на гражданските съдилища държавна такса. В тази връзка съдът следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съд, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигане на легитимна цел и дали съществува съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. За да извърши необходимата преценка съдът следва да съобрази редица обстоятелства – предмета на спора, значимостта на интереса на лицето, неговата платежоспособност, стадий на производството, в който ограничението е наложено, размера на дължимата такса, която трябва да се плати предварително и дали представлява непреодолимо препятствие пред достъпа до съд.

2

В настоящия случай, в молбата за освобождаване от държавни такси по подадена частна жалба срещу постановеното по делото решение, жалбоподателят е посочил единствено, че искането се прави, тъй като не разполага с достатъчно средства, т.е. с оглед финансовото му състояние. Предвид предмета на делото и етапа, на който се намира производството, размера на дължимата държавна такса по частната жалба – 15 лв. и 0.60 лв. за възпроизвеждане на преписи от нея, от които частният жалбоподател иска да бъде освободен, липсата на конкретни твърдения за финансова затрудненост и на представени доказателства за това, следва да се приеме, че не са налице приетите в посочената практика основания за освобождаването му от заплащането на държавни такси по обжалване на посочения съдебен акт.

Ето защо, молбата на „АГРОПОЛИЗЕМ“ ЕООД за освобождаване от заплащане на дължимите държавни такси поради липса на достатъчно средства за заплащането й се явява неоснователна, поради което подлежи на отхвърляне, респ. първоинстанционното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, Великотърновският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 673/29.05.2024г., постановено по в.ч.гр.д. № 107/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на частния жалбоподател пред Върховен касационен съд на Република България при наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Препис от определението да се връчи на частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3