Решение № 817 от 04.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Варна, 04.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Филипа Н. Атанасова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20263110200762 по описа за 2026 година

Производството е образувано е по жалба на А. Ф., ЛНЧ **********, със съдебен адрес: гр.

Варна, ул. „***“ №1 41-43, против Наказателно постановление

№ 25-0436000584/27.11.2025г. на Началника на сектор в ОД на МВР – Варна, 02 РУП, с което на жалбоподателя са наложени: 1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ или 1533.88 евро и 2/ административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и необосновано, а също, че е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила при наличие на липса на мотиви. Оспорва се извършеното нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП с аргумент, че водачът не е извършвал умишлено описаните действия, като актосъставителят не ги е възприел непосредствено, същият не е имал компетентност да издаде АУАН, а обжалваното НП на свой ред е било издадено при недостатъчно описание на фактическите основания, като наред с това размера на наложените санкции не съответства в случая на реалната тежест на извършеното нарушение и е непосилна за жалбоподателя поради което се иска приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Поради изложеното се моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично представлява се, като неговият представител моли единствено да му бъде намален размера на лишаването от право да управлява МПС, като изразява от негово име съжаление за стореното.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание изпраща представител, който счита, че описаното нарушение е установено по безспорен начин от гласните 1 доказателства, поради което и пледира за потвърждаване на НП и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят А. Ф., ЛНЧ ********** бил правоспособен водач на МПС.

На 28.09.2025 г. около 13:28 часа той управлявал МПС лек автомобил „***“ с ДК № ***, собственост на „***“ ЕАД клон Варна и се движел в гр. Варна по бул. „***“ в посока кварталите, като до спирка „***“ на зелен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим, ненужно и демонстративно поднесъл автомобила чрез триене на гуми по асфалта, като по този начин направил впечатление и застрашил намиращите се на пътното платно автомобили и водачи един от които бил св. Г. Й – пътник в лек автомобил, който по същото време се намирал на пътното платно и тъй като възприел застрашаващото поведение на Ф. решил да направи запис с мобилния си телефон, който приложил към подадена жалба до органите на МВР.

В резултат на подадения сигнал св. К. Н. издирил ползвателя на автомобила, който попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, че не е управлявала МПС в процесния ден и посочила, че това е сторил жалбоподателят Ф. на когото бил издаден АУАН на 11.11.2025г., който му бил връчен на следващия ден и в който същият вписал, че не е съгласен с това,че е извършил нарушение.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП за нарушение на разпоредбата на чл. 104б, т.2 ЗДвП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на въззивника на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на жалбоподателя на 06.02.2026г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, приложения диск със запис от процесния ден, които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с.з. от актосъставителя Кр. Н. и на очевидеца Г.Й. Същите с необходимата конкретика изложиха възприетите от тях непосредствено събития, които са наложили извършването на проверка и съставянето на АУАН на нарушителя, като същите описаха, че поведението на жалбоподателя е било тенденциозно и застрашаващо сигурността на движението.

При така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да 2 бъде разгледана по същество.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началника на сектор в ОД на МВР – Варна, 02 РУП, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи и другите приложени по делото заповеди, установяващи компетентност.

АУАН също е съставен от компетентен орган – полицейски инспектор при 02 РУП.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на двама свидетели.

При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушението.

В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЛНЧ.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Понятието „дрифт“, макар да няма легална дефиниция в българското законодателство е използвано от АНО като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца, а именно - поднасяне на автомобила чрез триене на гуми по асфалта, което довело до свистене на същите.

В случая приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава, като с нищо не е накърнено правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО.

Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му.

Въззивникът е наказан с административно наказание административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ или 1533.88 евро административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

3

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

От събраните по делото доказателства, се установи по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

В подкрепа на горния извод са показанията на разпитания в хода на съдебно заседание свидетел-очевидец Й, както и приложеното по делото СД със запис на конкретните действия на Ф..

Така за съда не остава каквото и да било съмнение и по отношение на авторството на деянието, предвид наличните по делото писмени доказателства и декларации.

Съдът намира и че въззивникът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Безспорно от доказателствата по делото- показанията на св.Й е видно, че същият е използва път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез извършване на рискови и шумни маневри , които биха могли да доведат до извеждане на МПС извън контрола на водача и с това да доведат до сериозно застрашаване на безопасността на движението.

Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено доколкото никъде не е упоменато, а и няма гласни доказателства в тази насока, в процесния ден да е имало особености в атмосферните условия, които да предполагат загуба на контрол над автомобила от страна на водача по обективни причини.

При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП.

Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в размер на 3000 лв. или 1533.88 евро .

Санкцията е определена от законодателя във фиксиран размер и за съда не съществува възможност да редуцира същия или да не я наложи именно в този вид.

Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, което не следва да бъде толерирано, тъй като застрашава живота и здравето както на извършващите маневрите, така и на останалите участници в движението по пътищата, в това число и на случайно преминаващи пешеходци.

4

Правилно в случая е било преценено и че с оглед характера на нарушението в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може и не следва да бъде прилагана.

Нарушението за което е ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на обществена опасност, поради което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена.

Нещо повече, в конкретния случай не се касае за млад водач, като извършеното от него представлява и сериозен риск за собствения му живот и здраве, деянието е извършено в населено място и в присъствието на други лица, чиито живот и здраве също са били застрашени.

Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно оправдано и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

С оглед изхода на спора и направеното искане от наказващия орган на същия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 130 лева или 66.47 евро.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0436-000584/27.11.2025г. на Началника на сектор в ОД на МВР – Варна, 02 РУП, с което на А. Ф., ЛНЧ ********** са наложени: 1/. административно наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди лева/ или 1533.88 евро и 2/. административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.