Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 14114 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 33978/2024
Вид
Определение № 14114
Подписан
14.04.2026
В сила
14.04.2026
Състав
МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 29, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14114 гр. София, 14.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110133978 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ФИРМА“ ЕАД срещу Ц. Т. А., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 548,76 евро (с равностойност 1073,29 лева) – непогасена главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.03.2019 г. до окончателното плащане, и сумата от 5,01 евро (с равностойност 9,80 лева) – възнаградителна лихва за периода от 03.02.2013 г. – 24.03.2014 г., които суми се претендират по Договор за потребителски паричен кредит № ******/03.02.2013 г., сключен между ответницата и „ФИРМА“ ЕАД, вземанията по който срещу ответницата се твърди да са прехвърлени на ищеца с договор за цесия и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15954/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

В исковата молба се твърди, че на 03.02.2013 г. между Ц. Т. А. и „ФИРМА“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ******, по силата на който дружеството е предоставило в заем на ответницата сумата от 1000 лева (с равностойност 511,29 евро), която тя се е задължила да върне на 24 анюитетни месечни вноски. На 24.03.2014 г. между „ФИРМА“ ЕАД и „ФИРМА“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който последното дружество е прехвърлило на ищеца непогасените си вземания по Договор за потребителски кредит № ******/03.02.2013 г.

Твърди, че е изпратил уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до адреса на ответницата, но писмото се е върнало като неполучено. В условията на евентуалност поддържа, че ответницата е уведомена за извършеното прехвърляне с получаване на препис от исковата молба. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения от съда особен представител – адвокат Н. П., с който поддържа, че предявените искове са допустими и основателни. Излага твърдения, че ответницата е подписала договора за потребителски кредит, с който се е задължила да върне сумата от 1000 лева на 24 анюитетни месечни вноски, които са с настъпил падеж, но не е направила нито едно плащане, и към момента вземанията не са погасени. Поддържа, че ответницата е редовно уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията по договора.

1

Съдът намира, че доколкото в отговора на исковата молба особеният представител на ответницата е направил признание на исковете, за извършването на каквото по аргумент от чл. 29, ал. 6 ГПК вр. чл. 34, ал. 3 ГПК се изисква одобрение на съда, следва да извърши преценка дали да одобри така направеното признание. При извършване на преценка по чл. 29, ал. 6 ГПК следва да се съобразят и съпоставят последиците, които биха настъпили в сферата на представляваната по този ред страна, съответно при наличието и при липсата на извършеното от представителя процесуално действие, за което се изисква изрично пълномощно. /в този смисъл Определение № 415/10.12.2018 г. по гр.д. № 1721/2018 г., I I т.о. на ВКС/. Предвид конкретните обстоятелства и представените към настоящия момент доказателства, съдът намира, че направеното признание ще накърни правата на ответницата и действията на особения представител не следва да бъдат одобрени, съответно не е налице надлежно извършено признание на предявените искове. Направеното от особения представител признание на факти съдът ще прецени с оглед на всички обстоятелства по делото.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са по реда на чл. 422 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК установителни искове с правна квалификация чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: наличието на валидно правоотношение между ответницата и „ФИРМА“ ЕАД по договор за потребителски кредит, усвояването на главницата по кредита от страна на ответницата, размера на непогасената главница и възнаградителна лихва, изпадането на ответницата в забава; че вземанията по договора за потребителски кредит са надлежно прехвърлени на ищеца, за което ответницата е уведомена.

В доказателствена тежест на ответницата е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

УКАЗВА на ищеца, на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за усвояването на главницата по кредита от страна на ответницата.

По доказателствата:

Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети като допустими, относими и необходими за изясняване на предмета на спора.

Следва да се приложи ч.гр.д. № 15954/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

Искането на ищеца за задължаване на ответницата да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени евентуално присъдените суми за разноски, следва да бъде оставено без уважение, като ненеобходимо.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27.05.2026 г. от 10:35 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЛАГА към настоящото дело материалите по ч.гр.д. № 15954/2019 г. по описа на СРС, 119 състав.

2

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответницата да представи банкова сметка.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани 3 последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.

Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4