Решение № 261526 от 20.05.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 12548/2020
- Вид
- Решение № 261526
- Подписан
- 20.05.2021
- В сила
- 20.05.2021
- Състав
- МИХАЕЛА СВЕТЛОЗАР БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал.1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, т.7, т.11, т.17 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7, т.11, т.17 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, т.7, т.11, т.17 · Закон за потребителския кредит
- чл. 37 · Закон за правната помощ
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261526 20.05.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА при участието на секретаря
Малина Петрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12548 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против Д.Т.Ш., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове при условията на евентуалност с правна квалификация по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 9, чл.11, т.7, т.11, т.17 ЗПК, чл. 6 ЗПФУР и чл. 99 ЗЗД и чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 05.07.2016 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № …. Била предоставена сумата от 600 лева, която следвало да бъде върната в срок от 30 дни – 04.08.2016 г.
Въпреки настъпване на падежа и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил.
На 23.11.2018 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, с който вземанията били прехвърлени на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът бил уведомен.
Предвид липсата на плащане, въпреки изпратените покани, се моли за присъждане на сумата от 600 лева – главница, ведно със законната лихва от постъпване на ИМ в съда до окончателното погасяване и разноските по делото.
В условията на евентуалност, ако не се установи валидно облигационно правоотношение, претендира за присъждане на същата сума като получена без правно основание, ведно със законната лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на ИМ.
Ответникът е бил редовно призован за съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 260351/14.01.2021 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният осъдителен иск да бъде уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на: 50 лева – ДТ. Претендира се и юрк. възнаграждение, което следва да бъде присъдено в минимален размер от 100 лева, на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПрП, вр. с чл. 25, ал. 1 НЗЗПрП.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д.Т.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, следните суми: 600 лева /шестстотин лева/ - главница, дължима по договор за кредит № ..от 05.07.2016 г., сключен с „4финанс” ЕООД, ЕИК *********, вземанията по който са прехвърлени на „Кредитреформ България” ЕООД с договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 01.10.2020 г. до окончателното погасяване, както и общо 150 лева /сто и петдесет лева/ - разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
…………………………………………………………………….
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП