Решение № 29 от 20.01.2025, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Гражданско дело 1625/2024
- Вид
- Решение № 29
- Подписан
- 20.01.2025
- В сила
- 20.02.2025
- Състав
- ИВЕЛИНА ПЕТРОВА ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 415 ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 33 ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 430 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 29 гр. Ловеч, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310101625 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Д.Д., срещу Г. И. К., с адрес: ***, по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, в която се твърди, че с Договор за потребителски кредит № *** от 03.08.2020 г., сключен между „Обединена българска банка“ АД /правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, преди „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД/ и ответника Г. И. К., Банката – ищец отпуснала на ответника – кредитополучател кредит в размер на 39312.90 лева за потребителски нужди, предоставен в пълен размер, с краен срок за погасяване – 05.08.2030 г.
Посочва се, че съгласно чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва, като съгласно чл. 4.1 за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.150%, а след изтичане на този срок, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 6.060 – чл. 4.2 от договора. В случай на забава в плащането на дължими суми по кредита, се твърди, че съгласно чл.
4.5 от договора, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно над възнаградителната лихва, върху забавената сума за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения.
Посочва се, че съгласно чл. 5.2 от договора, кредитът следва да бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 0 5.09.2020 г. до 05.08.2030 г., включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2.
Твърди се, че на датите на падеж от 0 5.05.2023 г. до 0 5.05.2024 г., кредитополучателят Г. И. К.
1 не е заплатил дължимите месечни погасителни вноски. Поради това, тъй като неплащането на погасителни вноски по кредита представлява случай на неизпълнение съгласно чл. 8.1 от договора, Банката имала право в този случай, съгласно чл. 9.2 от договора, да обяви всички суми по кредита за предсрочно изискуеми и незабавно платими, като предсрочната изискуемост по процесния договор за кредит, се твърди, че е обявена на кредитополучателя на 29.05.2024 г. с връченото му, съгласно чл. 47 от ГПК чрез ЧСИ, писмо с изх.№ ИЗХ-001-856 от 18.01.2024 г. и след изтичане на 14-дневния срок от получаване на писмото.
В случай, че не се установи валидно връчване на ответника на съобщението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, ищецът заявява, че с настоящата искова молба упражнява правото си по чл. 9.2 от договора да обяви всички усвоени и непогасени суми за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на препис от исковата молба от ответника.
Посочва се още, че след подадено от „ОББ“ АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, с Разпореждане № 2197/23.08.2024 г., постановено по ч.гр.дело № 1499/2024 г., РС-Ловеч отхвърлил частично заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу ответника за сумата от 861.79 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2024 г. до 19.08.2024 г. вкл. и 48.00 лева – такса връчване на покана.
С оглед на това и след получено съобщение от заповедния съд на 03.09.2024 г., ищецът предявява настоящия осъдителен иск по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, и моли да бъде осъден ответника Г. И. К. да му заплати следните дължими суми по Договор за потребителски кредит № *** от 03.08.2020 г., а именно: 861.79 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2024 г. до 19.08.2024 г. и 48.00 лева – такса за връчване на покана.
Моли и за присъждане на направените разноски в настоящото и заповедното производство, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С писмено становище от упълномощен юрисконсулт, същият поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като излага съображения, че предявения иск е основателен и доказан. Поддържа и искането за присъждане на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът Г. И. К. се явява лично и признава задължението си по договора за кредит.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 1499/2024 г. по описа на ЛРС, както и от доводите и становищата на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.
№ 9299/21.08.2024 г., от „Обединена българска банка“ АД, е било образувано ч.гр.дело № 1499/2024 г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник Г. И. К. за следните вземания, произтичащи от процесния Договор за потребителски кредит № *** от 03.08.2020 г., а именно:
30862.52 лева – главница, 2058.16 лева – договорни лихви за периода от 05.04.2023 г. до 28.05.2024 г., 425.88 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за периода от 05.05.2023 г. до 28.05.2024 г., 861.79 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода 2 от 29.05.2024 г. до 19.08.2024 г., 48.00 лева – такса връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата от 20.08.2024 г. до изплащане на вземането.
С Разпореждане № 2197/23.08.2024 г., заповедният съд е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист само в частта за вземанията в размер на сумата 861.79 лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2024 г. до 19.08.2024 г. вкл. и 48.00 лева – такса връчване на покана, и указал на заявителя за възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск срещу длъжника за тези вземания.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск по реда на чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК, за присъждане на посочените вземания.
Съдът намира за безспорни описаните в исковата молба факти относно сключения между страните Договор за потребителски кредит № *** от 03.08.2020 г., по силата на който „Райфазенбанк /България/“ ЕАД /впоследствие с наименование „Кей Би Си Банк България“ ЕАД/, чийто правоприемник е ищецът „Обединена българска банка“, е предоставила на ответника – кредитополучател Г. И. К. кредит в размер на 39312.90 лева за потребителски нужди, който е усвоен изцяло, като е уговорен краен срок на погасяване на кредита – 05.08.2030 г.
В договора се съдържат всички описани в исковата молба уговорки относно дължимата годишна лихва. Предвидено е, че съгласно чл. 4 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, като съгласно чл. 4.1 за първите 12 месеца, считано от първата падежна дата на кредита, заплаща на Банката фиксирана годишна лихва в размер на 6.150%, а след изтичане на този срок, кредитополучателят заплаща на Банката годишна лихва, формирана от сбора на два компонента: променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 6.060 пункта – чл. 4.2 от договора.
Съгласно чл. 4.5 от договора, при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава – наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 /десет/ пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата до окончателното изплащане на забавените задължения. Към датата на сключване на договора, лихвеният процент при просрочени плащания, съгласно предходното изречение, изчислен съгласно чл. 4.1, е в размер на 16.150%.
В чл. 5 ал. 2 от договора е предвидено, че кредитът ще бъде погасен на 120 анюитетни месечни вноски, дължими на 5-то число на съответния месец, считано от 05.09.2020 г. до 05.08.2030 г., включващи приложимата годишна лихва съгласно чл. 4.1, съответно чл. 4.2.
Не се спори, че ответникът – кредитополучател Г. И. К. не е заплатил дължими месечни погасителни вноски с дати на падеж от 05.05.2023 г. до 05.05.2024 г., поради което Банката – кредитор е обявила всички суми по кредита за предсрочно изискуеми, за което кредитополучателят е уведомен с писмо, връчено му по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепено уведомление на адреса му на 30.04.2024 г., чрез ЧСИ В.П.. След изтичане на предвидения в чл. 47 ал. 5 от ГПК 2-седмичен срок от залепване на уведомлението, писмото се счита връчено на адресата на 14.05.2024 г., от която дата е започнал да тече предоставения с писмото 14-дневен срок за доброволно изпълнение, след изтичане на който, считано от 29.05.2024 г. се счита обявена предсрочната изискуемост на кредита. Безспорно, предсрочно изискуемата главница е тази, която е посочена в извлечението от счетоводните книги на Банката, в размер на 30862.52 лева, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
3
Представено е придружително писмо от ЧСИ В.П. изх.№ 22363/13.06.2024 г. до „ОББ“ АД, че във връзка със залепено уведомително писмо – покана по процесния договор за банков кредит до Г. И. К., следва да внесат 48.00 лева по посочена банкова сметка на ЧСИ. Представена е и издадена фактура № 1000016848/11.06.2024 г., с доставчик „ГДЧСИ Петров – Найденов“ и получател „ОББ“ АД за сумата 48.00 лева – такса за връчване на покана.
В настоящото производство се търси присъждане на обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода от 29.05.2024 г. до 19.08.2024 г. включително, както и сумата 48.00 лева – такса за връчване на покана.
Страните са обвързани от д оговор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит.
Съгласно чл. 33 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва, т.е. въведен е лимит на обезщетението - до размера на законната лихва /т.е. 10%/. В случая се установи, че клаузата на чл. 4.5 от договора предвижда, че при забава в плащането на дължими суми по кредита, кредитополучателят дължи на Банката обезщетение за забава - наказателна надбавка към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница за времето на забавата. Лихвата е уговорена в първоначален размер от 6.150% за първите 12 месеца /чл. 4.1/, а след това е сбор от компонентите на променлив референтен лихвен процент и надбавка в размер на 6.060 пункта. При този начин на формиране на обезщетението за забава съдът счита, че то надвишава законната лихва. Следователно, така договореното обезщетение за забава се основава на недействителна клауза, която противоречи на императивната норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като то надвишава законовия лимит от 10%, поради което не може да бъде присъдено.
Относно претендираното вземане, произтичащо от направени разноски от ищеца за заплащане на такса за връчване на покана, съдът намира, че също е в противоречие със закона. В тази връзка съдът съобразява разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съдът счита, че таксата за връчване на покана е действие, свързано с управление на кредита, поради което искането за присъждането й противоречи на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и не следва да бъде уважавано.