Решение № 124 от 18.11.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Раднево, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20255520100592 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на П. Т. К. срещу Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че на по силата на трудов договор заемал длъжността „*****“ в отдел „***“ в ответното дружество. Твърди, че със заповед № 37/13.08.2025 г. на управителя на ответника му било наложено дисциплинарно уволнение за неправомерно удържани от други служители суми и съответно начисляване на същите към неговото трудово възнаграждение, извършено от него в качеството му на ***** и присъстващи във фишовете за работна заплата. Твърди, че не е извършил вменените му със заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. Навежда твърдения за извършени злоупотреби с начисления на суми в миналото по отношение на служители на ответника. Твърди, че има заболяване, заради което попада под закрилата на чл. 333 КТ. Твърди, че има висока кръвна захар и неинсулино зависим диабет, за което имал документи от 2016 г. и които били представяни на ответника през тези години до сега. Твърди, че в периода от 29 май до 12 юни 2025 г. бил в отпуск и на почивка в Испания, поради което не може да е извършил твърдяното в заповедта деяние между 1 и 12 юни 2025 г. Твърди, че 1 никога не е разгласявал нищо лошо за изпълнителния директор и за колегите си. Твърди, че заповедта за уволнение била издадена след изтичане на двумесечен преклузивен срок за нейното издаване. Твърди, че 34 години е бил лоялен към работодателя, а 29 години е бил в синдикат. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовия договор и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-1“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, чрез юрисконсулт В., в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани. Признава обстоятелствата досежно сключен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „*****“ в отдел ***; издадена заповед № 37/13.08.2025 г. на управителя на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с дисциплинарно уволнение.

Твърди, че оспорва останалите твърдения на ищеца. Твърди, че служителя Д.

К. на 13.06.2025 г. установила удръжка от заплатата й във фиша за месец май 2025 г. в размер на 220 лв., която било нетипична и попитала служители от финансов отдел за какво е тази удръжка. Твърди, че при направена проверка се установило, че в периода от 1 юни до 12 юни 2025 г. ищецът в качеството си на ***** начислил удръжки в програмен продукт TEREZA на служителя Д. К. в размер на 220 лв. и на служителя М. Ч. в размер на 110 лв., които суми начислил към собственото си трудово възнаграждение. Твърди, че във връзка с доклад от 25.06.2025 г. на ръководител Вътрешен одит е инициирана проверка във връзка с три писма на ищеца от 23.06.2025 г., назначена е комисия със заповед на управителя от 25.06.25 г. и с протокол от 26.06.25 г. комисията е констатирала извършени нарушения от ищеца по направените удръжки, които той потвърдил пред комисията, като казал, че въпросните лица му дължали тези суми от проведено мероприятие на язовир Кърджали от преди месец. Твърди, че сумите били начислени преди счетоводното приключване за месец май 2025 г. Твърди, че в писмо на ищеца от 23.06.2025 г. се правили предложения до ръководството на ответника за предприемане на действия по освобождаване на множество служители с посочване на техни имена и длъжности, както и се използвали обидни думи и квалификации, език на омразата и неприемлив за дружеството език. Твърди, че тези предложения 2 касаели правомощия на изпълнителния директор и нямали нищо общо със задълженията и правомощията на ищеца като *****. Твърди, че на 25.06.2025 г. ищецът в свое писмено обяснение използвал отново подобен неприемлив език. Твърди, че с тези си действия ищецът е злоупотребил със служебното си положение, накърнил е доверието на работодателя и умишлено неправомерно е присвоил чужди парично средства, с което бил нарушил чл. 125 и чл. 126, т.

7, 9, 10 и 13 от КТ, правилника за вътрешния трудов ред, етичния кодекс на работещите в ответното дружество. Твърди, че му била връчена преди уволнението декларация по чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. с оглед защитата по чл. 333, ал. 1 КТ. Твърди, че отказът на ищеца да получи и попълни тази декларация е удостоверен с подписи на двама свидетели.

Твърди, че идентично било и с отказа на ищеца да подпише заповедта за уволнение. Излага съображения за спазване на преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди, че на 13.06.2025 г. работодателят е разбрал за извършеното нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, при съобщаване за неправомерното начисление от служителя Д. К..

Излага съображения за преодоляна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ чрез получено разрешение от ДИТ Стара Загора и ТЕЛК Стара Загора. Излага съображения за хронологията на установяване на фактическото положение, довело до преценката и налагане на дисциплинарното наказание на ищеца.

Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 06.11.2025 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 03.10.2025 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключен трудов договор с ищеца за изпълнение на длъжността „*****“ в отдел ***; издадена заповед № 37/13.08.2025 г. на управителя на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с дисциплинарно уволнение.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване 3 уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е съдебната практика обаче през последните години, постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/, нарушена закрила по чл. 333 КТ, оспорване по същество на твърдените нарушения на трудовата дисциплина.

По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта /липса на мотиви по чл. 195 КТ/:

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът П. Т. К.. В оспорената заповед са изложени в изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /правилник и заповеди/, дата на 4 извършване на нарушенията на трудовата дисциплина /за начисляване в периода от 01.06.2025 г. до 12.06.2025 г. удръжки от трудово възнаграждение на М. Ч. в размер на 110 лв. и на Д. К. в размер на 220 лв., съответно начисляване на същите суми в полза на ищеца П. К., както и използване на обидни думи и квалификации в депозирани две писма от 23.06.2025 г. и 25.06.2025 г./, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената заповед е вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина с конкретно посочени фактически твърдения в какво се състоят тези нарушения. Това описание на нарушенията е точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какви нарушения на трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът. И поради това съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че обжалваната заповед няма мотиви. За пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.

С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога са извършени нарушенията, кога са констатирани и по какъв начин, с което не се възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на тази проверка.

Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защитата от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните срокове /чл. 194 КТ/:

5

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.

Оспорената заповед се счита за връчена на ищеца на 13.08.2025 г., когато е бил уведомен за същата, но той лично е избрал да не се подпише за нейното връчване. За тази цел в заповедта са се подписали двама свидетели И. М. и Д.

Т., които бяха разпитани като свидетели в процеса и потвърдиха тези обстоятелства.

Относно преклузивният двумесечен срок по чл. 194, ал. 1 КТ следва да се посочи, че за първи път на 13.06.2025 г. св. Д. Т. К. е забелязала липса на парични средства при начисленията във фиша за работна заплата, за което е отишла в счетоводството да получи отговор за какво са тези удръжки.