Определение № 86 от 29.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание от 10.11.2025г. по НОХД № 5367/2025г. по описа на Софийски градски съд, 41-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

В протеста се излагат аргументи, че постановеният съдебен акт, в частта му за прекратяване на съдебното производство, е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

Софийски апелативният съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

НОХД № НОХД № 5367/2025г. по описа на Софийски градски съд, 21ви състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. И. Б. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал. 1 НК, Г. Б. Д. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т. 5, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК, М. М. М. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК и З. Е. С. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК.

В проведеното разпоредително заседание на 10.11.2025г., Софийски градски съд, 41-ви състав е приел, че: делото е подсъдно на СГС; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП за отстраняването им.

1

В депозирания срещу определението протест се твърди, че изводите на СГС, послужили му като основание да прекрати съдебното производство по делото, са неправилни. Според прокурора, в обвинителния акт са описани всички обстоятелства относно време, място и начин на извършване на инкриминираните деяния.

Срещу протеста е постъпило възражение то адв. Л. Т. – защитник на И. И. Б., в което се излагат подробни аргументи, че въззивният протест следва да бъде оставен без уважение.

Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Правилно първостепенният съд е констатирал, че в изготвеният обвинителен акт липсва ясно очертан времеви и пространствен контекст на твърдяното участие на подсъдимите лица в инкриминираното отвличане като помагачи, осъществено от неустановени извършители, поради което не са изложени факти относно общността на умисъла на обвинените помагачи с извършителите – т. е. съзнаването на помагачите, че с твърдените от тях действия, те подпомагат отвличане. Това от своя страна прави правилен изводът, че така формулираното обвинение не е достатъчно ясно, конкретно и пълно.

Според САС, обвинителният акт страда от два основни порока.

Първият е, че освен на стр.2 от същия, прокурорът не описва твърдяна от него фактическа обстановка, а преразказва показания на свидетели, дори техни предположения, както и съдържанието на други доказателствени източници, което прави обстоятелствената част на акта негодна да формулира така обвинението, че то да очертае предмета на доказване по делото, което е основно задължение на прокурора при изготвяне на обвинителния титул.

Този порок неминуемо рефлектира и на възможността за осъществяване на правото на защита от подсъдимите. Т. е. – на първо място, прокурорът следва да се ангажира с описание на твърдяна от него фактология, а не да я замества с преразказ на доказателствата. Без съмнение, допустимо е тя да бъде подкрепена с възпроизвеждане на свидетелски показания, но това е ненужно. Достатъчно е само изброяване на доказателствените източници, които я подкрепят.

На второ място, както правило е отбелязал и контролираният съд - за всеки един от подсъдимите липсва фактологично изложение за връзка между описаните техни действия /закупуване на телефони и СИМ – карти, предоставяне на автомобили със затъмнени стъкла/ с действията на неизвестните извършители по инкриминираното отвличане. С други думи, следва да бъде ясно описано кога, къде, как и от кого въпросните автомобили, използвани при отвличането, и въпросните телефони и СИМ – карти, използвани при искане на откупа, според твърденията на прокурора, са предадени от помагачите на извършителите. Това е 2 така, защото описаните в обвинителния акт действия от обвинените лица по принцип са правомерни, ако не бъдат изложени факти, въз основа на които да се направи идвод, че те са съзнавали, че закупените от тях телефони, СИМ – карти и автомобили ще бъдат използвани за отвличане.

След като бъде изложена правно валидна фактическа обстановка, включваща конкретните действия, на базата на които четиримата подсъдими са привлечени като обвиняеми, едва тогава може да се постави въпросът за противоречие на твърдените факти с формулираната правна квалификация.

Ето защо протестът на СГП следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното с него определение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради гореизложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ:

П О Т ВЪ РЖ Д А ВА определение, постановено в разпоредително заседание, от 10.11.2025г. по НОХД № 5367/2025г. по описа на Софийски градски съд, 41-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 86 гр. София, 29.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20251000601603 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.345, вр. с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СГП срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание от 10.11.2025г. по НОХД № 5367/2025г. по описа на Софийски градски съд, 41-ви състав, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

В протеста се излагат аргументи, че постановеният съдебен акт, в частта му за прекратяване на съдебното производство, е неправилен и незаконосъобразен и се иска неговата отмяна.

Софийски апелативният съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

НОХД № НОХД № 5367/2025г. по описа на Софийски градски съд, 21ви състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу И. И. Б. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр. ал. 1 НК, Г. Б. Д. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т. 5, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК, М. М. М. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК и З. Е. С. за престъпление по чл.142, ал.2, т.1, т.2 и т.7, ал.3, т.5, вр. ал.1, вр.чл.20, ал.4, вр.ал.1 НК.

В проведеното разпоредително заседание на 10.11.2025г., Софийски градски съд, 41-ви състав е приел, че: делото е подсъдно на СГС; не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство; на досъдебното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че изготвеният обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246 НПК, поради което е прекратил съдебното производство и върнал делото на СГП за отстраняването им.

1

В депозирания срещу определението протест се твърди, че изводите на СГС, послужили му като основание да прекрати съдебното производство по делото, са неправилни. Според прокурора, в обвинителния акт са описани всички обстоятелства относно време, място и начин на извършване на инкриминираните деяния.

Срещу протеста е постъпило възражение то адв. Л. Т. – защитник на И. И. Б., в което се излагат подробни аргументи, че въззивният протест следва да бъде оставен без уважение.

Въззивният протест е депозиран от активно легитимирана страна, в законоустановения 7-дневен срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустим. Разгледан по същество, протестът е неоснователен.

Правилно първостепенният съд е констатирал, че в изготвеният обвинителен акт липсва ясно очертан времеви и пространствен контекст на твърдяното участие на подсъдимите лица в инкриминираното отвличане като помагачи, осъществено от неустановени извършители, поради което не са изложени факти относно общността на умисъла на обвинените помагачи с извършителите – т. е. съзнаването на помагачите, че с твърдените от тях действия, те подпомагат отвличане. Това от своя страна прави правилен изводът, че така формулираното обвинение не е достатъчно ясно, конкретно и пълно.

Според САС, обвинителният акт страда от два основни порока.

Първият е, че освен на стр.2 от същия, прокурорът не описва твърдяна от него фактическа обстановка, а преразказва показания на свидетели, дори техни предположения, както и съдържанието на други доказателствени източници, което прави обстоятелствената част на акта негодна да формулира така обвинението, че то да очертае предмета на доказване по делото, което е основно задължение на прокурора при изготвяне на обвинителния титул.

Този порок неминуемо рефлектира и на възможността за осъществяване на правото на защита от подсъдимите. Т. е. – на първо място, прокурорът следва да се ангажира с описание на твърдяна от него фактология, а не да я замества с преразказ на доказателствата. Без съмнение, допустимо е тя да бъде подкрепена с възпроизвеждане на свидетелски показания, но това е ненужно. Достатъчно е само изброяване на доказателствените източници, които я подкрепят.

На второ място, както правило е отбелязал и контролираният съд - за всеки един от подсъдимите липсва фактологично изложение за връзка между описаните техни действия /закупуване на телефони и СИМ – карти, предоставяне на автомобили със затъмнени стъкла/ с действията на неизвестните извършители по инкриминираното отвличане. С други думи, следва да бъде ясно описано кога, къде, как и от кого въпросните автомобили, използвани при отвличането, и въпросните телефони и СИМ – карти, използвани при искане на откупа, според твърденията на прокурора, са предадени от помагачите на извършителите. Това е 2 така, защото описаните в обвинителния акт действия от обвинените лица по принцип са правомерни, ако не бъдат изложени факти, въз основа на които да се направи идвод, че те са съзнавали, че закупените от тях телефони, СИМ – карти и автомобили ще бъдат използвани за отвличане.

След като бъде изложена правно валидна фактическа обстановка, включваща конкретните действия, на базата на които четиримата подсъдими са привлечени като обвиняеми, едва тогава може да се постави въпросът за противоречие на твърдените факти с формулираната правна квалификация.

Ето защо протестът на СГП следва да бъде оставен без уважение, а атакуваното с него определение – потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Поради гореизложеното, САС

ОПРЕДЕЛИ: