Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 988 от 27.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 516/2023
Вид
Определение № 988
Подписан
27.07.2023
В сила
27.07.2023
Състав
Даниела Каролова Телбизова-Янчева, Атанас Димов Атанасов, Николай Илиев Уруков

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.21, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 988 гр. С.З., 27.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20235500500516 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба на ,,Ю.К.Б.“ ЕООД, ЕИК № *****, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. “******, представлявано от законния си представител И.Х.К. – управител, действаща чрез юрк. Л.Ч.Х., против разпореждане № 2864/05.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1865/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. А. Г. за сумите съответно от 117,60 лв. –такса за разглеждане и от 181 лв. – такса, предвидена в общите условия за разходи, свързани с извънсъдебно събиране на вземанията.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира отмяната му и постановяване издаването на заповед за изпълнение за посочените суми, включая съответните на отхвърлената част от искането разноски.

Претендира присъждане на разноските в настоящото производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Ю.К.Б.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу И. А. Г. за произтичащо от неизпълнен договор за потребителски кредит, сключен от разстояние, включващо 700 лв. главница; 18,19 лв. - договорно възнаграждение за периода от 06.04.2022 г. до 26.05.2022 г.; 62,26 лв. – лихва за забава за периода от 06.04.2022 г. до 18.04.2023 г., 117,60 лв. – такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит и 181 лв. – такса, дължима на основание чл.5.5 от ОУ към договора за 1 потребителски кредит, дължими при просрочие за действия, свързани с извънсъдебно събиране на вземането.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно претендираните суми за такси, като е приел, че същите са нищожни поради противоречието им със закона и поради неравноправността им.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Въззивният съд изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд в обжалваното разпореждане мотиви, които са абсолютно изчерпателни.

Договорната клауза, въз основа на която се претендира таксата в размер на 117,60 лв. е нищожна поради противоречието й със закона, тъй като дейността на кредитора по предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя - кредитополучател представлява негово преддоговорно задължение.

Противно на правната уредба в Европейският съюз, регламентираща защитата на потребителите, е разбирането, че за изпълнението на свое задължение кредиторът има право на възнаграждение, наречено такса.

Също така, следва да се има предвид, че е предвидено това възнаграждение/такса да се дължи от кредитополучателя като допълнение към задълженията му, произтичащи от договора за потребителски кредит след сключването му, а не предварително, което обуславя извода, че тази такса представлява такса, свързана с усвояването и управлението на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит, на каквато кредиторът няма право.

Клаузата в чл.5.5 от ОУ на ,,Ю.К.Б.“ ЕООД, съгласно която кредитополучателят дължи направените разходи за административно обслужване във връзка с извънсъдебно събиране на вземането също е нищожна поради противоречието й със закона, т.к. нарушава забраната по чл.

10а, ал. 2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито в случая, се явяват тези разходи.

Тази такса се претендира за извършването на фактически действия, чиято цел е стимулирането на длъжника да изпълни, т.е. се отнасят до действия, свързани с управлението на кредита, които по съществото си представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Освен това тази клауза противоречи и на нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 2 от ЗПК, предвиждащи, че при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а обезщетението за забава да не може да надвишава законната лихва.

В случая е налице забава от страна на длъжника по договора за потребителски кредит, във връзка с която кредиторът начислява административни разноски за фактически действия на свои служители, целящи извънсъдебно събиране на вземането, които се явяват допълнително финансово бреме за длъжника, успоредно с дължимото от него обезщетение за забава.

Именно поради това тази клауза противоречи на закона и се явява нищожна по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗЗП, т.к. в резултат от прилагането им в случаите на забава на длъжника, кредиторът получава и други финансови облаги, различни от лихвата върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

С оглед на изложените съображения обжалваното разпореждане се преценява за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

В настоящото производство разноски не подлежат на присъждане .

Водим от изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр.1-во от ГПК, Окръжен съд – С.З.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2864/05.05.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 1865/2023 г. по описа на Районен съд – С.З..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3