Решение № 89 от 22.05.2025, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Ихтиман, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър К. Трионджиев при участието на секретаря Борислава Ив. Мешинкова като разгледа докладваното от Александър К. Трионджиев Административно наказателно дело № 20251840200103 по описа за 2025 година

Настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от И. Д. Г., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите - София.

Според жалбоподателя оспореният административен акт е незаконосъобразен и неправилен и настоява за неговата отмяна.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа жалбата си. Преди последното съдебно заседание е постъпило писмено становище от защитника адвокат С. М.. Наказващият орган не се явява и не изпраща представител, като преди последното съдебно заседание е постъпила писмена защита. Преди съдебното заседание е постъпило по делото и становище от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман.

Съдът намира, че жалбата срещу наказателното постановление е допустима - подадена е в срок от лицето, спрямо което е издадено наказателното постановление. В тази връзка следва да се посочи, че в писмо с вх. № 1850 от 14.03.2025 г. от Регионална дирекция по горите – София е посочено, че жалбата е подадена посредством пощенски плик, който е пуснат на 19.02.2025 г. и е получен на 21.02.2025 г. Предвид изложеното и доколкото в обратната разписка към административната преписка е отразено, че наказателното постановление е получено на 06.02.2025 г., съдът намира, че жалбата е подадена в посочения в наказателното постановление четиринадесетдневен срок.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От материалите по делото е видно, че на 02.09.2024 г. от служител на РДГ – София срещу И. Д. Г. е бил издаден акт за установяване на административно нарушение № 450 от 2024 г., Серия Р014 от 2024 г. Във връзка с издадения акт е съставено и Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – София, посредством което на И. Д. Г. е наложена глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от ЗГ, във вр. чл. 108, 1 ал. 3 от ЗГ, във вр. чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Като част от административната приписка е приложено писмо с вх. № РДГ-14-10835 от 16.12.2024 г. от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, в което е отразено, че на производство в РП – Самоков, ТО – Ихтиман е досъдебно производство № 189 от 2024 г. по описа на ОСлО – СОП, образувано на 24.10.2024 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и водено за това, че от неустановена дата до 15.08.2024 г. в землището на с. Костенец, Община Костанец, Софийска област, в различни отдели: отдел 25, подотдел „п“, отдел 85, подотдели „е“ и „л“, отдел 90, подотдел „т“, отдел 79, подотдели „е“ и „д“, отдел 87, подотдел „а“ и „л“, в общински горски територии на Община Костенец, без редовни позволителни за сеч или макар с редовни такива, но извън указаните в тях количества и дървета са били отсечени от горския фонд дървета от различни видове.

Подобни обстоятелства са посочени и в писмо от Районна прокуратура – Самоков, Териториално отделение – Ихтиман, постъпило по настоящото дело с вх. № 1622 от 07.03.2025 г. В двете писма е посочено и че срещу И. * е издаден АУАН и в хода на разследването ще бъде проверено дали той или в съизвършителство с други лица е извършил престъпление от общ характер.

От изложеното дотук се установява, че административно-наказателното производство е започнало преди иницииране на досъдебното производство, но оспореното наказателно постановление е издадено след като вече е било образувано досъдебно производство и след като прокуратурата е уведомила административнонаказващия орган за започналото досъдебно следствие.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН, когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. В нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН е разписано, че при констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор, като веществените доказателства и вещите по чл. 41 се пазят от административнонаказващия орган до произнасянето на прокурора.

Според правилото на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. В чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е посочено, че без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора, или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

От съдържанието на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН може да се направи извод, че е недопустимо едновременното провеждане на административнонаказателно производство по ЗАНН и на наказателно производство по НПК за едно деяние. Именно поради това е невъзможно според закона производство по ЗАНН да се инициира, след като е инициирано такова по НПК. В същото време разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН посочва, че при наличие на индиции за извършено престъпление, наказващият орган прекратява административнонаказателното производство пред него и изпраща материалите на прокуратурата. В първия случай - ал. 1 от чл. 33, органите по ЗАНН са обвързани от вече образуваното наказателно производство и не могат на извършват действия. Във втората хипотеза – ал. 2 на чл. 33, все още няма образувано наказателно преследване, но наказващият орган преценява налице ли са според него признаци за такова и ако приеме, че такива признаци съществуват, прекратява преписката и я изпраща на съответната прокуратура, тъй като само прокурор може да прецени дали са изпълнени съответните предпоставки за образуване на досъдебно производство по правилата на наказателнопроцесуалния кодекс и за евентуално предприемане на последващи действия. Изводът, който 2 може да се направи от чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН е, че наказателното производство по НПК е с приоритет пред производството по ЗАНН и трябва да се даде възможност прокуратурата да прецени дали деянието е престъпление или не. В този смисъл са и част от мотивите към Решение № 12124 от 8.04.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 12804/2024 г., където е посочено следното: „Основанието по чл. 70, ал. 2, т. 5 от ЗАНН не позволява да се избегне налагане на съответното на степента на обществена опасност на деянието наказание, предвидено в закон или указ. Така се постига превес на наказателната пред административнонаказателната отговорност, заложен в нормите на чл. 33, ал. 2 и чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и същевременно се спазва принципът на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ за забрана за повторно осъждане или наказание за едно и също деяние“. Макар в чл.

33 от ЗАНН да не е уредена хипотеза, при която наказателното производство е образувано след административното такова, то правилата на ал. 1 и ал. 2 от посочения член водят до извод, че всъщност приоритет следва да се даде винаги на процедурата по НПК, където се преценява от прокурора, а впоследствие и от съда, дали деянието е престъпление. Поради посочените дотук съображения се налага извод, че е невъзможното едновременното /паралелното/ развитие на административнонаказателно производство и на наказателно такова. Само за пълнота може да се посочи, че при нормата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН наказващият орган е този, който преценява дали има признаци на престъпление или не, като единствено прокурорът впоследствии, когато му се изпрати преписката, може по окончателен начин да реши дали да се привлече обвиняем и дали да се внесе обвинителен акт. Кагота, обаче, е образувано досъдебно производство, по което се извършват действия по разследването, това означава, че прокурорът вече е прецевнил, че са налице признаци за евентуално престъпление, макар и все още да не е привлечен обвиняем. При това положение на още по силно основание административнонаказателното производство трябва да се прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата по реда на чл. 33, ал. 2 от НК, понеже компетентен орган вече е образувал досъдебно следствие, тъй кат е приел, че са налице законен повод и достатъчно данни за това по смисъла на чл. 207-212 от НПК.

От съдържанието на нормата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН може да се направи извод, че когато прокурорът прецени, че определено деяние не съставлява престъпление, той може да прекрати досъдебното производство или да откаже да образува такова и да препрати същото на административнонаказващия орган, в който случай последният би могъл да издаде наказателно постановление, ако приеме, че са налице признаците на извършено административно нарушение, дори и без съставяне акт за установяване на нарушение.

В светлината на изложеното дотук може да се направи извод, че настоящото административнонаказателно производство, образувано срещу И. Д. Г., е следвало да бъде прекратено, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, а материалите по него да бъдат изпратени на прокуратурата, която преди издаване на наказателното постановление е уведомила наказващия орган, че е образувано досъдебно производство. В този смисъл са и част от мотивите към Решение № 15797 от 9.05.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 11683/2024 г., където изрично е посочено, че „Изпълнението на административни наказания, наложени в нарушение на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, е непротивопоставимо на приоритета на наказателната отговорност при наличните данни за започнато и неприключено наказателно производство за същото деяние спрямо същото лице към момента на издаване на НП“. Действително, нарушението, във връзка с което е издадено процесното наказателно постановление и съставът на престъплението, във връзка с което е образувано производството по НПК, не са напълно идентични, но и двете са пряко и непосредствено свързани с добив на дървен материал от един и същи отдел и подотдел. В случай, че прокурорът, на когото е трябвало да се изпратят материалите, приеме, че наказателното производство подлежи на прекратяване, поради липсва на престъпление, тогава той е могъл да изпрати преписката на наказващия орган, който от своя страна да реши дали е налице административно нарушение.

3

В чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН изрично е предвидено, че едно от правомощията на районния съд е да отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство. Съгласно чл. 63, ал. 6 от ЗАНН Съдът отменя акта по чл. 58д и прекратява административнонаказателното производство, когато това е предвидено в закон. Тъй като административнонаказателното производство не е било прекратено на основание чл. 33, ал.

2 от ЗАНН, а е продължило с издаване на наказателно постановление, настоящият съдебен състав намира, че на основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във вр. чл. 63, ал. 6 от ЗАНН следва да отмени Наказателно постановление № 450 от 29.01.2025 г., да прекрати административнонаказателното производство и да укаже на наказващия орган - директора на Регионална дирекция по горите – София, че след влизане в сила на съдебното решение материалите по преписката трябва да се изпратят на прокуратурата. След изпращане на материалите на прокуратурата и ако прокурорът впоследствие прецени, че деянието не съставлява извършено престъпление от конкретно лице, то той може да върне преписката на наказващия орган, който ще разполага, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, с възможност да извърши нова преценка дали е извършено административно нарушение и ако приеме, че е извършено такова – да издаде евентуално ново наказателно постановление, което би подлежало на обжалване на отделно основание.

Тъй като настоящият съдебен състав приема, че въобще не е трябвало да се издава наказателно постановление на този етап, понеже административнонаказателното производство пред наказващия орган е трябвало да се прекрати и материалите да се изпратят на прокуратурата във връзка с образувано досъдебно производство за същия случай, то не следва да се разглежда въпросът относно това дали наказателното постановление е правилно, нито дали съдържа необходимите реквизити. Това е така, понеже не е се трябвало да се издава такова.