Решение № 260045 от 02.03.2021, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш

Е Н И Е

№ , гр.Бургас, 02.03.2021 година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, 4 въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Георги Пепеляшев

ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниел

Марков

2.Георги

Иванов

Секретар: Жанета Кръстева

Прокурор: Елка Добрикова разгледа докладваното от съдия Г.Иванов ВНОХ дело №76 по описа на съда за 2021 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по повод жалба от защитника на подс. Д.В.С., с ЕГН *********, адв. Т.Радуловска от САК, против присъда от 26.11.2020г., постановена по НОХД №1699/2019г. по описа на Районен съд Несебър, с която първоинстанционният съд признал подс.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК, за което му наложил наказание „Пробация“ и го е осъдил да заплати разноските по делото.

С въззивната жалба се иска отмяна на атакуваната присъда, като неправилна и незаконосъобразна. Твърдят се допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Защитникът счита, че присъдата е присъдата е основана на недопустими доказателствени средства и обясненията на подсъдимия неправилно са били игнорирани. Не бил извършен оглед на видеозаписа от охранителните камери на бензиностанцията.

Отделно се излагат и аргументи за несъставомерност по чл.194 от НК на инкриминираното в обвинителния акт деяние.

Моли се ОС Бургас да отмени обжалваната присъда и да оправдае подс.С. по повдигнатото му обвинение. Преди съдебното заседание е депозирано допълнение към въззивната жалба, в което са доразвити съображенията на защитата относно допуснатите от РС процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, че присъдата е постановена в нарушение на чл.13,чл.14 и чл.303 от НПК. Оспорва се приетата от РС фактическа обстановка и по конкретно изводът му, че пострадалия и подсъдимия са се намирали на бензиностанцията по едно и също време като подсъдимият бил възприел оставянето на чантичката на стола от Ч.. Излагат се твърдения, че разпитът на св.Н.П. е недопустим на основание чл.118, ал.2 НПК като се посочва, че неговите показания не се подкрепят от останалите събрани доказателства, те оставали изолирани и вътрешно противоречиви. Нямало и доказателства, че активирания от С. на 13.11.2015г. телефон е идентичен с намиралия се в чантичката телефон на Ч.. Акцентира се и на пропуска на РС да обсъди дали в случая не е налице хипотезата на чл.194, ал.3 НК. Излага се искане за извършване на оглед на приобщения като веществено доказателство видеозапис от бензиностанцията.

Във въззивното съдебно заседание представителят на

Окръжна прокуратура Бургас счита въззивната жалба за неоснователна и моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден, като правилен и законосъобразен.

Счита, че от доказателствата безспорно се установявало, че подсъдимият бил осъществил деянието, за което е обвинен. Посочва, че в случая не може да се приеме, че деянието осъществява състава по чл.207 от НК, тъй като вещите не са били загубени, а забравени респективно пострадалия не е губил фактическата власт върху тях.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подс. С., редовно призован, се явява лично и заедно с неговия защитник- адв. Радуловска. Защитникът поддържа жалбата срещу присъдата на районния съд като подробно аргументира извършените според него от първоинстанционния съд процесуални нарушения и пропуски при анализа на доказателствата по делото. Счита, че подсъдимият не бил прекъсвал фактическата власт на Ч., нито бил действал с намерение да присвои вещите. Твърди, че е приложима разпоредбата на чл.207 от НК. Алтернативно излага искане ако съдът приеме, че деянието е съставомерно по чл.194 от НК, то да приеме, че е налице маловажен случай и да преквалифицира деянието по чл.194, ал.3 от НК като в такъв случай абсолютната давност била изтекла респективно присъдата следва да се отмени и наказателното производство да се прекрати.

В последната си дума пред ОС С. твърди, че няма какво повече да каже.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата на защитника на подс. С. за процесуално допустима, тъй като е подадена в установения в чл. 319 от НПК, преклузивен, 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект, срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд.

Въззивният съд намира, че по делото, по предвидения в НПК ред и форма, са събрани достатъчни в обемно и съдържателно отношение доказателства, позволяващи правилното му решаване. След самостоятелна проверка и анализ на доказателствената съвкупност, настоящата инстанция възприе за установени фактически положения, до голяма степен сходни с изложените от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната присъда, както следва:

Д.В.С. е роден на ***г***,

***, с *** гражданство, ***, *** /***/, ***, с постоянен адрес:***, ЕГН *********. Към инкриминираната по делото дата - 05.09.2015г., С. работел в **** като ****.

На 05.09.2015г. свидетелите С. Ч. и Н. Н. заедно с още двама души пътували от гр. Варна в посока към к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър с лек автомобил. Малко преди 11,00 часа, те спрели на бензиностанция на „Лукойл“, намираща се на изхода на гр. Обзор, за да заредят с гориво превозното средство и да пият кафе. Сядайки на маса, намираща се отвън пред бензиностанцията, свид. Ч. подал чантичката, която носел, на свид. Н., който я поставил на един стол до тях. В нея имало пари - 450 лева и телефон, марка „Сони“, модел „Експерия“ с ИМЕЙ № *********, ползван от Ч., както и други вещи-включително две трудови книжки на св.Н.. След като изпили кафето си, те се качили на автомобила си и отпътували, като забравили да вземат чантичката. Едва като достигнали до к.к. Слънчев бряг, свид. Ч. установил, че чантичката му я няма. Върнали се на бензиностанция, но не я намерили на оставеното място. Разговаряли с персонала, но на никого не била предадена такава чантичка. Св. Ч. опитал да позвъни от друг телефон на своя мобилен телефон с номер *****, който първоначално давал свободен сигнал, след което бил изключен. След това свидетелите

С. Ч. и Н. Н. посетили РУП Несебър, където Ч. подал заявление за изчезналата чантичка като в него посочил, че допълнително ще посочи ИМЕЙ-а на телефон, марка „Сони“, модел „Експерия“. На 07.09.2015г. той изпратил по факса на РУП Несебър снимка на част от кутията на телефона, на която се виждал ИМЕЙ № ********.

На 05.09.2015г. подс.С. управлявал микробус, с който превозвал туристи от к/с „Златни пясъци“, обл. Варна към гр. Бургас. Превозното средство било марка „Рено“, модел „Мастър“ с per. № В6316НК, бял на цвят, облепена с лепенки с изписано върху тях логото на фирмата. Малко след 11:00 часа, микробусът спрял за почивка в района на бензиностанция на „Лукойл“ в гр. Обзор. По време на почивката, подс. С. забелязал черна чанта, поставена на стол до една от масичките отвън пред бензиностанцията. Подс. С. почакал известно време и към 11:30 часа, приближил се до стола, взел чантичката и я прибрал в превозното средство, след което отпътувал към летище Сарафово в гр.Бургас за да остави туристите, които превозвал. Действията на подс.

С. били заснети от камера за видеонаблюдения в района на бензиностанцията.

Заявлението на св.Ч. било разпределено на свид. Н. П. - младши разузнавач в РУ на МВР rp. Несебър, Участък Обзор, на когото било възложено да проведе оперативно-издирвателни действия за да установи евентуалния извършител на кражбата. Той прегледал записите от видеокамерите на бензиностанцията. В резултат установил, че на тях се виждал мъж на около 40г., който взел оставена на стол черна чантичка и се качил на шофьорското място в бял микробус с надписи. Свид. Н. П. установил, че надписите по микробуса, заснет на камерите, който се управлявал от лицето, взело чантичката, били идентични с тези на „Б. Х. Т.“ гр. Варна. П. провел разговор със св.В. Г. - служител на търговското дружество „Б. Х. Т.“, която потвърдила, че дружеството притежава бял микробус марка „Рено“, модел „Мастър“ с per. № В6316НК, както и че това превозно средство на

05.09.2015г. било управлявано от Д.В.С., който пътувал по направление к.к.

Златки пясъци-гр.Бургас с цел превоз на туристи. Св.П. сравнил снимката за самоличност на С. от системата БДС с лицето, заснето от видеокамерите на бензиностанцията и установил идентичността им.

Видно от справката от „Теленор България“ ЕАД от 13.11.2015г. до 16.02.2016г. апарат „Сони Експерия“ със същия ИМЕЙ бил ползван със сим карта, която била регистрирана на името на подс. С. /стр.53 от ДП и оптичен диск със проведени входящи и изходящи разговори-стр.108 от ДП/.

В хода на досъдебното производство била назначена оценъчна експертиза, вещото лице по която определило стойността на отнетите вещи - чантичка и телефон и калъф, съответно на - 12 лева, 330.55 лева, 8 лева, общо - 350.55 лева.

Видно от заключение по назначената техническа експертиза по видеозаписите не било установена манипулация, но резолюцията на камерите била ниска поради което самите записи не можели да послужат за извършване на лицево-идентификационна експертиза.

Предвид лаконичният доказателствен анализ, направен от първата инстанция, е необходимо този пропуск да бъде отстранен от въззивната инстанция.

Налице са поредица от косвени доказателства, водещи до единствения възможен извод за осъществяване на деянието именно от подсъдимия.

На първо място, това са показанията на свидетелите С. Ч. и Н. Н., които са непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така и с видеозаписа. От тях безспорно се установява, че на 05.09.2015г. около 11,00ч. те са забравили черна кожена чантичка на стол до външните маси пред бензиностанция „Лукойл“, намираща се на изхода на гр. Обзор. От техните показания също се установява, че в нея имало пари - 450 лева и телефон, марка „Сони“, модел „Експерия“ с ИМЕЙ № *******, ползван от Ч., както и други вещи-включително две трудови книжки на св.Н.. Видно от справката от „Теленор България“ ЕАД от 13.11.2015г. до 16.02.2016г. мобилен апарат със същия ИМЕЙ е ползван със сим карта, която е била регистрирана на името на подс. С. /стр.53 от ДП и оптичен диск със проведени входящи и изходящи разговори-стр.108 от ДП/. В нея изрично е уточнено, че най-ранните налични данни отнасящи се до проведени разговори от този телефон са от 13.11.2015г., което не означава, че телефонът е активиран с картата на името на С. на 13.11.2015г., а че трафичните данни преди тази дата не са запазени с оглед разпоредбата на чл.251б, ал.1 ЗЕС.

На следващо място, са показанията на св.Н.П.. Независимо, че той лично не е възприел извършването на деянието, П. е имал обективна възможност да установи, чрез преглеждане на видеозаписа от охранителните камера, идентичността на заснетото лице, което взема черна чанта от бензиностанцията. Въззивният съд не споделя възраженията на защитата относно допустимостта на разпита на този свидетел. По делото Schenk с/у Швейцария ЕСПЧ посочва, че член 6 от ЕКПЧ не определя никакви правила за допустимост на доказателствата и затова въпросът е предимно предмет на регулиране от вътрешното законодателство. Действително съгласно чл.118, ал.2 НПК лицата, които са извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Св.П. обаче не попада в тази категория лица. Видно от материалите по делото, П. е извършвал оперативно-издирвателни действия за да установи самоличността на евентуалния извършител на кражба. Тези действия не представляват действия по разследването или следствени действия по смисъла на чл.118, ал.2 от НПК, поради което няма пречка П. да свидетелства за информация, която му е станала известна по време на тяхното извършване /напр. Решение № 256 от 4.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 243/2009 г., I н. о., Решение № 198 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 248/2013 г., I н. о., НК, Решение № 12 от 21.04.2015 г. на ВКС по н. д.