Определение № 932 от 09.06.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 932 гр. Шумен, 09.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ралица Ив. ХаджиИ.

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Петранка Б. П. като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20253600500304 по описа за 2025 година

Производство по чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивни частни жалби на Б. В. Б. и В. Й. Д. срещу определение № 943/25.03.2025 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС, с което са отменени разпореждане № 1087/14.03.2025 г. и разпореждане № 1130/19.03.2025 г., постановени по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС и са върнати като просрочени въззивна жалба вх. № 4740/14.03.2025 г., подадена от Б. В. Б. и въззивна жалба вх. № 4870/17.03.2025 г., подадена от В. Й. Д., двете срещу решение № 975/12.12.2024 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС.

Жалбоподателките намират обжалваното определение за постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно, поради което молят въззивният съд да го отмени и разпореди въззивните жалби да бъдат разгледани по същество.

Насрещните страни не са депозирали становище по жалбите в предоставения им от съда срок.

Частните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.

Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:

Гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС е било образувано по молба на ДСП – ...... за настаняване на детето Ж. С. С., ЕГН ********** в Кризисен център за деца - ......, с адрес: гр. ......, ул.“......“ № ...., за срок от шест месеца от настаняването. Към това дело, на основание чл.213 от ГПК е било присъединено и гр.д. № 2220/2024 г. по описа на ШРС, образувано по молба на Б. В. Б., ЕГН **********, действаща като майка и законен 1 представител на децата Ж. С. С., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН **********, с искане за настаняване на двете деца в семейството на баба им по майчина линия В. Й. Д., ЕГН **********.

С решение № 975/12.12.2024 г. по посоченото гражданско дело е била отхвърлена молбата на Б. В. Б., ЕГН **********, адрес: гр......, ул.“......“ №...., ет...., ап...., действаща като майка и законен представител на децата Ж. С. Ж., ЕГН ********** и Е. С. С., ЕГН **********, за настаняването им за временно отглеждане в семейството на В. Й. Д., ЕГН ********** – баба по майчина линия, като неоснователна и детето Ж. С. Ж., ЕГН ********** е било настанено в Кризисен център за деца - ..., с адрес: гр....., ул.“...“ №.... за срок от шест месеца или до настъпване на предвидените в закона основания за изменение или прекратяване на настаняването, като е било изрично посочено, че решението подлежи на обжалване пред ШОС в едноседмичен срок от връчването му на всяка от страните.

Съобщенията за постановяване на съдебното решение са били връчени на двете жалбоподателки на 16.12.2024 г..

На 17.12.2024 г. по делото е постъпила молба от С. Ж. С., ЕГН **********, в качеството му на баща и законен представител на децата Ж. и Е., с искане за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в решението относно имената и ЕГН на детето Ж.

С. С..

На 14.01.2025 г. С. Ж. С. е депозирал въззивна жалба срещу решение № 975/12.12.2024 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС.

С решение № 142/26.02.2025 г. по гр.д. № 2437/2024 г. на ШРС, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 975/12.12.2024 г. по същото дело, като навсякъде изписаното „Ж. С. Ж.“ се чете „Ж. С. С.“ и изписаното “Ж. С. Ж., ЕГН **********“ се чете „Ж. С. С., ЕГН **********“, като е било посочено, че решението подлежи на обжалване пред ШОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съобщенията за постановяване на съдебното решение са били връчени на двете жалбоподателки на 11.03.2025 г..

На 14.03.2025 г. е постъпила въззивна жалба от Б. В. Б. срещу решение № 975/12.12.2024 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС, като с разпореждане № 1087/14.03.2025 г. съдът е разпоредил изпращане на същата на насрещните страни за становище.

На 17.03.2025 г. е постъпила въззивна жалба от В. Й. Д. срещу решение № 975/12.12.2024 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС, като с разпореждане № 1130/19.03.2025 г. съдът е разпоредил изпращането й на насрещните страни за становище.

На 24.03.2025 г. С. Ж. С. е депозирал молба, с искане до съда да отмени разпореждания № 1130/19.03.2025 г. и № 1087/14.03.2025 г. за администриране въззвните жалби на В. Й. Д. и Б. В. Б. и върне същите като подадени след срока.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение първоинстанционният съд е 2 отменил разпореждания № 1130/19.03.2025 г. и № 1087/14.03.2025 г. по гр.д. № 2437/2024 г. и е върнал въззивните жалби на В. Й. Д. и Б. В. Б. като посрочени.

За да постанови горното, съдът е приел, че посочените въззивни жалби всъщност не са подадени срещу решение № 142/26.02.205 г., както погрешно е възприел първоначално, а срещу решение № 975/12.12.2024 г., препис от което е бил връчен на жалбоподателките на 16.12.2024 г., с оглед на което жалбите се явяват депозирани след срока за обжалване на решението, който е изтекъл на 30.12.2024 г..

При така установените факти, съдът приЕ. за установено следното от правна страна:

Съгласно чл.258, ал.1 и чл.259, ал.1 от ГПК страната по гражданско дело има право да обжалва постановеното от съда решение с въззивна жалба, депозирана в двуседмичен срок от деня, в който то й е било връчено, като според чл.259, ал.2 и ал.4 от ГПК този срок се прекъсва с подаване на молба за правна помощ и не тече до произнасянето на съда по нея.

Подаването на следваща молба за правна помощ не спира и не прекъсва срока за въззивно обжалване.

Съгласно чл.60, ал.4 и ал.5 от ГПК, срокът който се брои по седмици, изтича в съответния ден на последната седмица, а когато този ден е неприсъствен – в първия следващ присъствен ден.

Съгласно чл.63, ал.3 от ГПК, срокът за подаване на въззивна жалба не може да бъде продължаван.

Съгласно чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, подадената след срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба се връща от съда, като след влизане в сила на определението за връщането й, отпада задължението за разглеждането й.

Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК страната, която е пропуснала срока за въззивно обжалване, може да поиска единствено неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

Съгласно 247 от ГПК, по всяко време след постановяване на съдебното решение, по своя инициатива или по молба на страните, съдът може да поправи допуснатите в решението очевидни фактически грешки. Решението за поправка се връчва на страните и може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

От изложените разпоредби следва, че законодателят е предвидил възможност за обжалване, както на първоначалното решение на съда, така и на решението, постановено в производство за поправка на очевидна фактическа грешка. За решенията се съобщава на страните, като сроковете за обжалване на всяко от тях текат от различен момент, а именно от датата на връчването им на страните. Сроковете за обжалване не подлежат на продължаване, а единствено на възстановяване по реда на чл.64 от ГПК. Подадената след срока жалба е просрочена и подлежи на връщане на основание чл.262, ал.2, ал.1 от ГПК. Правото на обжалване на всяко от решенията - по чл.235 от ГПК и чл.247 от ГПК възниква при наличие на различни процесуални предпоставки и има различен предмет. Така жалбата срещу първоначалното решение следва да е подадена в преклузивния двуседмичен срок след 3 съобщаването му на страната, като този срок тече независимо от обстоятелството дали при постановяване на съдебния акт е допусната очевидна фактическа грешка или не. Дори и такава да е налице и страната да се е позовала на нея, срокът за обжалване на решението нито спира, нито се прекъсва, като молбата по чл.247 от ГПК подлежи на разглеждане в специално производство, което при уважаването й завършва с отделен акт, представляващ неразделна част от първоначалното решение, но подлежащ на самостоятелно обжалване.

Предмет на обжалването на решението по чл.247 от ГПК е наличието на предпоствките за допускането на ОФГ, както и постановената с него промяна на първоначалното решение, в случай, че такава е била извършена и страната не е могла да я съобрази при обжалване на това решение.

В случая, видно от съдържанието на депозираните от жалбоподателките две въззивни жалби, освен че сочат, че се обжалва първоначалното решение, те касаят материално правния спор, разрешен именно с него. Действително жалбите са подадени след постановяване на решението за поправка на очевидна фактическа грешка, но този факт не е достатъчен да обоснове извод, че са против това решение. Напротив, от изложените в тях възражения и искания до съда се установява, че и двете жалби се отнасят до разрешението на спора, дадено с първоначалното решение. Не рефлектира върху извода на съда, че жалбите не касаят решението по чл.247 от ГПК и обстоятелството, че при постановяване на първоначалното решение е допусната ОФГ при изписване името и ЕГН на едно от децата, тъй като, видно от материалите по делото и изложеното в мотивите към това решение, формираната воля на съда е по отношение именно на детето Ж. С. С., ЕГН **********, а не по отношение на посоченото погрешно в диспозитива лице Ж. С. Жеков, ЕГН **********, което дори не е било страна в производството. Предвид това и, че законът не допуска удължаване срока за обжалване на първоначалното решение в случай, че то е било постановено при ОФГ, включая, когато тя се отнася до субектите на спорното право, настоящата инстанция приЕ., че въззивните жалби на жалбоподателките срещу решение № 975/12.12.2024 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на ШРС са подадени след изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.2 от ГПК и правилно са им били върнати от първоинстанционния съд като просрочени.

Ето защо, заключава, че обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение № 943/25.03.2025 г. по гр.д. № 2437/2024 г. по описа на Районен съд – Шумен.

Определението не подлежи на обжалване.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5