Определение № 2587 от 16.09.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2587 гр. Бургас, 16.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя В. Белева

Членове:

Елеонора С. Кралева

Димитър Г. Христов като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20252100501557 по описа за 2025 година

Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по частна жалба, подадена от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД с ЕИК 102004621 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Витоша“, п.к. 1414, ***, представлявано от изпълнителния директор Евгения Банева чрез пълномощника адв. Олена Шишкова, против определение № 3780 от 2.07.2025г. по гр.д.№1655/2025г. по описа на РС- Бургас, с което производството по делото е прекратено В ЧАСТТА по предявения главен иск с правно основание чл.108 ЗС- за установяване между страните, че дружеството- ищец е собственик на имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Созопол на основание правоприемство от ТП „Балкантурист“ и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота.

Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е неправилно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Намира за неправилен извода на съда, че от приложените по делото решение на ПК Созопол, скица и други се установява идентичността на имота, предмет на настоящото дело и този, посочен в решение №73/7.03.2006г. по гр.д. № 2561/2004г. по описа на ВКС, с което е отхвърлен установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 1,984 дка, м.

„Каваци“, имот № 010148, предявен от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД срещу А. Г. Н., Н. Г. Н. и Д. Г.

Н. като наследници на Г. Н. А., които са праводатели на ответниците. Намира за неправилен и извода му, че с влязлото в сила решение е установено със сила на пресъдено нещо, че „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД не се легитимира като носител на правото на собственост върху процесната земя на основание правоприемство от ТП „Балкантурист“, както и че това решение формира СПН по въпроса относно собствеността на имота, който не може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни /включително техните правоприемници/.

Изразява несъгласие и с извода на БРС, че съгласно разясненията, дадени с ТР от 1

14.03.2016г. по т.д.№4/2014 ОСГК на ВКС, СПН на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл.108 ЗС е твърдяното от ищеца право на собственост за заявеното от него основание.

Според частния жалбоподател не е налице идентичност в индивидуализацията на процесния имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол и бивш земеделски имот пл.№54.52 в местността „Мапи“- изоставена нива с площ от 1,960 дка, пета категория и посочения в диспозитива на Решение №73/7.03.2006г. по гр.д.№2561/2004г. по описа на ВКС и Решение №288/1.06.2000г., на ПК Созопол, касаещи имот с №010148, като изводите на съда в тази насока са неправилни, доколкото по делото не е допусната съдебно- техническа експертиза, макар че предмет на производството по гр.д.№2561/2004г. на ВКС е бил имот под №010148, докато предмет на производството по настоящото дело е ПИ с идентификатор ***.

Сочи се, че от изложеното в исковата молба е видно, че за ПИ с идентификатор *** е проведено цялостно строително мероприятие Комплекс „Каваци“, а в самия имот попада Мотел „Каваци“. Така земята е загубила предназначението като земеделска и е придобила статут на урбанизирана територия. По тази причина ищецът претендира провеждане на косвен съдебен контрол на решението на поземлената комисия. Сочи, че в решението си по гр.д.№2561/2004г. ВКС не се е произнесъл относно законосъобразността на решението на поземлената комисия, което според жалбоподателя е нищожно, като материално незаконосъобразно, доколкото е било реализирано строително мероприятие преди реституирането на имота и приемането на ЗСПЗЗ. В решението на ВКС не бил изследван и въпроса дали изградените бунгала в ПИ с идентификатор *** са били част от цялостното застроително мероприятие Комплекс „Каваци“ и са били изначална пречка за реституирането на имота.

На следващо място са изложени доводи, че в решението на ВКС не бил изследван въпроса за придобивния способ по чл.17а от ЗППДОП /отм./ в светлината на постановената задължителна съдебна практика, съдържаща се в ТР №4/16.03.2016г. по т.д.№4/2014г. на ОСГК на ВКС. Изтъква, че в решението си по гр.д.№ 2561/2004г. ВКС е приел, че не е настъпил транслативния ефект в патримониума на държавата по силата на реализирано мероприятие съгласно чл.7 от ЗОРЗ, но не бил обсъден въпроса за придобивната давност и транслативния ефект по чл.17а ЗППДОП /отм./ и ПМС №201/1993г. за прехвърляне на вещни права при образуване, преобразуване и приватизация на държавни предприятия.

Жалбоподателят счита, че в случай, че в настоящото исково производство се установи нищожност на решението на поземлената комисия, силата на пресъдено нещо на решението на ВКС от 2006г. ще отпадне с обратна сила и дори да има идентитет между процесния имот и този, предмет на цитираното дело, то няма пречка съдът да разглежда същите правни основания. В тази връзка се сочи, че при постановяване на обжалваното определение съдът не е съобразил, че на едно и също правно основание- чл.108 ЗС е възможно да съществуват и да се заявят различни фактически и юридически основания за собственост. Според жалбоподателя, само когато твърдените факти по двете искови молби, които очертават предмета на спора, съвпадат напълно и няма наведени нови или различни 2 твърдения, тогава ще е налице основание за прекратяване на производството по второто дело съгласно чл.298, ал.1, респективно- ал.2 ГПК. В случая първоинстанционният съд не съобразил твърдените от ищеца факти и обстоятелства, като приел, че предметът на спора по двете дела съвпада. Счита, че за да извърши тази преценка съдът е следвало да изиска в цялост гр.д.№ 2561/2004г. по описа на ВКС, след което да прецени дали са налице основанията по чл.299 ГПК- дали е налице произнасяне по един и същи фактически състав, за едно и също право, между същите страни /респективно- техните правоприемници/.

Твърди се също, че не е налице и идентитет между страните в двата процеса.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото се върне на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

С допълнение към частната жалба, жалбоподателят е изложил доводи за допуснато от районния съд процесуално нарушение, поради това, че преди да прекрати производството по делото не е дал на ищеца изрични, ясни и конкретни указания по чл.129, ал.2 ГПК, а именно- да даде възможност на ищеца да отстрани нередовностите на исковата молба, например да изложи фактически твърдения, които да обосноват правния му интерес от предявяване на иск по чл.108 ЗС с оглед приложеното като доказателство от ответниците Решение №73/7.03.2006г., постановено по гр.д.№2561/2004г. по описа на ВКС.

Ответниците по жалбата- Г. П. Д. и М. Д. З., представлявани по пълномощие от адв.

Стефан Петров, са представили своевременно писмен отговор, с който оспорват жалбата като неоснователна. Според ответниците обжалваното определение е правилно, законосъобразно и обосновано. Считат за правилен извода на районния съд, че от приложените доказателства се установява идентичността на имота, предмет на делото с имота, посочен в Решение №73 по гр.д.№2561/2004г. по описа на ВКС, респективно, че по отношение на въпроса относно собствеността върху имота на посоченото основаниеправоприемство от ТП Балкантурист е налице сила на пресъдено нещо между страните, което обуславя недопустимост за пререшаване на вече решения от ВКС въпрос за собствеността, респективно недопустимостта на иска в тази му част. Сочат, че идентичността на имота се установява с приложените официални документи- нотариален акт от 12.09.2016г. на нотариус Бинка Кирова и заповед № ДК-02-ЮИР-27/30.12.2010г. на началника на РДНСК- Югоизточен район за премахване на незаконен строеж „Масивна сграда- кръгла дискотека“. Намират за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че предметът на спора по двете дела не съвпада. Считат за правилен извода на БРС, че решението на ВКС е формирало СПН по въпроса за собствеността върху имота на посоченото основание, като същата се разпростира не само върху страните в производството по гр.д.№2561/2004г. по описа на ВКС, а и върху правоприемниците им, в това число ответниците по делото. Според тях е неоснователен и доводът на жалбоподателя, че преди да прекрати производството по делото поради недопустимост на иска, първоинстанционният съд първо следвало да остави исковата молба без движение с указания за отстраняване нередовностите на същата. Сочат, че нередовността на исковата молба предполага неизпълнение на изискванията по чл.127 ГПК и чл.128 ГПК, сред които не е предявяване на идентичен иск за същото право между същите страни, респективно техните 3 правоприемници. Акцентират, че в случая исковата молба е редовна, но недопустима.

Молят обжалвания съдебен акт да бъде потвърден.

По допустимостта на настоящото производство, Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт. Предявена е от страна, която има правен интерес от обжалването. След като са отстранени нередовностите й (представено е пълномощно на адв. Ш. за въззивната инстанция), Бургаският окръжен съд намира, че частната жалба съдържа изискуемите от закона реквизити и приложения, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Частният жалбоподател „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД е предявил обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС против ответниците Г. П. Д. и М. Д. З. от гр.Созопол, с предмет: установяване правото на собственост на дружеството върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Созопол, находящ се в м. „Мапи“, с площ 1960 кв.м., при съседи посочени в исковата молба, и осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота. Ищецът претендира правото на собственост на две основания: първо- като правоприемник на ТК Балкантурист, а при условията на евентуалност, в случай, че първата претенция се приеме за неоснователна- по давност.

В исковата молба е посочено, че процесният земеделски имот е бил одържавен по силата на ПМС №137/1962г. от 31.12.1962г. е бил включен в имуществото на ДЗС „Ленин“ с.Черноморец, към което са преминали и земите на ТКЗС с.Черноморец, поради което станал публична държавна собственост. Впоследствие терени от цялото землище, част от имуществото на ДЗС „Ленин“, сред които и процесния имот, били отредени за курортно строителство. С протокол №165 от 8.10.1971г. сформираната със заповед на председателя на Държавния комитет по планиране- гр.София комисия определила на основание чл.7 от Закона за опазване на работната земя приблизителни площадки за строеж на курортни комплекси и къмпинги по Южното Черноморие. Съгласно т.2 от този протокол, за изграждане на курортен къмпинг „Каваците“ били определени 1224 дка в землището на гр.Созопол при граници : изток- море, север- обект МНО, запад и юг- земи на ЗДС с.Черноморец. В решението било посочено, че площадката се разполага върху съществуващия къмпинг „Каваците“ и площите около него, като същата включвала 798 дка ниви на ДЗС с.Черноморец, 40 дка мера на МНО и 866 дка мера и храсти на ДГФ. С протокол от 9.05.1972г. междуведомствения експертен съвет, назначен със заповед №179/26.04.1972г. на Председателя на ДКП, на основание чл.8 от ЗОРЗ била определена окончателна строителна площадка №1 в размер на около 2300 дка в землището на Созопол, от които до 350 дка за къмпинг „Каваците“, като точния размер на площадката следвало да бъде определен с генплана за отчуждаване на земята. С т.2 от Заповед №648/1.07.1972г. на Председателя на ОНС- гр.Бургас, на основание т.26 от Инструкцията за приложение на ЗПИНМ /отм./, било одобрено отреждането на терените за къмпинги и курортни комплекси на ТК „Балкантурист“- Бургас, като за къмпинг „Каваците“ били отредени 350 дка.

4

С Акт №1/12.07.1972г. за трасиране и въвеждане във владение в отредените му южно от гр.Бургас терени за къмпинги и курортни комплекси, ТК „Балкантурист“ бил въведен във владение на 350 дка, представляващи къмпинг „Каваците“. Със Заповед № 360/9.02.1973г. на министъра на горите и опазване на околната среда, на основание чл.9 от Закона за горите на ТК „Балкантурист“ гр.Бургас било разрешено изграждането на къмпинги върху 131,5 дка залесена и незалесена горска площ в местността „Коручешме“- „Каваците“ и „Алепу“ , в землището на гр.Созопол, без площта да се изключва от Държавния горски фонд и без право на ползване на дървесината, при запазване правото на собственост на ТК „Балкантурист“ върху извършения от него строеж. Съобразно одобрените на 14.11.1986г. от ОбщНСгр.Созопол архитектурни проекти и на основание чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./, било издадено разрешение за строеж № 54/21.11.1986г., с което на ТК „Балкантурист“ било позволено да изгради 70 бр. бунгала за временно къмпингуване, част от които попадали върху територията на процесния имот с идентификатор ***.