Решение № 7821 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7821 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20231110154692 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД.

Ищецът ЗБ-И.” твърди, в исковата молба, че в качеството си на застраховател по риск „Каско на летателни апарати” е изплатил на застрахования А по щета № 1111. застрахователно обезщетение в размер на 3 344, 70 лв за вредите по хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, обект на застраховката, причинени в резултат от проишествие, осъществено на 08.08.2020г. в района на летище София , при което количка

, собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила хеликоптера , който бил паркиран на стоянка. Според ищцовото дружество ответното дружество в качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия и бездействия , са причинени вредите , следва да му изплати обезщетението, платено на увреденото лице /А/, в правата на което ищецът твърди, че се е суброгирал с плащането

Искането към съда е да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 344,70 лв, представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 2005023221/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените вреди на хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, причинени при реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град София, при което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила паркирания хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия 1 и бездействия , са причинени вредите, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до окончателното плащане, както и разноските по делото.

В откритото заседание на 29.03.2024г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ищеца. Но с писмено становище от 29.03.2024г. , докладвано на съдебния състав на 02.04.2024г. , т.е. след заседанието , пълномощникът на ищеца е признал извършеното от ответника плащане на претендираната сума за главница , както и на законната лихва до датата на плащането – 09.11.2023г. , но не е оттеглил иска, нито се е отказал от него. Със същата молба юрисконсулт на ищеца е пледирал за постановяване на решение съобразно доказателствата по делото и за присъждане на разноски, представляващи платената държавна такса за предявяване на исковата молба и юрисконсулско възнаграждение.

Ответникът „Г.Х.Б.“ООД оспорва предявения иск видно от изявленията на пълномощника му в депозирания на 20.11.2023г. отговор на исковата молба. Твърди се , че претенциите за главницата и за законната лихва са платени.

В заседанието на 29.03.2024г. адвокат на ответника е пледирал за отхвърляне на иска поради извършеното плащане, както и на претенцията за разноски на ищеца , тъй като ответникът не е станал повод за завеждане на иска , а и не е представено доказателства за плащане от ищеца на адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК намира за установено следното :

По основателността на осъдителния иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД:

Този иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Страните по делото не спорят, че за ищеца е възникнало твърдяното в исковата молба вземане по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД срещу ответника за заплащане на сумата от 3 344,70 лв, представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 2005023221/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените вреди на хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, причинени при реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град София, при което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила паркирания хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия и бездействия , са причинени вредите, както и вземане за законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до плащането. Това вземане се претендира с исковата молба , а ответникът не го оспорва с отговора на исковата молба.

По делото е безспорно и , че след предявяването на исковата молба ответникът е изплатил изцяло на ищеца дължимата сума за главницата от

3 344,70 лв чрез банков

2 превод на 09.11.2023г., т.е. че вземането е погасено поради изпълнение (плащане).

Преводното нареждане от 09.11.2023г. е представено с отговора на исковата молба.

Независимо, че плащането на главницата от 3 344, 70 лв е извършено след предявяването на иска по настоящото дело, на основание чл.235,ал.3 ГПК то следва да бъде взето предвид от съда .

Доколкото претендираното от ищеца главно вземане е погасено чрез изпълнение (плащане), предявеният главен иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С преводното нареждане от 09.11.2023г. ответникът е платил и законната лихва върху главницата от предявяването на исковата молба –05.10.2023г. до датата на плащането -09.11.2023г. в размер на 43,88 лв според признанието на ищцовата страна в писменото становище от 29.03.2024г. , поради което и това вземане на ищеца е погасено поради изпълнение.

Относно разноските по делото :

Въпреки че искът не е уважен (отхвърлен е поради погасяване на вземането в хода на съдебното производство) на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски , тъй като ответникът е дал повод за завеждане на исковата молба , доколкото плащането не е било извършено до датата на предявяване на иска , а след това. Според установената съдебна практика на СГС и на ВКС ищецът има право на разноски и при отхвърляне на иска поради погасяване на вземането от ответника след предявяването на исковата молба.

По настоящото дело ищецът е извършил разноски на обща стойност 133,79 лв, представляващи платената държавна такса за предявяване на исковата молба. Ответникът не е платил разноските , поради което те следва да бъдат присъдени на ищеца.

На ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсулско възнаграждение , тъй като е представляван по делото и от юрисконсулт , който е подписал писменото становище от 29.03.2024г. Размерът на дължимото юрисконсулско възнаграждение следва да бъде определен според действащата редакция на чл.78,ал.8 ГПК и според претенцията на ищеца(100 лв). Ответникът не е платил това юрисконсуско възнаграждение , поради което то следва да бъде присъдено на ишеца.

Възражението на ответника , че не е дал повод за завеждане на иска , се опровергава от представените с исковата молба писмени доказателства. С исковата молба е представена Регресна покана , изх. № РГ-00194/01.03.2021г. от ищеца до ответника за доброволно плащане на процесното вземане в пет дневен срок от получаването. Видно от приложената молба, изх. № 41/09.03.2021г. от ответника до ищеца той е получил регресната покана , като е поискал удължаване на срока за плащане с „няколко дни”. Въпреки това до предявяването на исковата молба - 05.10.2023г. ответникът не е платил претендираната главница ,т.е. две годи и половина след получаване на регресната покана , поради което към датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. е бил в забава относно плащането.

3

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като въпреки , че искът не е уважен , ответникът е дал повод за завеждането на делото и е погасил вземането едва в хода на съдебния процес, а според трайната практика на СГС и на ВКС в тези случаи ответникът няма право на разноски.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от ЗБ-И.”, ЕИК: 1111 гр.София, бул. „1111 против „Г.Х.Б.“ООД, ЕИК: 111 гр.София, ул. 111, осъдителен иск по чл.410 КЗ във връзка с чл.49 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 3 344,70 лв (три хиляди триста четиридесет и четири лева и седемдесет стотинки), представляваща платеното от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 2005023221/2020г. по риск „Каско на летателни апарати” за имуществените вреди на хеликоптер Ми-8ПС със заводски № 10319 и опознавателен знак LZ-CAT, причинени при реализираното на 08.08.2020г. проишествие в района на летището в град София, при което количка , собственост на ответника – наземен летищен оператор, ударила паркирания хеликоптер, отговорността за което проишествие е на ответното дружество в качеството му на възложител на дейността на работниците, поради чието виновно поведение –действия и бездействия , са причинени вредите, заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 05.10.2023г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА „Г.Х.Б.“ООД, ЕИК: 111 гр.София, ул. 111, ДА ЗАПЛАТИ на ЗБ-И.”, ЕИК: 1111 гр.София, бул. „1111 на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 133,79 лв ( сто тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща разноските, осъществени от ищеца по настоящото дело – платената държавна такса, а на основание чл.78,ал.8 ГПК сумата от 100 лв ( сто лева), представляваща полагащото се на ищцовото дружество юрисконсулско възнаграждение по настоящото дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4