Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 218 от 09.05.2023, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 189/2023
Вид
Решение № 218
Подписан
09.05.2023
В сила
10.08.2023
Състав
ИВАЙЛО ХРИСТОВ РОДОПСКИ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 346 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.463, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 73 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 136 ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. Перник, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Диана Мл. Матеева като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно гражданско дело № 20231700500189 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.463, ал.1 във връзка с чл.278 от ГПК.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК: 000694329, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. Г. С. – Главен изпълнителен директор и И.А.Й. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрк. Г. И. Х., с адрес за кореспонденция: ***, дирекция „Проблемни кредити“ срещу действие на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, изразяващо се в разпределение на парични суми от публична продан, извършена по изпълнително дело № 178/2019г., предявено на 23.01.2023г.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпределението. Поддържа се, че ЧСИ е извършил разпределението на сумата от 46 146,30 лева в нарушение на разпоредбата на чл. 73 ал. 5 от ГПК, като от определената пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ не е приспадната такса за опис. Сочи се, че механизмът на определянето на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата е разписан в същата разпоредба, в тази на т. 20 от Тарифата и в чл. 73 ал. 5 от ГПК. Таксата за изпълнението се определя на база цялото вземане, но от нея се приспада пропорционалната такса за опис, а от така получената разлика на ЧСИ се присъжда само частта, дължима върху реално събраните вземания на взискателите.

Уточнява се, че към т. 26 от Тарифата не се прибавят авансово платените прости такси по делото. При частично плащане, дължимата такса по т. 26 се определя като цялата такса се коригира с коефицентът, получен от съотношението в размерите на реално събрания – към целия дълг, като в тази насока сочи относима съдебна практика. В 1 заключение се сочи, че от предявеното разпределение на ЧСИ С.Б. се установява, че размерът на таксата по т. 26 е определен на 3 586,54 лева, като в разпределението е посочено, че тази сума е изчислена върху сумата от 40 517,04 лева (но това е сумата, която се получава от Банката и спрямо същата такстата по т. 26 е в размер на 3 181,23 лева). Като се съобрази скалата на т. 26 от Тарифата такса по т. 26 в размер на 3 586,54 лева се получава при изчисляване върху сума в размер на 46 146,30 лева, която е получена от публичната продан на имотите, т.е. такса опис не е приспадната. С тези съображения се иска отмяна на разпределението, извършено на 23.01.2023г. от ЧСИ С.Б. в частта, относно изчисляване и определяне на т. 26 от ТТРЗЧСИ в разпределението. Претендират се и разноски.

Останалите страни по изпълнителното дело, в предоставения им тридневен срок, не са изразили становище по подадената жалба.

Съдебният изпълнител, в писмени мотиви по чл. 346 ал. 3 от ГПК изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Сочи, че по делото са насрочвани множество публични продажби на ипотекираните имоти, като част от тях са нестанали поради неявяване на наддавачи, а част от тях са спирани по молба на взискателя „Интернешънъл Асет Банк“ АД. В хода на производството взискателят отново е подавал молби за изнасяне на публична продан на ипотекираните имоти. При последното насрочване и провеждане на редовна публична продан от 29.08.2022г. до 29.09.2022г., с протокол на ЧСИ за обявяване на постъпилите наддавателни предложения от 30.09.2022г. за купувач на двата имота е обявен С. В. И. от ***. След внасяне на предложените суми от купувача, са изготвени постановления за възлагане на продадените недвижими имоти. След влизане в сила на постановленията за възлагане на закупените недвижими имоти е изготвено разпределение на постъпилите от продажбата на ипотекираните недвижими имоти суми, като същото е насрочено за предявяване на страните по изпълнителното дело на дата 23.01.2023г. Страните по делото са били редовно призовани и лично са присъствали на предявяването му на 23.01.2023г., като всички са положили подписите си на разпределението.

Касателно оплакванията, съдържащи се в жалбата, ЧСИ посочва, че към 23.01.2023г. общия размер на задължението към взискателя е в размер на 238 296,68 лева, съответно т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 9 583,12 лева. На 10.05.2019г. е изготвена фактура за заплатена т. 20 от ТТРЗЧСИ в размер на 1674,00 лева с включен ДДС. Внесената такса по т. 20 от ТТРЗЧСИ не следва да се приспада от т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като съгласно т. 5 от забележки към същата тарифа, съответно и чл. 73а от ГПК, общия сбор на всички такси не трябва да надвишава 1/10 от вземането – в случая 238 296,68 лева. В изготвеното разпределение начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 3 586,54 лева с включен ДДС, изчислена върху събраната сума от 40 517,04 лева, постъпила от продажбата на ипотекираните недвижими имоти, собственост на длъжниците по делото. Сочи, че общия размер е 5260,54 лева с включен ДДС, т.е. не надвишават 1/10 от вземането. Съдебния изпълнител счита, че приспадането на т. 20 от ТТРЗЧСИ от т. 26 от Тарифата би следвало да се извърши при приключване на изпълнителното дело, след осребряване на цялото имущество на длъжниците, посредством реализирането на всички изпълнителни способи, а не при частично събиране на дълга, тъй като таксите и разноските по ТТРЗЧСИ са съпоставими с размера на цялото вземане.

Пернишкия окръжен съд, като прецени материалите по изпълнителното 2 дело, доводите на жалбоподателя и мотивите на ЧСИ, намира за установено следното:

Изпълнително производство № 178/2019г. по описа на ЧСИ С.Б. е образувано на 07.02.2019г. по молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК: 000694329 и въз основа на изпълнителен лист от 24.01.2019г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по гр. д. № 54895/2018г. по описа на Софийски районен съд и с който длъжниците „ЕЛИТ СТРОЙ КОНСУЛТ“ ООД, ЕИК: 200452203, В. С. З., с ЕГН:

********** и В. А. Т., с ЕГН: ********** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК: 000694329 сумата от 158 667,00 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ***, ведно с Анекс № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.08.2018г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2599,10 лева за периода от 30.11.2017г. до 22.05.2018г., лихва за забава в размер на 1716,97 лева за периода от 30.11.2017г. до 15.08.2018г., такса за обслужване на кредит в размер на 266,70 лева за периода от 29.10.2017г. до 15.08.2018г. и разноски по делото за сумата от 3265,00 лева и 100,00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена на 25.01.2023г., т.е. спазен е срока по чл. 462 ал. 2 от ГПК, като е спазена процедурата по администрирането й по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Тези обстоятелства я правят процесуално допустима, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

За да се произнесе по депозираната жалба, съдът съобрази следното:

Разпределението по чл. 460 от ГПК е акт на съдебния изпълнител по следните въпроси: кои са взискателите и кои техни вземания се признават и подлежат на удовлетворяване; кои от признатите вземания са привилегировани и каква е привилегията, с която се ползва всяко от тях, съответно кои вземания са хирографарни; какъв е редът за удовлетворяване на вземанията и каква сума се полага за пълното или частично изплащане на всяко от тях. В Разпределението се включват само тези вземания, които са били предявени до деня на разпределението – вземанията на първоначалния взискател и на присъединените такива – по право или по тяхно искане /в случай, че има такива/, както и разноските по изпълнението, в т.ч. и тези, които не са предварително внесени от взискателя и които съдебният изпълнител има право да събере служебно от длъжника по реда на чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поредността за удовлетворяването на вземанията се определя съобразно привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването на вземанията от еднакъв ред – от правилото на чл. 136 ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване.

Ето защо жалбата срещу извършено от съдебен изпълнител разпределение по чл. 460 от ГПК може да се основава единствено на доводи за погрешни правни изводи на съдебния изпълнител относно кръга на взискателите, размера на приетите вземания и техните привилегии, както и на процесуални нарушения при извършване на разпределението. При проверка на правилността на разпределението съдът е обвързан от възведените в жалбата оплаквания. В настоящия случай последните се отнасят единствено до липсата на приспадане на таксата опис, като се твърди, че такова приспадане не е налице, въпреки законовите предпоставки за това.

Оплакванията на жалбоподателя за погрешно изчисляване на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира за неоснователни по следните съображения:

3

Разпоредбата на т. 26 ТТРЗЧСИ гласи, че за изпълнение на парично вземане пропорционалната такса се събира върху събраната сума. При частично събиране на паричното вземане, таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. В Забележки т. 3 на т. 26 ТТРЗЧСИ е посочено, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, а в т. 5 е регламентирано, че от таксата за изпълнение на парично вземане се приспадат всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя, надвишаващи една десета от вземането.

В настоящия случай, съдебният изпълнител е посочил общия размер на вземането на взискателя по изпълнителния лист към 23.01.2023г., а именно: 238 296,68 лева. Размерът на таксата за изпълнение на парично вземане е изчислен върху така посочения размер на целия дълг, в съответствие с т. 26, б „е“ ТТРЗЧСИ (9 583,12 лв.), като окончателно е определен на сумата от 3 586,54 лв. с ДДС. Заплатената такса по т.

20 от ТТРЗЧСИ е в размер на 1674,00 лева с включен ДДС, при което общия сбор на пропорционалните такси възлиза на 5 260,54 лева с включен ДДС. Доколкото сбора на пропорционалните такси не надвишават 1/10 от вземането, то с оглед изискването на забележка 5 към т. 26 ТТРЗЧСИ, таксата по т. 20 от Тарифата не подлежи на приспадане към таксата за изпълнение на парично вземане, доколкото не надвишава с 1/10 размера на вземането.

С оглед горното жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед горното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба от „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, ЕИК:

000694329, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Р. Г. С. – Главен изпълнителен директор и И.А.Й. – Изпълнителен директор, чрез пълномощника им юрк. Г. И. Х., срещу действие на ЧСИ С.Б., с рег. № *** и с район на действие Окръжен съд – гр. Перник, изразяващо се в разпределение на парични суми от публична продан, извършена по изпълнително дело № 178/2019г., предявено на 23.01.2023г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4