Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 96008 от 07.08.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 22489/2026
Вид
Разпореждане № 96008
Подписан
07.08.2026
В сила
07.08.2026
Състав
РАДОСЛАВ РУМЕНОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.102з, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.127, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.128, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 132 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 193 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.211, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.212 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.219, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.3, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.49 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.73, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.127-128 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.127-128 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
  • чл.4 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 96008 гр. София, 07.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110122489 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

248330/06.08.2026 г. от Л. В. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „О* срещу „В. Р. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: град София , р-н Слатина, ж,к. „Х*, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с коxто се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 1000 (хиляда) евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от изказани клеветнически твърдения, в формата на неверни и позорни обстоятелства, пред неограничен и неопределен кръг лица, както следва:

1. на неустановено дата, по време на заседание на Столичен общински съвет (СОС), като общински съветник, което изказване било публикувано на 11.02.2026 г., във Фейсбук профила на ответника от нея;

2. на 12.02.2026 г. по време на заседание на Столичен общински съвет (СОС), като общински съветник,

В исковата молба се твърди, че ответникът е обществена личност, общински съвет в СОС, българска синдикалистка и активистка за граждански права, като същата имала социален профил във Фейсбук над 50 000 последователи.

Ищецът сочи, на 11.02.2026 г. ответника е публикувал в профила си във Фейсбук видео с продължителност от 11 минути и 17 секунди от изказването й в Столичен общински съвет. Клипът бил видян приблизително 37 000 (тридесет и седем хиляди) пъти, има над 800 (осемстотин) реакции от потребители, коментиран е 33 (тридесет и три) пъти и е споделен точно 74 (седемдесет и четири) пъти.

Твърди, че на 12.02.2026 г. по време на заседание на Столичен общински 1 съвет (СОС) ответникът говорил 5 минути по тема: „Промяна в състава на Съвета на директорите на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и обявяване на публичен подбор за избор на нови членове. Заседанието се предавало на живо, а в последствие е качено в YouTube канала на Столичен общински съвет Твърди, че с изказванията си ответницата осъществила деликт като е разгласила, пред неопределен и неограничен кръг лица, неверни твърдения относно ищеца, като е заявила публично, че именно ищецът стои зад идея за премахване на Централния диспечерски пункт в „Столичен автотранспорт“ ЕАД, искал да го премахне. Твърди се, че внушила, че евентуалното гласуване „против“ или „въздържал“ се за промяна на състава на Съвета на директори означало подкрепа за оставянето на ищеца в управлението.

Разгласените твърдения са неверни и позорящи и са причинили на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име, честта, обществения престиж и професионалната му репутация. Те са в пряка причинно-следствена връзка с деянието на Ответница. Поради горното намирам, че Ответница следва да обезщети Ищеца.

Оспорва ищецът да е искал или да е причина за закриването на ЦДП.

Следвало да се вземе предвид, че изказването е публично, на официално заседание на СОС и в социалните медии. Излага твърдия, че действията на ответника са клеветнически не са внушения, а факти и обстоятелства.

Твърди, че следствие на това изказване от ответника, ищецът изпитал вреди - уронване на доброто му име и професионалния му престиж, преживени болки и страдания, тревожност, напрежение и силен психоемоционален стрес,

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли за неприсъствено решение.

На основание чл.127, ал.4 ГПК посочва банкова сметка: IBAN: * при Банка „Общинска банка“ АД.

Представя следните веществени доказателства и електронни и веществени доказателствени средства: флаш памет

Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на довеждане.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид изложеното материалите по делото, приема следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адв. А. А. - адвокат, вписан в регистъра на Адвокатска колегия - София, със съдебен адрес: гр. София, ул. „К*, която представителна власт е валидна за всички инстанции (л. …. от делото).

Ответникът на този етап не се представлява.

По държавната такса

Цената на иска е 1000 евро, поради което дължимата държавна такса по 2 чл.4 ТДТССГПК е в размер на 40.00 евро.

Представен е документ по чл.128, т.2 ГПК (л. …. от делото).

По доклада

На този етап съдът приема, че исковата молба е редовна. Съдържа всички реквизити по чл.127-128 ЗЗД. Следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най - взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0.05 евро за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.04 евро, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

3

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че ако не изпълни указанията по чл.132 ГПК, отговорът ще се счита за неизвършен.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

УКАЗВА на страните, че ако желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес:

4 http://www.justice.government.bg.

Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват. Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

*** или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, ***, ст. 204.

УКАЗВА на страните, че: съгл. чл. 40 от ГПК (1) Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.

Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41. (1) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) При неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на първото съобщение.

Чл. 41а. (Нов – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) (1) Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 2, съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в 7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането на срока за изтегляне.