Решение № 20 от 30.01.2023, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ловеч, 30.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря Преслав В. Петров като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20224310200445 по описа за 2022 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН, във връзка с чл.189, ал.8 от ЗДвП.

С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К, № 5819299 на ОД на МВР Ловеч е наложено на М. М. К. от гр.С., административно наказание на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП – глоба в размер на 800 лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Недоволна от електронния фиш останала жалбоподателката К., която го е обжалвала, като незаконосъобразно издаден. В жалбата са наведени възражения за това, че ЕФ е бил постановен при неспазване на материалноправните е процесуални норми, както и е оспорен размера на наложената ѝ глоба. Наведени са с жалбата следните възражения :

Сочи, че размера на наложената глоба е бил определен в размер на 800 лева, тъй като наказващият орган е приел, че нарушението е било извършено при условията на повторност, поради обстоятелството, че нарушението е било извършено в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ № 4388545 от 21.12.2020 година. Изтъква, че въпросният фиш е бил оспорен от нея пред РС Ловеч, за което е било образувано НАХД № 937/2021 г. и постановено Решение № 73 от 26.04.2022 година. Твърди, че решението на районния съд е било атакувано пред АдмС Ловеч и пред когото към момента на подаване на настоящата жалба, респективно при издаването на ЕФ № 5819299 на ОД на МВР Ловеч, делото е било висящо. Т.е. ЕФ серия К № 4388545 от 21.12.2020 г . не е бил влязъл в сила, за да са налице условията на повторност при извършването на нарушението предмет на разглеждане по настоящето дело.

На следващо място, като процесуално нарушение сочи, че ЕФ е бил издаден от 1 некомпетентен орган, тъй като с.Сопот е към Община Угърчин, следователно АТСС е било разположено на територията на тази община и съгласно разпоредбата на чл.48, ал.1 от ЗАНН преписката е следвало да бъде разгледана от административния орган, в чийто район е било извършено нарушението.

По-нататък в жалбата оспорва годността на техническото средство, с което е била засечена скоростта, както и са изложени подробни доводи обосноваващи тезата, че е недопустимо издаването на електронен фиш за нарушение установено с мобилно АТСС, като сочи, че нормативната уредба навежда на извод за необходимост от присъствие на контролен орган и че административнонаказателната отговорност следва да бъде реализирана със съставянето на АУАН, съответно издаването на наказателно постановление.

Подробни съображения жалбоподателката е изтъкнала и във връзка с наведеното възражение, че в обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че нарушението е било извършено в землището на с.Сопот, а не в населеното място с.Сопот. Заявява, че не е отчетен факта, че участъка от първокласен път І-4, при км 24+500 е част от републиканската пътна мрежа и че землището на дадено населено място не съвпада със самото населено място, т.е. скоростния режим е различен и по този начин не може да се прецени дали дадената правна квалификация на нарушението е правилна.

Моли обжалваният ЕФ да бъде отменен изцяло, като незаконосъобразно издаден.

В съдебното заседание, редовно призована, жалбоподателката К. не се явява.

Представила е писмени бележки, в които сочи, че поддържа жалбата с наведените с нея възражения и аргументи, като преповтаря и някои от тях. Допълнила е, че контролираният участък от пътя не е бил обозначен със задължителния знак Е24.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. В съпроводителното писмо /л.3/ са направили възражение за прекомерност по чл.63, ал.4 от ЗАНН (сега чл.63д, ал.2 от ЗАНН) относно претендираните разноски в случай, че жалбата бъде уважена.

От събраните по делото писмени и веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

Службите за контрол на пътното движение при ОД на МВР Ловеч разполагали с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743с0. Системата работела засичайки превишена за съответния пътен участък скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип. След това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.

На 20.04.2022 г. в 14:40:07 часа, на първокласен път І-4, при км 24+500, системата за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.С. със скорост от 93 км/ч лек автомобил. Видно от схемата за организация на пътното движение /л.51 от делото/, преди 2 км.24+500, в посока гр.С., на км.25+046 имало поставена табела Д11 „Начало на населено място“ с обозначение „Сопот“.

По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, които от видеоклип № 11743С0/0230589 /стационарно изображение на л.17 от делото/ установили, че засечената в 14:40:07 часа на 20.04.2022 г. скорост от 93 км/час била от лек автомобил „О.А.” с рег.№ ** **** **. След като бил приспаднат толеранса от 3 %, представляващ допустима техническа грешка при измерването на скоростта, наказуемата такава била определена на 90 км/час.

След справка в централната база данни на КАТ /л.24/ било установено, че собственик на автомобила е М. М. К. от гр.С..

Въз основа на така констатираното нарушение, на 21.04.2022 г. /справка на л.19 от делото/ бил издаден електронен фиш серия К, № 5819299 /л.16/ срещу М. М. К. от гр.С.. Във фиша наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което наложил на К. санкция „глоба” по чл.182, ал.4 от ЗДвП в размер на 800 лева, като в обстоятелствената част посочил, че нарушението е било извършено в условията на повторност, в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 4388545.

Според приложеното по делото известие за доставяне /л.22/, същият е бил връчен на М. К. на 19.05.2022 г., което обстоятелство кореспондира и със справката от АИС АНД на л.19 от делото.

По делото липсват данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката К. да е представила писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

С оглед наличните по делото данни относно датата когато обжалваният ЕФ е бил връчен на М. К. и когато жалбата е била изпратена до ОД на МВР Ловеч /пощенско клеймо от 23.05.2022 г. на л.12 от делото/, то съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.189, ал.8, изр.2-ро от ЗДвП. Подадена е също така от надлежна страна, доколкото именно М. М.

К. е посоченото като нарушител в електронния фиш лице, поради което съдът приема, че жалбата е допустима за разглеждане.

Неоснователно и категорично не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение за това дали електронният фиш подлежи на обжалване, пред кого и в какъв срок.

Във връзка с това, съдът приема за неоснователно наведеното в жалбата възражение касаещо липсата на компетентност на издателя на оспорвания ЕФ. Действително, населеното място с.Сопот попада в териториалните граници на Община Угърчин, но правилно същият е издаден от ОД на МВР Ловеч, тъй като компетентността на наказващия 3 орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. Териториалният обхват на ОД на МВР Ловеч обхваща всички общини на територията на административната единица област Ловеч, поради което не може и да има съмнение относно компетентността на органа издал фиша. В тази връзка, не е нарушение и обстоятелството, че във фиша не е посочено пред кого и в какъв срок може да се обжалва.

Ясно в разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП е разписан реда по който електронните фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната териториална структура на МВР, която е издала фиша (а тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.

От друга страна - легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно изложеното в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия - чл.46, ал.3 от ЗНО. Ето защо и доводите на жалбоподателя относно спазването на чл.48, ал.1 от ЗАНН са са неоснователни. Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП.

Неоснователно е и възражението, че скоростта е била засечена от неизправно и негодно техническо средство. Автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила е било одобрено и сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на Български институт по метрология /л.15/ и от протокол от проверка № 21-С-ИСИС от 13.07.2021 г. /л.14/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и е била преминала първоначална проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически 4 изисквания.

Не може да се кредитира и възражението за неприложимост на процедурата за санкциониране на нарушението с ЕФ, когато то е установено с мобилно АТС. В този смисъл, такова разрешение е дадено с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите. Следва да се има предвид обаче, че това тълкувателно решение на ВАС и даденото с него разрешение, че в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, установяването и заснемането на нарушения, могат да се осъществяват само със стационарно техническо средство, е преди редакцията на ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 година.

С нея, освен, че е допълнена легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП е дадена и такава на „Автоматизирани технически средства и системи” §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Съгласно същата, АТСС могат да бъдат стационарни и мобилни, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган, като в частност за мобилните е посочено, че са прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, като установяват нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя началото и край на работния процес, т.е. функциите на контролния орган са сведени до това да разположи техническото средство на съответния пътен участък и да настрои и включи мобилното АТСС в работен режим, съответно да го изключи при приключване на работа. Но не е необходимо при заснето нарушение, контролния орган да е задължен да спре нарушителя за проверка и му състави АУАН. На практика, с промените в ЗДвП с ДВ, бр.19 от 2015 г. разрешението дадено с ТР № 1/2014 г. на ВАС, поне относно крайния му извод, загуби своето значение. Съответно, към момента на установяване на нарушението и издаването на ЕФ, няма позитивна правна норма, която да сочи, че в такива случаи, вместо електронен фиш, нарушителят следва да бъде проверен веднага на място и съответно му се състави АУАН.