Решение № 151 от 23.06.2023, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Нова Загора, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело № 20222220101288 по описа за 2022 година

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.

Същото е образувано по искова молба от Г. Й. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: *********, чрез адв.Д. А. Х. от АК - Хасково против Община Нова Загора с ЕИК 000590597, ул.„24-ти май“ № 1.

Ищцовата страна иска от съда да признае за установено спрямо Община Нова Загора, че Община Нова Загора не е собственик на процесният недвижим имот, а ищцата е собственик на същия ПИ с идентификатор ***.

Ищцата излага, че по силата на нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците и пр. том 1, № 56, регистър 312 , дело 112 / 1942 год. дядо й - Г.Д.Г. /М./ придобил дворно място с площ от 1500 кв.м в регулация на с.Пет Могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица, имот на наследници на С.Д.. След това на 30.12.1959 г. наследодателят й закупил съседното до него място от И.Д.К. дворно място от 1500 кв.м в с.Пет Могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица, Т.С.Д. и шосе, съставляващо парцел 1 кв.15 по плана на с.Пет могили.

Твърди се, че повече от 10 години лично и чрез наследодателят си Г.Д.Г. /М./ ищцата ползвала мястото, декларирала имота и плащала данъци за него, като данъци плащала и досега.

Пoсочва се, че при направена справка в Община Нова Загора се 1 оказало, че мястото с промяната на регулационния план на селото било изкарано от регулация и вече се водело земеделска земя, като същото било записано в служба земеделие и гори, че се стопанисва от Община Нова Загора. Това което не било ясно как и на какво основание същото се стопанисва от общината. Сочи се, че ищцата не е била известявана относно промяната на статута на дворното място, нито е била уведомена за това, че мястото се стопанисва от община Нова Загора. Направила справка и в Служба земеделие и гори Нова Загора откъдето й дали идентификатора на имота *** и отново й казали, че мястото се стопанисва от Община Нова Загора. Тя останала крайно изненадана, че при документи за собственост, за които общината знае и били отбелязани в разписните им книги относно собствениците на имотите в регулация, и при плащане на данъци върху мястото години подред изведнъж незнайно как същото се стопанисвало от Общината. Така за нея възниквал правен интерес да заведе настоящият иск.

Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да установи за прието по отношение на Община Нова Загора, че същата не е собственик на процесното място, а по отношение на ищцата, че същата е собственик на мястото, ведно с всички законни последици от това - да бъде вписана като собственик в АГКК, на имот с идентификатор ***.

Ищцовата страна моли също да им бъдат издадени съдебни Удостоверения които да послужат пред АГКК и служба местни данъци и такси община Нова Загора, въз основа на които да се снабдят със скица, справка и данъчна оценка на процесният имот с идентификатор ***, както и да бъдат допуснати и изслушани двама свидетели в режим на довеждане, които ще докажат твърдените обстоятелства, а именно че ищцата е ползвала имота, както и времето през което го е ползвала.

Представя писмени доказателства по опис.

Съдът е издал исканите от ищцова страна удостоверения.

В срока по чл.131 от ГПК ответника Община Нова Загора, представлявана от Г.Е.З. – кмет на общината е депозирал отговор на исковата молба, с който излага становището си по предявената срещу Община Нова Загора иск.

Счита предявеният иск за допустим, но неоснователен, и го оспорва изцяло.

В отговора се посочва, че процесните имоти били описани в исковата молба, като дворно място с площ от 1500 кв.м в регулация на с.Пет могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица, имот на наследници на С.Д. и дворно място от 1500 кв.м в с.Пет могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен при граници и съседи: от двете страни улица, Т.С.Д. и шосе, съставляващо парцел I, кв. 15 по плана на с.Пет могили. За първото дворно място ищецът представял документ за собственост нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на закона за селско-стопанско настаняване на бежанци и пр. том I, № 2

56, регистър 3/2, дело 112 от 13.03.1942 г., съгласно който на наследодателя му Г.Д. М. /Г./ било прехвърлено право на собственост върху недвижим имот: а) нива в землището на с.Пет могили, местността „Мандаджи Бозалък“ с площ 25 дка; б) нива в землището на с.Пет могили, местността „Парче Бозалък“ с площ 15 дка; в) дворно урегулирано място, находящо се в с.Пет могили с площ 1500 кв.м. За второто дворно място бил представен договор от 30.12.1959 г., който не бил в изискуемата от закона форма и съгласно който Г.Д.Г. е закупил дворно място от 1.50 дка, съставляващо парцел I, кв.15 по плана на с.Пет могили.

Сочи се, че понастоящем имотите представлявали ПИ с идентификатор *** по КККР на с.Пет могили, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, площ 3402 кв.м.

Счита за неоснователно твърдението на ищеца, че е собственик на процесния имот и че владее същия. Излага се, че с писмо изх.№ ПО-01-11-003/10.01.2023 г. от Община Нова Загора било направено запитване до Общинска служба по земеделие Нова Загора относно това възстановявани ли са правата по ЗСПЗЗ на наследниците на Г.Д.Г. /М./ с ЕГН ********** върху имотите описани в документите за собственост: нива в землището на с.Пет могили, местността „Мандаджи Бозалък“ с площ 25 дка; нива в землището на с.Пет могили, местността „Парче Бозалък“ с площ 15 дка; дворно урегулирано място, находящо се в с.Пет могили с площ 1500 кв.м; дворно място от 1.50 дка, съставляващо парцел I, кв.15 по плана на с.Пет могили, съответно били ли са обезщетени наследниците за същите имоти. От отговора на Общинска служба по земеделие Нова Загора изх.№ РД-12-02-161/11.01.2023 г. било видно, че наследниците на Г.Д. Б. /Г./ със заявление вх.№ 7738/17.08.1992 г. са заявили за възстановяване в землището на с.Пет могили два земеделски имота с обща площ 40.000 дка: нива с площ 25.000 дка, м.

„Мандаджи бозалък“ и нива с площ 15.000 дка, м.„Парче бозалък“. С протоколно решение № 5/475 от 09.03.1993 г. Поземлена комисия - Нова Загора признала и определила за възстановяване право на собственост върху заявените земеделски земи с план за земеразделяне върху 40.000 дка, както следва: 1. площ: 25.000 дка, категория: 7, м.„Мандаджи бозалък“; 2. площ:

15.000 дка, категория: пета, м.„Солен герен“. Със заявление вх.№ 19535/22.08.1995 г. наследниците на Г.Д. Б. били представили договор за доброволна делба, с оглед на което:

1. На Г. Й. С. с Решение № П1227 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 58.6, КВС №: 058006, НТП: нива, кат.: 4, площ на имота: 15.236, а с решение № Р1148/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.508 дка на обща стойност 799 лв.

2. На И.Г.Т. с Решение № П1229 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от 3

ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 35.20, КВС №: 035020, НТП: нива, кат.: 3, площ на имота: 18.202, а с решение № Р1150/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 1.800 дка на обща стойност 971 лв.

3. На Г.Й. Г. с Решение № П1228 от 20.10.1997 г. на основание чл.27 от ППЗСПЗЗ, ПК - Нова Загора, възстановява право на собственост с влезлия в сила план за земеразделяне върху следния имот: землище: Пет могили, ЕКАТТЕ: 56068, КК/КВС №: 36.41, КВС №: 036041, НТП: нива, кат.: 3, площ на имота: 8.400, а с решение № Р1149/25.02.2000 г. е определено право на обезщетение за признато, но не възстановено право на собственост по реда на чл.106, чл.10в и чл.35 от ЗСПЗЗ за 0,833 дка на обща стойност 491 лв.

От изложеното било видно, че от заявените за възстановяване земеделски земи с площ 40.000 дка на наследниците на Г.Д. Б. (Г.), с план за земеразделяне били възстановени 41.838 дка и са получили обезщетени с ПКБ за 4.141 дка. В отговора началника на ОСЗ уточнявал, че по преписката не ставало ясно защо на наследниците на Г.Д. Б. (Г.) с план за земеразделяне са възстановени повече от заявените за възстановяване земеделски земи. От същата било видно, че преди образуване на селскостопанските организации Г.Д. (Г.) в землището на с.Пет могили е притежавал земеделска земя - 40.000 дка и две дворни места по 1.500 дка, които били изключени от регулационния план на селото.

Следвал извода, че претенцията на ищеца била неоснователна, тъй като правото на собственост на наследниците на Г.Д. М. /Г./ върху притежаваните от него земи, включително и върху дворните места, описани в нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, издаден въз основа на закона за селскостопанско настаняване на бежанци и пр. том I, № 56, регистър 3/2, дело 112 от 13.03.1942 г. и договор от 30.12.1959 г. - предмет на исковата претенция е било възстановено. В този смисъл неоснователно било и твърдението на ищеца Г. Й. С. - една от обезщетените наследници и наследник на Г.Й. Г. (обезщетен наследник), че не е знаела и едва сега разбира, че собствеността на имота е променена. Неоснователно било твърдението на ищеца, че е декларирала имота и плащала данъци за него.

Наистина г-жа Г. Й. С., включително и като наследник на Г.Й. Г. била декларирала няколко имота на територията на с.Пет могили, за които заплащала данък недвижим имот и такса битови отпадъци, но тези имоти, съгласно декларираните данни били различни от процесния имот и се намирали в границите на населеното място.

Съгласно чл.19, ал.1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, общината стопанисвала и управлявала земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и 4 възстановими стари реални граници земите ставали общинска собственост.

Разяснява се, че процесния имот с идентификатор *** по КККР на с.Пет могили (с номер по предходен план 000229) бил включен в списъка на имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен на Община Нова Загора с протоколно решение 2H3/31.07.2008 г., с начин на трайно ползване „др. селищна територия“, с площ 3.403 дка.

Ответникът твърди, че към настоящия момент в процесния имот нямало изградени сгради и/или огради, същият не се владеел и не се обработвал.

В случая за ищеца съществувала пречка и за придобиване на имотите по давност, тъй като не можели да се придобиват по давност имоти - частна държавна или общинска собственост. Дори и да се предположи, че ищеца или неговите наследодатели през определен период от времето са владели имотите, не са могли да ги придобият по давност, тъй като 10 годишния давностен срок не е изтекъл.

Сочи се, че съгласно действалия материален закон давност по отношение на държавата или общината не тече и не могат да се придобиват по давност имоти държавна или общинска собственост. С изменението на чл.86 от ЗС с ДВ бр.33 от 1996 г., в сила от 01.06.1996 г. давността е изключена като придобивен способ само за вещите, които са публична държавна или общинска собственост. За вещите частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл.86 от ЗС от ДВ бр.33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г.

Десетгодишния срок на недобросъвестното владение изтичал на 31.05.2006 г. На тази дата обаче, теченето на давностния срок е било спряно с § 1 от ДР на ЗС за срок от седем месеца, като с последващите изменения на правната норма спирането течението на давностния срок е било продължено до 31.12.2022 г. Следователно вещно право върху имот частна държавна или общинска собственост не можело да се придобие чрез десетгодишно давностно владение от трето лице, тъй като дори да се предположи, че давностния срок е започнал да тече на 01.06.1996 г., той е спрян в последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 ДР ЗС за определен период от време, удължен до 31.12.2022 г. С решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд на РБ по конституционно дело № 16 от 2021 г. (обн. ДВ бр.18 от 04.03.2022 г.), разпоредбата на § 1, ал.1 ДР от ЗС била обявена за противоконституционна, като последиците от преустановяване на мораториума настъпват с влизане в сила на решението на Конституционния съд от 08.03.2022 г.