Определение № 16199 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16199 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110149422 по описа за 2025 година констатира следното

Производството е по искова молба от Н. Н. Б. с ЕГН: ********** срещу *** с ЕИК:

****.

Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове, съобрази направените искания и на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.07.2026 г. от 11,40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА като писмени доказателства в производството приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи посочени в исковата молба и в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 евро, като УКАЗВА на всяка от страните да внесе по 150 евро в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. С.Б. К.. Вещото лице да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

ДОПУСКА разпит на двама свидетели в режим довеждане от ищеца.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото в т. 4 от доказателствените искания на исковата молба съдебно удостоверение, след представяне на проект и доказателства за внесена държавна такса за същото.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК в едноседмичен срок трето неучастващо в производството лице - ОСЗ – Източна да представи информация съгласно молба от СО.

Препис от определението в тази част да се изпрати ведно с молбата по реда на чл. 192 ГПК на третото лице за изпълнение.

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК в едноседмичен срок трето неучастващо в производството лице - Централен държавен архив да представи информация съгласно молба 1 от СО. Препис от определението в тази част да се изпрати ведно с молбата по реда на чл.

192 ГПК на третото лице за изпълнение.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:

Производството е образувано по искова молба на Н. Н. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Младост 2“, бл. 217, вх. А, ет. 13, ап. 64 срещу СО с ЕИК: ***, с адрес: гр.

****, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал.1 ЗС за признаване за установено, че ищцата притежава правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор **** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-24 от 02.02.2012 г., издадена от Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: с.

*****“, местност „***“, с площ от 629 кв. м., начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор: няма, номер по предходен план 2074, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***. ****, ***.

Ищцата твърди, че владее процесният имот от 39 години, като в продължение на този период владението и било явно, несъмнено и необезпокоявано и никой не е смущавал същото и не е оспорил правото й на собственост. Твърди, че от 1986 г. до настоящия момент обработва процесния имот, като в периода от 1986 г. – 1990 г., заедно с починалия й съпруг, са заградили същия, засадили са плодни дръвчета и са изградили сграда на два етажа със застроена площ от 50 кв. м. Поддържа, че процесният имот никога не е бил кооперативна собственост, респ. не е внасян в кооперативно стопанство и не е бил включван в блока на ТКЗС или ДЗС, или друг вид селскостопанска организация, както и че същият е извън регулация на местност „Косанин дол“. Посочва, че същият никога не е бил одържавяван, както и не е бил отчуждаван за общински или държавни нужди, включително и за градоустройствени мероприятия, а винаги е имал статут на частна собственост на физически лица, като владението върху него винаги е било осъществявано в реални граници. Посочва, че съседните дворни места също представлявали дворни места и са застроени от техните собственици. Навежда, че доколкото не разполагала с нотариален акт за собственост през 2010 г. е подала молба - декларация за обстоятелствена проверка до кмета на район Панчарево под № ОС-05-20/03.02.2010 г., като същата е била заверена от последния и е било удостоверено, че посоченият имот, няма общински характер, не е актуван като общински и не е актуван като държавен до 01.06.1996 г. Поддържа, че поради пожар документацията е била унищожена, поради което поискала препис от съхраняващата се в район Панчарево заверена молба-декларация и установила, че върху същата има запис под текста, че имотът попада под разпоредбата на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Поддържа, че имотът не попада под посочената разпоредба. Сочи, че с Удостоверение № ***г. на областен управител на област София - град е удостоверено, че за ПИ 2074, а по влязлата в сила КККР с ПИ с идентификатор *****, не е държавен и няма съставен акт за държавна собственост по реда на ЗДС, но ищцата установила, че за същия е съставен Акт за частна общинска собственост № *** от *** г. на СО, район „***“, вписан в Службата по вписванията под акт № ***, том ***, дело ***, вх. peг. *** г. Счита, че актуването на процесния имот от общинската администрация е неправилно, доколкото същият никога не е бил и не е нито общинска, нито държавна собственост, включително до влизането в сила през 1996 г. на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Твърди, че общината не е придобила този имот чрез правна сделка или с друг способ и не е владяла същия. Поддържа, че процесният имот не е попадал и в обхвата на разпоредбата на параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, не е внасян в ТКЗС и не е бил собственост на ДЗС, като нямало предявени претенции от други лица по реституция. Посочва, че в акта за частна общинска собственост, като правно основание за съставянето му са посочени чл. 2 ал. 1 т. 7 и чл. 59, ал. 1 от ЗОС.

Пояснява, че при поискване на данъчна оценка, с цел завеждане на настоящия иск, такава й е отказана по причина, че имотът бил собственост на общината. При тези твърдения счита, че има правен интерес от предявяване на настоящия иск. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Оспорва ищцата да е собственик на процесния имот на основание давностно владение, тъй като Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд за обявяването на § 1, ал. 1 ЗДЗС за противоконституционна действа за напред, поради което давностните срокове започват да текат от 25.02.2022 г., както и за периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г. Поддържа, че процесният имот е попадал сред земеделските земи, предоставени на граждани, съгласно параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което ищцата е била ползвател на същия, което от своя страна изключвало придобиването й на право на собственост. Възразява, че за периода от 1986 г. до 01.06.1996 г.

(влизането в сила на ЗОС) не е текла придобивна давност, тъй като законодателството не е допускало такава за имотите държавна, а след 91 г. и за имотите общинска собственост, като след приемането на Конституцията от 1991 г., съгласно чл. 7, ал.1 от ЗОС (в редакцията от 1996 г.) е налице забрана за придобиването на общинските имоти чрез давностно владение. В тази връзка твърди, че от 1991 г. процесният имот е общинска собственост, доколкото държавната собственост след влизането в сила на Конституцията от 1991 г. и съответните изменения в ЗС, ЗДС и ЗОС, се трансформирала в общинска собственост. Възразява в полза на ищцата да е изтекъл 10-годишен давностен срок, доколкото в рамките на твърдяния период от 1986 г. до подаване на настоящата искова молба, собственик на процесния имот е била държавата, а след 1991 г. общината, като преди Решение № 3 от 24.02.2022 г. на Конституционния съд, не е съществувала правна възможност ищцата да придобие държавен или общински имот по давност. Поддържа, че за ищцата е съществувала единствено възможността да закупи процесния имот при условията на § 4 и следващите от ПЗР на ЗСПЗЗ, в случай че отговаря на условията предвидени в закона. При тези съображения моли за отхвърляне на иска.

На основание чл. 154 ГПК в доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗС е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот на претендираното придобивно основание, а именно – чрез упражняване на давностно владение (упражнявана явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт) за период от над 10 години, както и че процесният недвижим имот подлежи на придобиване по давност, т. е. че са реализирани обстоятелства, изключващи твърдените от ответника права.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по отношение на фактите, изложени в исковата молба като установи наличие на наведените пречки за придобиване на имота по давност от ищцата, съответно и реализирано придобивно основание, на което претендира имотът да е общински.

ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

УВЕДОМЯВА страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността 3 да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към нея.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4