Решение № 437 от 07.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 437 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валя Цуцакова при участието на секретаря Радостина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно дело № 20243110203827 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на Х. Д. Г. ЕГН **********, от гр.Варна, против НП № 24-0442-000731/ 22.07.2024г. на Началник СЕКТОР в ІV РУ-ОД на МВР- Варна, с което на въз.Г. е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137 А ал.1от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.

С жалбата се изразява становище, че не е осъществен състава на процесното нарушение от обективна и субективна страна, незаконосъобразно е била ангажирана отговорността на жалбоподателя, като се твърди, че в хода на АНП за допуснати и съществени процесуални нарушения, като се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въз.Г., редовно призован, се явява лично и с адв.М., надлежно упълномощена и приета от съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде отменено, тъй като не се е установило мястото на извършване на 1 нарушение, посоката на движение на автомобила, не бил установен моментът на извършване на нарушението, тъй като имало и втори фиш за нарушение, извършено на същата дата и в същия час, като се иска и присъждане на направените по делото разноски.

Органът, издал НП, при редовност на призоваването, не се представлява в с.з., депозирано е становище с молба НП да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно с изложени аргументи за доказаност и съставомерност на приетото за установено нарушение, липса на процесуални нарушения и с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.Направено е и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната фактическа обстановка:

На 13.06.2024г.,свидетелите Р. и П.- служители на ІV РУ-ОД на МВРВарна изпълнявали служебните си задължения в с.Гроздьово, като в 10,00ч. забелязали, че по бул.“Георги Димитров“ в посока изхода на селото се движи л.а. БМВ с рег.№ Н 6521КВ, като водачът на горепосочения автомобил управлявал същия, без да ползва обезопасителния колан, с който автомобилът бил оборудван.Предвид горното бил подаден сигнал на водача да спре, което водачът сторил. Установено било, че водач на автомобила е въз.Г.. На место св.Р. съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал приетото за установено нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, който го подписал без възражения.

В законоустановеният срок не постъпили писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката, АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.

Предвид изминалият период от време и естеството на служебните задължения, съдът приема за житейски достоверни твърденията на свидетелите Р. и П., че нямат конкретен спомен за обстоятелствата,касаещи установяването на нарушението,като напълно кредитира показанията им относно принципът на извършване на проверките.Следва да се отбележи, че в нито един момент фактът на управление на МПС без обезопасителен колан от страна на жалбоподателя, не е бил оспорен , а и въззивникът не ангажира никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от описаната в АУАН и НП.

2

Съдът кредитира писмените доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Гореописаното се установява от приобщените материали по делотопоказанията на свидетелите Р. и П., НП, АУАН, справка, докладни записки и от останалите писмени доказателства по делото.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи:

По приложението на процесуалния закон:

Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя.

Срещу АУАН не са били подадени възражения, във връзка с които АНО да извършва проверка,поради което и в тази насока съдът не констатира съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на нарушителя.

НП и АУАН са съответни съставени и издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата, при които същото е извършено, посочена е и нарушената правна норма, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. По отношение на мястото на извършване на нарушението и времето на извършването му съдът не споделя възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя, тъй като същите са индивидуализирани в достатъчна степен , а фактът, че има издаден фиш и за друго нарушение- неспиране на знак „Стоп”, по същото време и на същото място не води до извод, че не е ясно кога и къде е извършено процесното нарушение.Едни и същи служители са възприели както несъобразяването на водача на МПС с пътния знак, така и неползването на обезопасителен колан по едно и също време, поради което и в тази насока не се констатират съществени процесуални нарушения, тъй като от показанията 3 на свидетелите се установи, че двете нарушения са били извършени в непосредствена близост и пред възприятията на проверяващите.

В АУАН е вписан само един свидетел,съставянето на АУАН в присъствието само на един свидетел може да се приеме за процесуално нарушение, но не и за съществено такова, което да е основание за отмяна на НП, тъй като ЗАНН дава възможност да се издаде НП и при нередовност на АУАН, когато безспорно са установени нарушението, нарушителят и неговата вина, какъвто е настоящият казус.

Основното доказателство, касаещо извършеното нарушение е съставеният АУАН, който изрично е цитиран в НП.

Същият е подписан без възражения, срещу АУАН не са били депозирани и писмени такива, в НП не се ангажираха никакви доказателства, че въззивникът е управлявал МПС към процесната дата и на процесното място с обезопасителен колан, такива възражения не са и направени в нито един момент от АНП, поради което съдът не споделя становището, че нарушението не е било извършено.

Правилно АНО е приел, че въз.Г. е извършил нарушение на чл.137 А ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при оборудван с обезопасителен колан автомобил е управлявал същия, без да ползва обезопасителния колан..

Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183 ал.4т.7пр.1 от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за гореописаното нарушение и тъй като наложеното и за това нарушение административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма, съдът го намира за справедливо и е лишен от възможност да го ревизира.

С наказателното постановление се отнемат 10 контролни точки на водача , но съдът счита, че не следва да се извършва ревизия, доколкото въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените наказания, а контролните точки не са "наказания" по смисъла на чл.13 от ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление. на

След като взе предвид съобразността на съставения акт за установяване административно нарушение и наказателното постановление с 4 изискванията на процесуалния и материалния закон, съдът намери, че НП следва да бъде потвърдено и предвид изрично направеното искане, в полза на административнонаказващия орган следва да бъде присъдено възнаграждение. В конкретния случай, процесуалното представителство на въззиваемата страна се свежда единствено до депозиране на писмено становище, поради което искането за присъждане на разноски в полза на ОД на МВР - Варна следва да бъде уважено и да им се присъдят разноски в размер на 80 лева предвид липсата на фактическата и правната сложност на делото.

Предвид изхода на спора-предпоставки за потвърждаване на НП, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде оставено без уважение.

Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, поради което:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0442-000731/ 22.07.2024г. на Началник СЕКТОР в ІV РУ-ОД на МВР- Варна, с което на Х. Д. Г. ЕГН **********, от гр.Провадия, е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137 А ал.1от ЗДвП, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА Х. Д. Г. ЕГН **********, от гр.Провадия, да заплати на ОД на МВР - Варна направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 /осемдесет/ лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбиподателя.

Контролните точки следва да се отнемат след влизане в сила на НП съгласно нарушенията, за които е наложено административно наказание.

Решението подлежи на касационна проверка пред Административен 5 съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6