Решение № 14031 от 14.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14031 гр. С., 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110151869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „С. Т. ***“ ЕООД срещу „З. К. Л. И.“ АД ,с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 435 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 6 424,80 евро или 12 565,81 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба 13.11.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 581,05 евро или 3092,26 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 09.01.2024 г. до 12.11.2025 г.

В исковата молба се твърди, че италианската компания „R. I.“ S. p. A. e придобила автомобил „D. J.“ срещу цена от 15 403,73 евро, без ДДС, след което възложило на „G. M.“ S. p. A. да достави автомобила от Р. до И., което от своя страна възложило превоза на друга компания, която превъзложила превоза на „Ж. Б.“ ЕООД, което превъзложило превоза на „Д. Т. ***“ ЕООД, превъзложило превоза на ищеца със заявка – договор от 08.12.2022 г.

Следвало да бъде извършен транспорт на автомобила с влекач „R. P.“ с рег. № ******** и ремарке „R. **“, с рег. № ********, с уговорено място на товарене в Р., гр. М., обл. А. и на доставка – И., гр. С. П. ди Т., ул. „Р." № **, съгласно международна товарителница № ******/* от 08.12.2022 г. Твърди се, че договорната отговорност на ищеца за превозите, извършвани с ППС „R. P.“, с рег. № ******** и ремарке „R. **“, с рег. № ******** е била застрахована при ответника по сключена застраховка „Отговорност на превозвача“, полица №********/***************, със срок на действие от 05.03.2022 г. до 05.03.2023 г. При пристигане на автовоза на адреса било констатирано, че на автомобил „D. J.“ са били нанесени повреди по време на превоза, които се изразявали в смачкване на задната част на покрива, засегнало и двете надлъжни лайсни от т. нар. „рейлинг“ радиоантената, горната част на рамката на задна врата, горната част на заден десен калник (над последен десен прозорец) и облицовката на тавана във вътрешността на автомобила. За 1 щетите бил ангажиран авариен комисар, който съставил техническа оценка (авариен протокол), в която е приета стойност на щетите в размер на 9749,62 евро, без ДДС, която включвала два компонента – стойност на разходи за ремонт на автомобил (5898,16 евро без ДДС) и стойност на пазарната обезценка автомобила от 25% от цената, на която е придобит автомобила (15407,73 евро). Твърди се, че собственикът на автомобил „R. I.“ S. p. A. е поискало „G. M.“ S. p. A. да му заплати нанесените щети по автомобила по фактура № ********/**.**.**** г. След получаване на фактурата „G. M.“ S. p.

A. предявило същата на своя контрагент, комуто превъзложил превоза, като добавил 2 евро (платена такса за пощенска марка) към дължимата сума от 8480,58 евро, който от своя страна префактурирал стойността й към своя контрагент и така накрая в последната фактура сумата от 8482,58 евро е била превалутирана на 16590,48 лв. по фактура № **********/**.**.**** г. и предявена от „Д. Т. ***“ ЕООД за плащане към ищеца, който носи отговорност за превоза, тъй като го извършил. Твърди се, че всяка фирма при префактурирането на сумата добавила по 2 евро такса. Твърди, се, че ищецът платил сумата по предявената му фактура на две парични вноски – от 9500 лв. на 05.10.2023 г. и 7090,48 лв. на 24.10.2023 г. Въз основа на подадено от ищеца уведомление пред ответника застраховател била образувана щета № ********-**-****, по която след представяне на всички документи на 12.12.2023 г. ответникът заплатил единствено сумата от 4024,67 лв., като останал непогасена остатък от 12565,81 лв. В исковата молба са изложени доводи, че превозвачът е отговорен за настъпилите повреди на стоката съгласно чл. 17, т.

1 CMR Конвенцията и като е заплатил сумата по предявената му фактура, за него е възникнало право да получи от застрахователя сумата в пълния размер.

Предвид изложеното иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в претендирания размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава за изпълнение, считано от 09.01.2024 г., поради което претендира обезщетение за забава от тази дата до датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че претенцията, по която е била образувана щета № ****-****-**-****, е била одобрена в размер на 4024,67 лв., която сума съответства на действителната стойност на вредите, настъпили в причинна връзка със застрахователното събитие. Изложено е, че застрахователят е ангажирал авариен комисар, който представил калкулация, в която били описани стойността на уврежданията, съответните ставки, стойността за труд за ремонт на процесния автомобил консумативи и нормовремена. Поддържа, че искът е в завишен размер и не отговаря на действително претърпените вреди, поради завишаване стойността на вложените нови части, на ставките за труд, консумативи и нормовремена.

Оспорва, че автомобилът е отремонтиран в И., поради което счита, че релевантна е среднопазарната стойност на необходимия ремонт. Излага доводи, че претендираното от ищеца обезщетение надхвърля отговорността по чл. 23 CMR и не дължи плащане на сумата за обезценяване на процесния автомобил. Оспорва иска за мораторна лихва като неоснователен. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните 2 фактически и правни изводи:

Разпоредбата на чл. 435 КЗ, урежда правото на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ да получи от застрахователя обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор, ако е удовлетворил увреденото лице и при спазване изискванията на чл. 434 КЗ.

По така предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличие на валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“, настъпило в периода на действие на договора събитие, представляващо покрит застрахователен риск, реално удовлетворяване от страна на застрахования на пострадалото лице и доказване на репарираните вреди по вид и размер.

Между страните с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване съществуването към датата на извършване на превоза на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Отговорност на превозвача“ между страните, по силата на което ответникът е обезпечил отговорността на превозвача за вреди по товари, настъпили при извършван от последния международен сухопътен превоз с конкретния товарен автомобил „R. P.“, с рег. № ******** и ремарке „R. **“, с рег. № ********; извършен от ищеца превоз на описания в исковата молба автомобил, от Р. до И.; настъпване при превоза на описания в исковата молба покрит застрахователен риск и настъпилите вреди по автомобил „D. J.“; плащане на сумата от 16590,48 лв. към правоимащия.

Не се спори, че предмет на правоотношението и покрит риск, е договорната отговорност на ищеца за вредите, причинени на доверителя, при неизпълнение на поети задължения по договор за превоз. След като предмет на застраховане не е конкретно имуществено право на ищеца, а неговата отговорност за вреди, причинени на трети лица във връзка с дейността му като превозвач, следователно касае се за разновидност на договора за застраховка „Гражданска отговорност“. За отношенията между страните по застрахователния договор следва да се прилагат правилата на чл. 429 – чл. 435 КЗ. В този смисъла са решение № 118 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2179/2016 г. на ВКС, І т.о., както и решение № 27/29.07.2016 г. по т. д. № 2415/14 г. на ВКС, II т. о. и др.

При действието на застрахователния договор е възникнало правоотношение между ищеца и третото за спора лице по договор за международен автомобилен превоз на стоки, по което ищецът в качеството на превозвач е поел задължението да извърши превоз на нов, произведен автомобил Д., с място на натоварване в Р. и място на доставяне в П., И., което е видно от представените в заверен превод на български език заявка -договор от 08.12.2022 г., фактура № **********/**.**.**** г., издадена от „R. I.“ S. p.

A. и международна товарителница от 08.12.2022 г.

От представения по делото в заверен превод на български език авариен протокол (техническа оценка), изготвен от аварийния комисар Ф. П. с офис в С. Д. и. К., вписан в регистъра на застрахователните експерти под № ***********, по поръчение на дружеството G. M. T. S.p.A, е видно, че е определена обща оценка на щетата от 9 749,62 евро + 23% ДДС.

Oт представените по делото в заверен превод на български език фактури се установява, че във връзка с нанесената имуществена вреда (повреденият 3 при транспорт лек автомобил), вследствие посоченото ПТП, собственикът „R.

I.“ S. p. A. е предявило претенцията от 8480,58 евро към G. M. T. S.p.A, което от своя страна предявило фактура на дружеството G. S.A., Р. за сумата от 8482,58 евро, което е предявило фактура за същата префактурирана сума на G.

B. („Ж. Б.“ ЕООД), което е предявило фактура на стойност 20 861,56 лв. на „Д.

Т. ***“ ООД, което предявило на ищеца фактура за сумата от 16 590,48 лв.

Сумата била за платена с плащания от 05.10.2023 г. и от 24.10.2023 г., което не е спорно и е видно от представените по делото вносни бележки.

Между страните по делото е отделено за безспорно, че ответникът е одобрил и изплатил застрахователно обезщетение по щета № ****-****-** **** в размер на 4024,67 лв. на 12.12.2023 г. Спорен е въпросът относно размера на дължимото на ищеца обезщетение за причинени в резултат от настъпилото застрахователно събитие имуществени вреди по автомобил „D.

J.“ над изплатената от ответното дружество сума.

По делото е прието заключение на основна съдебно-автотехническа експертиза, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Д. Д.“ с рама № ******************, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 7317,08 лв.

По делото е прието заключение на допълнителна автотехническа експертиза, съгласно която стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Д. Д.“ с рама № ******************, изчислена на база на цена оригинални резервни части и труд от сервизи на територията на Република Р.

(мястото на натоварване на МПС) към дата на ПТП е 6973,63 евро.

Стойността на процесния автомобил възлиза на 15 405,73 евро, а обичайната обезценка, която се прилага при настъпило увреждане при транспортиране между 10 – 15 % или средно 12,5 % се равнява на 2310,86 евро.

При така установеното следва да се посочи, че вземането на застрахования по чл. 435 КЗ е ограничено от две стойности: 1) на реално заплатеното от застрахования на увреденото лице, и 2) на максимално дължимото от застрахователя по договора за застраховане. Спорно е второто обстоятелство – каква е стойността на максимално дължимото от ответника по застраховката.

Предвид изложеното съдът намира, че процесната застраховка покрива отговорността на превозвача за цялостна или частична загуба или повреда на товара съгласно глава ІV от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR). Процесното застрахователно събитие е причинило частична повреда на превозвания лек автомобил „Д. Д.“. За определянето на стойността на обезщетението при повреда на товара е приложима разпоредбата на чл. 25 от Конвенцията /в този смисъл е решение № 127 от 5.02.2020 г. по т. д. № 2957/2018 г. на ВКС, I т. о./, според която в случай на повреда превозвачът изплаща обезценка, в размер начислен според стойността на стоката, определена съгласно чл. 23, § 1, 2 и 4, като във всички случаи обезщетението не може да надвишава: а/ сумата, която би се получила при цялостна липса, когато цялата пратка е обезценена от повредата и б/ сумата, която би се получила в случай на липса на обезценената част, когато само част от пратката е обезценена от повредата. Правилата на чл. 23, § 1, 2 и 4 от Конвенцията предвиждат: 1 когато, съгласно разпоредбите на тази конвенция превозвачът дължи обезщетение за цялостна или частична липса, това обезщетение се изчислява според стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз; 2 стойността на стоката се определя 4 по борсовия курс или при липсата на такъв – по текуща цена на пазара, или при липса на такава – по обичайна стойността стойност на стоките от същия вид и качество и 3 освен това се връщат изцяло и превозната цена, митните сборове и другите разноски по превоза на стоката в случая на цялостна липса и пропорционално, когато има частична липса; други обезщетения не се дължат. Следователно при повреда на товара дължимото обезщетение по правилата на Конвенцията обхваща стойността на товара по пазарни цени по времето и в мястото на натоварване, както и разходите по превоза.