Решение № 77 от 16.06.2025, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Златоград, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20255420100011 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.

77 и чл. 79, ал. 1 ЗС.

Постъпила е Искова молба от М. Я. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „Б. Ш.“ № *,чрез адв. Е. В., от АК С., със съдебен адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ** срещу Р. Я. Б., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „А. С.“ № ***; Р. Я. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ № *; К. Я. Д., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. „П. м.“ № * и Ц. Я. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., ул. М.

Г.“ № *.

Адв. В. сочи, че страните по делото са наследници на Ю. С. Б..

Ищецът сочи, че въз основа на извършена неформална делба през 1980 г. от наследодателя, М. Я. Б. получава владение над поземлен имот с идентификатор ***, вид собств. - Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***, ведно с построената в имота

Сграда с идентификатор ***, вид собств. Частна, функц. предн.

Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 103 кв. м.

Адв. В. сочи, че доверителят му през 1985-1986г. е построил в същия имот със собствени средства и труд постройка на допълващо застрояване, брой етажи – 1, застроена площ – 21кв.м, отразена в КККР на Н., като сграда с 1 идентификатор ***.

М. Б. от 1980 г. в период повече от 44 г. до настоящия момент, включително владее за себе си явно непрекъснато и необезпокоявано от никого поземлен имот с идентификатор ***, Сграда с идентификатор *** (търпими строежи), видно от представеното удостоверение за търпимост, издадено от гл. архитект на Община Н., Сграда идентификатор ***.

Ищецът твърди в исковата си молба, че в нито един момент от 1980г. до сега ответниците по спора не са имали достъп до процесния имот и сгради, като и не са владели имота и сградите в него, чрез едностранни действия е владял процесния имот и сгради, живее в него единствено и само той и единствено той е извършвал подобрения в имота и на сградите.

Във връзка с гореизложеното, а именно че М. Я. Б. счита процесния имот за свой, е инициирана и процедура пред Нотариус при Районен съд Златоград за изповядване на сделка и съставяне на констативен нотариален акт за собственост на процесния имот, като ответниците по спора чак сега след 44 г. са възразили.

В случая ищецът е придобил имота на оригинерно правно основание, неформална делба и осъществено от него давностно владение.

Упражняваната от ищеца фактическа власт върху процесния имот и сгради, според адв. В. следва да се квалифицира като владение по смисъла на чл.69, ал.1 ЗС, тъй като несъмнено доверителят му е упражнявал фактическата власт за себе си и затова същия е станал собственик на имота и сградите.

В настоящия случай няма действия от страна на ответниците, които да водят до прекъсване на давността, съгласно чл. 114 ЗЗД, приложим и за придобивната давност. Не е налице и отстраняване на ищеца от процесния имот.

В случая ищецът е станал собственик по давностно владение доколкото в отношенията между сънаследници, когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години - такива действия показват промяна на намерението за своене и придобиване по давност на владения имот.

Тук следва да се вземе предвид, че този имот е даден на ищеца и тази договорка е сведена до знанието на останалите ответници, тоест те са били с ясното съзнание, че имота и сградите са собственост на М. Я. Б..

Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. моли съда, да постанови съдебен акт, с който да признае за установено спрямо Р. Я. Б. ЕГН **********, с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,А. С.‘‘ № ***; Р. Я. Д. ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № *; К. Я. Д. ЕГН ********** с адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,П. м.‘‘ № *; Ц. Я. К. ЕГН ********** адрес: обл. С., гр. Н., ул. ,,М. Г.‘‘ № *, че той - М. Я. Б., ЕГН ********** адрес: обл. С., общ.

Н., гр. Н. ул. ,,Б. Ш.‘‘ № * е собственик, на основание давностно владение на 2

Поземлен имот с идентификатор ***, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, ведно с построената в имота

Сграда с идентификатор ***, вид собств. Частна, функц. предн.

Жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 103 кв. м, находяща се в Поземлен имот с идентификатор *** вид собств.

Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, както Сграда с идентификатор *** - постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 21 кв. м, находяща се в Поземлен имот с идентификатор ***, вид собств. Частна, вид територия Урбанизирана, НТП Ниско застрояване (до 10 м), площ 378 кв. м, стар номер 221, квартал 24, парцел X съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-1875/19.11.2021 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори ***, ***,

***, ***, ***.

В съдебно заседание, чрез адв. В. ищецът поддържа предявения иск.

След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от исковата молба и доказателствата към нея е постъпил отговор от един от ответниците – Р. Я. Б., който е неясен.

В съдебно заседание, от ответниците се явява единствено Р. Я. Б., която твърди, че тя представлява и останалите си сестри. Същата предявява претенция към една от стаите в къщата на М. Б.. Заявява, че нямат против М. да се снабди с документ за собственост за тази къща. Претенциите на нея и сестрите й са да ползват една стая от петте стаи на първия етаж.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното.

Ищецът и ответниците са законни наследници на Ю. С. Б. – те са негови син и дъщери.

По делото са приложени три броя скици от СГКК гр. С. на процесният поземлен имот с построените в него две сгради.

Двуетажната жилищна сграда със застроена площ 103кв.м с идентификатор *** е търпим строеж, докато постройката на допълващо застрояване с площ 21кв.м и идентификатор *** не е търпим строеж. Това се установява от приложеното удостоверение по делото от община Н., издадено от главния архитект.

ПИ с идентификатор *** по КККР на Н. е идентичен по

3 местоположение с УПИ X - 221, кв. 24 по ПУП на Н.. Площта му е 378кв.м, като с цялата си площ попада в УПИ X - 221, кв. 24 – удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ.

Като свидетели по делото са разпитани К. В. Г., която е роднина на съпругата на М. Б. и Б. М. Е. – приятел на ищеца.

Съдът дава вяра на техните показания, тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и с останалите събрани по делото доказателства.

От същите съдът приема за установено, че процесния имот е оставен на М. Б. от неговия баща. Свидетелката Г. още в началото на показанията си посочва, че делото е за имота на М.. Къщата не била оправена изцяло вътре.

Даже когато М. се оженил къщата не била изцяло оправена. Той правил покрива и довършил и измазал къщата вътре. Там са родени и отгледани децата му. Първоначално живели в една стая на втория етаж, а после оправили и другите. Нямали санитарен възел и вода в двора. М. като се оженил, родителите му живели в тази къща на първия етаж в една стая. Синът на М. си построил триетажна къща, но на друго място, в парцел, даден от бащата на М..

Когато бил все още жив бащата на М., последният си направил пристройка отзад. Приживе на родителите на М., Р. живяла в една стаичка на първия етаж.

Ищецът със собствени средства е правил ремонтни дейности на къщата, както и допълващо застрояване. На свидетелите е известно, че общият наследодател на ищеца и ответниците по делото е заявил пред всички, че тази къща ще бъде оставена за М. Б., като за сестрите на ищеца е предоставил парични средства.

Р. Б. е получила парцел и стара къща. М. и жена му изгледали родителите на М., които били раково болни и били гледани на подлоги. Бащата на М. и ответниците починал 2005г., според свидетелката Г., което кореспондира с посоченото в удостоверението за наследници на Ю. Б. и което обстоятелство е допълнителен повод да се даде вяра на показанията на Г.. Приживе Ю. Б. изгонил от къщата Р. Б..

Бащата на страните оставил къщата на М. за дето го е гледал. Другите сестри, освен Р., не искат нищо от къщата. На всички сестри баща им дал пари.

В стаята, в която Р. живяла бил останал багаж, но от онова време, когато тя е живяла в тази стая. Свидетелката посочва, че това е било времето на Живков, тоест преди 1989г. М. бил съгласен този багаж да остане там. Ю.

Б., както се посочва по-горе, дал на всички сестри пари, но на Р. дал и старата къща, и парцел да си построи. След като Р. била изгонена от спорната къща, тя никога не е влизала да живее. Ходила е на гости при брат си за по един-два часа, но не и да живее там. Р. не е ходила да гледа родителите си, според свидетеля Е..

М. и сестрите му нямат претенции към къщата, в която живее Р..

Същата няколкократно се е омъжвала, като за първото си дете не е полагала грижи. Грижи за него са полагани от М. Б. и жена му. Свидетелите сочат претенциите на Р. за неоснователни. Същата не е пребивавала в имота.

Свидетелят Е. сочи, че не е чул останалите сестри да имат претенции към този 4 имот.

В съдебно заседание на 08.05.2025г., Р. Б. посочва, че няма против М. да се снабди с документ за собственост на тази къща. Посочва, че тя няма ключ от етажа и от стаята, за която претендира. Сочи, че само тя има претенции към тази стая, другите й сестри нямат.

Въпреки дадената възможност на Р. Б. да ангажира гласни доказателства в съдебно заседание, такива не ангажира, като се оплаква, че няма съседи, които да й свършват работа (в смисъл да свидетелстват).

Като взе предвид установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Това правило е залегнало в чл. 77 ЗС.

Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателя му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика - Решение № 68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. То трябва да се осъществява постоянно, тоест да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта. Постоянното владение не изисква фактическата власт да се осъществява във всеки момент във времето. Тя може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой на владелеца. Тези посещения не трябва да са прекъсвани от действия на трети лица.