Определение № 51920 от 20.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51920 гр. София, 20.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20241110137316 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от Ц. А. Н. срещу „Ученически отдих и спорт“ ЕАД.

Извършена е размяна на книжа, но първо съдебно заседание не е провеждано.

На 11.10.2024г. е постъпила молба от ищеца, с която е заявил, че оттегля предявения иск, тъй като наложеното му дисциплинарно наказание било предсрочно заличено със заповед на работодателя № РД 09-65 от 06.08.2024г. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1800.00 лева.

Препис от молбата е изпратен за становище на ответника, който в срок сочи, че не е дал повод за завеждане на делото, упражнил е правото си по чл. 198 КТ и не дължи разноски, а ако такива съдът прецени, че следва да се присъдят – прави възражение за прекомерност.

Искането за оттегляне на исковата молба е допустимо и следва да уважи, а производството да се прекрати, поради десезиране на съда. Съгласие на насрещната страна не е необходимо, доколкото по делото не е провеждано първо съдебно заседание.

Изявлението за оттегляне изхожда от пълномощник с права по чл. 34, ал. 3 ГПК видно от представеното по делото пълномощно.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. Според чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника – оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението/определението в частта за разноските. Казано по друг начин, и в хипотезата по чл. 78, ал. 4 ГПК законът изисква и съдебната практика позволява съдът да изследва 1 причината за прекратяване на правния спор с оглед понасяне отговорността за разноските.

Казаното, отнесено към настоящия случай, дава основание на този съдебен състав да заключи, че право на разноски има ищецът. Това е така, защото ищецът оспорва наложено му със заповед на работодателя № РД-09-48/15.05.2024г. дисциплинарно наказание „забележка“, подавайки искова молба на 20.06.2024г. Видно от представената по делото заповед на работодателя № РД-09-65/06.08.2024г. /л.85/ това наказание е заличено.

Заличаване на наказанието се е случило след подаване на исковата молба и след получаване на препис от нея и приложенията, поради което този съдебен състав приема, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, налагайки процесното наказание, което впоследствие сам е заличил при висящ спор за неговата законосъобразност, поради което следва да понесе отговорността си за разноски. Тази отговорност не е обусловена от наличната в текста на чл.

198 КТ, след като вече съдът е бил сезиран.

Разноски за адвокатско възнаграждение своевременно в размер на 1800.00 лева с ДДС са претендирани и са представени доказателства за плащането им. Срещу размера на възнаграждението срочно е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност, което е основателно. Предявеният иск е неоценяем, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а за ориентир при определяне на размера на възнаграждението приложение намира текстът на чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРА, който сочи, че за други неоценяеми искове, извън изброените в предходните точки, сред които настоящият иск не попада, минималното възнаграждение е в размер на 1000 лева. Именно до тази сума следва да се намалят дължимите на ищеца разноски. Намаляването на определеното възнаграждение се обуславя от липсата на правна и фактическа сложност на делото и етапа на който то се намира, а именно по делото е извършена само размяна на книжа, не са събирани доказателства и то не представлява правна и фактическа сложност.

Така мотивиран, и на основание чл. 232 и чл. 78 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 232 ГПК, производството по гр. дело № 37316/2024г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав, поради оттегляне на исковата молбата от страна на ищеца Ц. А. Н., ЕГН **********, ЕГН **********.

ОСЪЖДА „Ученически отдих и спорт“ ЕАД, ЕИК 175030371, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Слатина“, бул. ‚Цариградско шосе“ № 125, блок 5, ет. 5, да заплати на Ц. А. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, бул. „Тотлебен“ № 2, ет. 3, ап. 5, сумата от 1000.00 лева – разноски по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3