Решение № 260 от 04.12.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Севлиево, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Р. Хубенова при участието на секретаря Айсен Ахм. Моллахасан като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело № 20254230100179 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от Н. К. С. срещу „СИТИ КЕШ” ООД с предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 21 от ЗПК и във вр. с чл. 143 – чл. 148 ЗЗП, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 1102352 от 01.07.2024 г., сключен между страните, поради наличието на неравноправни клаузи, а в условията на евентуалност - иск за прогласяване нищожността на клаузата за неустойка инкорпорирана в процесния договор, както и осъдителен иск с правно основание е чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер от 380 лева, изплатена на ответника по нищожен договор без основание.

Ищецът твърди, че на 01.07.2024 г., сключил Договор за потребителски кредит № 1102352, по силата на който „СИТИ КЕШ” ООД му предоставило в заем сумата от 1600 лева, при фиксиран ГЛП от 50 % и ГПР от 65,61 %. Съгласно погасителен план следвало да внесе 37 седмични вноски в размер на 90 лева или общо 3330 лева, като сумата включвала главница, лихва и неустойка за непредставяне на обезпечение. Ищецът твърди, че сключеният между страните договор е нищожен, като същият съдържал нищожни неравноправни клаузи. На първо място се сочи, че лихвата била прекомерна и само на това основание договорът следвало да се обяви за нищожен - накърнявали се добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. На следващо място се излагат съображения, че ГПР по скрит начин бил увеличен, тъй като в него не била включена дължимата неустойка. Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият. По този начин потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на 1 ползвания от него финансов продукт. Посочва се още, че в чл. 5 от Договор № 1102352 било посочено, че заемателят се задължава да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на определени от кредитора условия, а в чл. 11, страните се договорили, че в случай на непредоставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще бъде начислена неустойка в размер на 1382,76 лева.

Посочва се в исковата молба, че в изготвения погасителен план в Приложение № 1 от Договор за потребителски кредит № 1102352/01.07.2024 г. в сумата от 3330 лв., която сума ищецът трябвало да заплати, била включена и вноската с неустойка. Твърди се, че за да възникне правото на неустойка уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или добрите нрави правело уговорката за неустойка нищожна и препятствало възникването на вземането и на задължението за неустойка.

Сочи се в исковата молба и че определено по критериите в чл. 32, ал. 4 от ЗПК, обезщетението към датата на сключване на договора, в случая за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави на заемодателя уговореното обезпечение, възлизало на повече от една трета от стойността на заетата сума, с оглед което се твърди, че клаузата за неустойка била нищожна. Тази клауза имала и за цел да заобиколи изискванията на закона, който в чл. 71 от ЗЗД регламентира, че ако длъжникът не е дал обещаните обезпечения, кредиторът може да иска изпълнение на срочното задължение и преди срока, с оглед на което клаузата била нищожна и по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Клаузата за неустойка била уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я правело нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Посочва се, че уговорената парична неустойка нямало как да улесни събирането на кредита доброволно и в същото време не била адекватна да обезпечи разходите по принудителното събиране. Начислената неустойка увеличавала дълга на заемателя и водела до затрудняване доброволното му погасяване, както и до увеличаване на разноските при евентуално принудително събиране. Всичко това навеждало на извод, че целта на неустойката била неоснователно обогатяване на кредитора.

Неустойката била за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с претърпени вреди, като нямало данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, което също сочело, че неустойката излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Ищецът твърди, че кумулирането на неустойката към погасителните вноски довело до „скрито” оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за потребителя като ГПР нараствал допълнително и обогатявал неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР.

Към подаване на исковата молба ищецът бил внесъл общо 1980 лева, което 2 надхвърляло главницата по договора с 380 лева, като надвнесената сума следвало да се върне обратно на ищеца, тъй като била дадена по един нищожен договор и представляват неоснователно обогатяване на ответника, респ. поради нищожност на клаузата за неустойка следвало да се върнат всички внесени суми за неустойка.

Разпределена по пера общата сума на договора била следната - 1600 лева главница, 347,24 лева - лихва по договора и 1382,76 лева - неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Искането към съда е да бъдат уважени така предявете искове. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Поддържа се, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Излагат се съображения, че безспорно между страните бил сключен договор за кредит, но договорът отговарял на всички законови изисквания и на специалните изисквания на ЗПК. Сочи, че уговорената неустойка не следва да бъде включена в ГПР и била проявление на свободата на договаряне, а задължението на потребителя по нея възниквало след сключване на договора, като последният бил наясно с размера още преди да настъпи фактът на неизпълнение. Излагат се съображения, че ГЛП бил ясно и недвусмислерно посочен и съобразен с нормативните изисквания. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и е отделено с изготвения по делото доклад, че са били в договорни отношения по силата на сключен Договор за потребителски кредит № 1102352 от 01.07.2024 г., с посочено в исковата молба съдържание, както и че инкорпорираната в договора неустойка не е включена в ГПР. Безспорно между страните е и че ищецът е извършил плащания по процесния договор за заем в общ размер от 1980 лева. Представеният по делото договор за кредит намира своята правна регламентация в ЗПК.

С доклада по делото съдът изрично е указал на ответното дружество, че следва да установи, че сключеният договор за паричен заем отговаря на законовите изисквания за валидност, в частност на изискванията на ЗПК.

В чл. 5 от представения Договор за потребителски кредит № 1102352 от 01.07.2024 г., е предвидено задължение на кредитополучателя да обезпечи кредита с поне едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените), като поръчителите следва да отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да 3 представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение. По отношение на банковата гаранция – същата следва да е със срок на валидност 6 месеца след крайния срок на плащане на задълженията по договора.

По делото е представен и погасителен план към договора за кредит, видно от който наред с погасителната вноска по кредита се начислява и седмична неустойка в размер на 74,44 лева за първите пет седмици и по 31,58 лева за следващите тридесет и две седмици. В приетия по делото договор е посочен ГПР в размер на 65,61%. Представено е извлечение за извършените и предстоящи плащания по процесния договор за заем, от което е видно, че ищецът е заплатил на ответното дружество сума в общ размер 1980 лева.

В чл. 11 от договора за кредит е предвидено, че неизпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение в срока по чл.

5 се санкционира с неустойка 1382,76 лева, разсрочена за срока на заема и дължима заедно с всяка погасителна вноска.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на пар. 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Законът за потребителския кредит въвежда задължително минимално съдържание на договора за кредит – чл. 11, ал. 1 от ЗПК, а липсата на някои от задължителните реквизити в договора влече неговата недействителност според чл.

22 ЗПК. Така, според чл. 11, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Не веднъж СЕС е имал повод да тълкува смисъла на конкретни норми от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 4

87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), която е транспонирана в националното ни право именно със ЗПК. Така в свое Решение от 16.07.2022 г. по дело C 686/19 СЕС отново разяснява, че „общи разходи по кредита за потребителя” означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, а „обща сума, дължима от потребителя” означава сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя. С оглед разяснената по-горе дефиниция за общите разходи по кредита за потребителя по смисъла на чл. 3, б. „ж” от Директивата и чл. 11, ал.