Протокол № 845 от 23.11.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 143/2022
- Вид
- Протокол № 845
- Подписан
- 23.11.2022
- В сила
- 23.11.2022
- Състав
- Цвета Павлова
Други актове по делото
- Разпореждане № 1277 от 10.03.2022 · Цвета Павлова
- Определение № 399 от 15.03.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 2287 от 09.05.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 2891 от 07.06.2022 · Цвета Павлова
- Определение № 950 от 28.06.2022 · Цвета Павлова
- Определение № 1174 от 29.07.2022 · Цвета Павлова
- Определение № 1182 от 30.07.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 4598 от 01.09.2022 · Пламен Атанасов Атанасов
- Разпореждане № 4646 от 05.09.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 4857 от 16.09.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6099 от 17.11.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6271 от 25.11.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6361 от 30.11.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6411 от 02.12.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 6683 от 15.12.2022 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 18 от 03.01.2023 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 353 от 19.01.2023 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 354 от 19.01.2023 · Цвета Павлова
- Протокол № 47 от 26.01.2023 · Цвета Павлова
- Разпореждане № 863 от 10.02.2023 · Цвета Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.515 · Кодекс за застраховането
- чл.515 ал.3 т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 516 · Кодекс за застраховането
- чл.516, ал.4 · Кодекс за застраховането
- чл.517, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 845 гр. Варна, 22.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело № 20223100900143 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЦАТА Н. Д. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат А. С., редовно упълномощен и приет от съда от днеси адвокат Н. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
ОТВЕТНАТА СТРАНА СДРУЖЕНИЕ „НАЦИОНАЛНО БЮРО НА
БЪЛГАРСКИТЕ АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ“, редовно призовано, представлява се от адвокат Д. Д., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
СВИДЕТЕЛКАТА А. Я. И., нередовно призована, не се явява.
СЪДЪТ докладва, че първоначално връчената призовка е върната от получилото я лице, поради невъзможност да бъде предадена на призованото лице, както и последваща призовка, в която длъжностното лице по връчване на призовките е посочило, че лицето е в Германия и много рядко се прибира в България.
СВИДЕТЕЛЯТ Е. А. А., редовно призован, явява се лично.
СВИДЕТЕЛКАТА Р. А. Я., нередовно призована, не се явява.
СЪДЪТ докладва, че първоначално връчената призовка е върната от получилото я лице, поради невъзможност да бъде предадена на призованото лице, както и последваща призовка, в която длъжностното лице по връчване на призовките е посочило, че лицето е в Германия и много рядко се прибира в България.
1
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото
АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора като поканва ищцовата страна да посочи регистрационен номер на причинилото пътно-транспортно произшествие МПС и да изрази становище по проекта за доклад на делото.
АДВ. С.: Действително във връзка с представените от нас удостоверения, вкл. от Министерство на правосъдието е допусната техническа грешка, като регистрационният номер на автомобила, този, с който е запознат ответната страна, между страните не е оспорено нито, че това е автомобилът, нито, че е настъпило ПТП, това е безспорно, на територията на Румъния, както че ищцата е пострадала от това ПТП и регистрационният номер на автомобила е ******.
Нямам допълнения към исковата молба и допълнителната искова молба.
АДВ. Д.: Поддържам отговора на исковата молба, като оспорвам исковата молба.
Продължавам да поддържам искането си ищцата да уточни обстоятелствата с начина на настъпване на произшествието. Най-вече, мястото, на което е седяла в автомобила и твърденията си във връзка с отговорността на виновния водач. Но мястото, на което е седяла е от особено значение за установяване на причинната връзка между твърдените вреди и произшествието, а също така и във връзка с възражението ни за съпричиняване. Държим и на искането си във връзка с банковата сметка.
2
По отношение на твърденията ни за преумора или друго състояние, което не е позволявало на водача да шофира безопасно, уточнявам, освен изложеното в отговора, че според нас това е било известно на ищцата и е било съзнавано от нея.
Във връзка с проектодоклада аз поддържам това, което сме изложили в становището, изпратено по електронна поща от 30 август, като там сме уточнили и оспорването на верността на съдържанието.
АДВ. С.: Ищцата е седяла зад пасажарското място на втория ред седалки. Шофьорското място, до него е пасажарско място, значи отзад, вдясно, зад пасажерското място, на втория ред седалки в автомобила до прозореца.
Нямам възражение по проектодоклада, ако допуснете само една бележка във връзка с правната квалификация. Действително съдът е посочил Регламент Рим II, който определя приложимото материално право, но считам, че чл. 4 Общите правила определят по-силна привръзка, която да определи материалноправното право, приложимо към случая да е българското такова, а именно: т. 2 от чл. 4 на Регламент Рим II, където е посочено, че когато деликвентът и пострадалото лице имат местопребиваване в една страна, а те и двамата са в България, както причинителят на вредата е български гражданин, живущ постоянно в България, така и пострадалата е българска гражданка, считам, че приложимото право е българското право. В своя отговор ответникът посочва решение на Съда на Европейския съюз, в което се тълкува приложимото право, но там става дума единствено за смъртни случаи и за непреки вреди, претърпени от правоимащи лица. Тук, считам, че вредите са преки от едно лице, което ги търпи на територията на България, въпреки че е пострадало на територията на Румъния. Лечението е проведено в България, разходите за лечение са направени в България и считам, че косвената привръзка отново е в България.
АДВ. Д.: Първо, по отношение на преки и непреки вреди, практиката на Съда на Европейския съюз е категорична, че пряката вреда е непосредственото телесно увреждане на пострадалото лице и съответно, място на настъпване на вредата по смисъла на Регламента е мястото, където е настъпило именно това непосредствено телесно увреждане. Това безспорна е на територията на Румъния, а всички останали неимуществени вреди, които 3 са следствие от това телесно увреждане, а именно: болки, страдания, лечение и всичко останало, Регламентът третира като непреки вреди и мястото на тяхното настъпване е неотносимо към привръзката относно приложимото право и това е така, тъй като Регламентът е искал да създаде сигурна привръзка, доколкото, с оглед свободата на движение в Съюза, тези последващи вреди могат да бъдат търпени дори на територията на различни държави и не би следвало това да влияе според европейския законодател върху приложимото право. Във връзка с § 2, видно е от представените до момента доказателства и в частност от полицейските документи, че деликвентът е неизвестен, поради което приложение § 2 за общо обичайно пребиваване на ищцата и деликвента на стои.
СЪДЪТ като взе предвид обективираните от страните възражения по изгответния проектодоклад по делото, свързани, от една страна, с недопустимост на производството, от страна на ответника и от друга страна, във връзка с приложимото право, от страна на ищцата, намира, че не са налице основания за ревизия на изгответния проектодоклад по делото, с оглед, на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИСТЪПВА към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с Определение № 1174/29.07.2022 година, както следва:
Предявен е иск от Н. Д. Т., ЕГН: ********** от с. ***** срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 67 000 лева, претендирана като допълнително /над доброволно изплатеното от ответника в размер на 3 000 лева/ обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.08.2017 год., настъпило на национален път D N 6 в близост до с. Бутойещ, окръг Мехединци, Румъния, реализирано от водача на лек автомобил „Форд Галакси“, с полски регистрационен номер, ведно със законна лихва, считано от 09.03.2019 год. до окончателното заплащане, на основание чл. 516 вр. чл.515 ал.3 т.2 КЗ, които суми са платими по банкова сметка с титуляр адв. А.
С. С., IBAN ******** – Т.Б..
4
Твърди се в сезиралата съда исковата молба, че на 18.08.2017 год. на национален път DN6 в близост до с. Бутойещ, окръг Мехединци, Румъния, реализирано от водача на лек автомобил „Форд Галакси“, с полски регистрационен номер, ищцата е претърпяла ПТП. Излага, че вследствие ПТП е получила счупване на свода на черепа – закрито, хематоми в областта на двете очи, разкъсно-контузна рана в областта на лявото око с размер 10 см., фрактура на лява фронтална кост, преминаваща към левия фронтален синус и прекъсваща външната и вътрешната стена с импресия на фрагменти към кухината на синуса, фрактура на горния орбитален ръб на лявата орбита в областта os petrosal, фрактура на лява пирамидална кост с прекъсване на предна горна стена на средно и вътрешно ухо, намалена прозрачност на клетките на левия вастоиден израстък поради травма, фрактура в основата на предните птерогоидни израстъци, фрактура на носни кости с дислокация на фрагменти, течност в етмоидалните клетки и лявата половина на фронталния синус. Сочи, че непосредствено след ПТП е била хоспитализирана в Румъния, а след това е продължила лечението си в България в МБАЛ „Св.Ана-В.“ АД, като след изписването й на 28.08.2017 год. от състоянието й останало тежко, поради което на 01.10.2017 год. е отново хоспитализирана в МБАЛ „Св.
Марина“ ЕАД. Излага, че поради продължаващо нарушено носно дишане на 03.11.2017 год. е приета във ВМА МБАЛ В., където е предприета оперативна интервенция. Ищцата излага, че е завела претенция № CB RO 21 RO 017 пред Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, който на 06.01.2022 год. е извършил доброволно плащане на сумата от 3 000 лева, което счита за извънсъдебно признание на вземането по основание.
Счита, че така изплатеното й обезщетение е несъответно на претърпените от нея неимуществени вреди, поради което и насочва претенцията си къмв ответника, в качеството му на компесационен орган. С уточняваща молба от 23.06.2022 год. навежда фактически твърдения за отговорността на ответника, твърдейки, че в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие не може да се определи застрахователя на виновния водач, които твърдения са подведими във фактическия състав на чл.515 ал.3 т.2 КЗ.
Ответникът Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, в срока по чл.131 ГПК, депозира писмен отговор, чрез пълномощника си адв. Д. Д., с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва акта на настъпилото в Румъния ПТП, 5 причинено от автомобил с полски регистрационен номер, който не е бил застрахован, както и обстоятелството, че пред него е заведена претенция № ******, по която на 06.01.2022 е изплатено обезщетение в размер на 3 000 лева. Оспорва обаче на първо място предпоставките за ангажиране отговорността на ответника като Компесационен орган по чл.515 и чл.516 КЗ.
Оспорва качеството на „пребиваваща“ на ищцата в България, с което оспорва и легитимацията си по предявения иск, като счита, че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявения иск е Полския гаранционен фонд, което твърдение в условията на евентуалност излага като основание за отхвърляне на предявения иск. Допълнително излага, че съгласно румънското законодателство, отказът на ищцата от всякакви наказателни, имуществени и граждански претенции във връзка с процесното ПТП, както и да й бъде издадено предвиденото в румънското законодателство съдебно-медицинско удостоверение, необходимо за застрахователни цели, погасява правото й да търси обезщетение към Полския гаранционен фонд и към българския Компесационен фонд като погасяващо й правото на регрес към тези две организации. Позовава се и на чл. 159, ал.2 от румънския НК. В допълнение оспорва отговорността на водача на автомобила за произшествието и за причинените от него вреди, както и отговорността му да компенсира причинените от ПТП вреди предвид липсата на твърдения относно механизма на ПТП, самия автомобил и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. В условията на евентуалност, релевира и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат като твърди, че ищцата е предприела пътуване с видимо уморен водач или в друго видимо състояние, което не му е позволявало да шофира безопасно, както и че същата е пътувала без предпазен колан, отказала е хоспитализация и/или е напуснала преждевременно болничното заведение, което е попречила на правилното лечение и е допринесло за претърпените имуществени вреди. С оглед настъпването на увреждането в Румъния, счита за приложимо румънското законодателство, в това число и относно движението по пътищата. По отношение на изплатеното обезщетение, сочи, че са били налице основания за отказ за изплащане на обезщетение поради отказа на от всякакви претенции във връзка с процесното ПТП, включително и предвиденото румънското законодателство удостоверение съдебно – медицинско удостоверение необходимо за медицински цели, но с цел извънсъдебно уреждане на случая 6 полския Компесационен орган, който съгласно чл.517, ал.1 КЗ и от чиито инструкции ответника е обвързан, е преценил по изключение да се извърши плащане на определеното експертна оценка на застрахователномедицинска комисия към ЗАД „ОЗК-Застраховане“ обезщетение. В евентуалност, оспорва претърпяването и обема на твърдените телесни увреждания, както и причинната им връзка с ПТП. Оспорва се в евентуалност и претендирания размер, както и съгласно чл.516, ал.4 КЗ претенцията за законна лихва.
Разпечатката съдържа 42 от 164 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5ef08e83-b9a7-4148-bd2f-f9191a9b8b49