Решение № 577 от 22.12.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 577 гр. Кърджали, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динчер Хабиб при участието на секретаря Евгения Пинева като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №

20255140100670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.

Постъпила е молба от Е. И. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в *****, чрез пълномощник адв. Е. П. от АК-Кърджали, против Н. М. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес в **********, с която е поискана издаване на заповед за незабавна защита, поради извършено спрямо нея домашно насилие от страна на ответника, чрез налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 от ЗЗДН.

В молбата е изложено, че в продължение на близо година и половина до месец септември *** молителката е била в близки и интимни отношения с ответника Н. М. Д..

Сочи, че от самото начало на връзката ответникът проявяван агресия към нея, изразяваща се във физически и психически тормоз. На *** около 15.00 часа ответникът извършил акт на домашно насилие срещу нея, за което срещу него била издадена Заповед за защита ****** по гр. д. № ***** по описа на Районен съд – Кърджапи, по силата на която ответникът се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, било му забранено да се приближава до молителката на разстояние по-малко от 50 метра за срок от 18 месеца, както и да осъществява контакт с нея под каквато и да форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс. както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 18 месеца. Срокът на горепосочените забрани изтекъл на 1***

В молбата се навежда, че на ***около 21.00 часа молителката отишла в магазина за цигари и алкохол-**, кв.***, където забелязала, че на маса пред магазина има мъж с качулка на главата и покрит с елек,. който бил легнал с лице към плота на масата, като мислейки, че 1 този не се чувства добре молителката повдигнала елека и попитала мъжа дали има нужда от помощ. В този момент молителката видяла, че този е мъж всъщност е ответника Н. М. Д., който силно лъхал на алкохол. Твърди, че последният започнал да я плюе, съборил я на земята и започнал да я рита, като неуспешни се указали и опитите на момиче, намиращо се наблизо да й помогне, като ответникът ударил и нея в лицето. Сочи, че е успяла да се изправи и започнала да тича панически между паркираните на улицата коли, страхувайки се, че ответника ще я настигне и ще продължи с физическото насилие спрямо нея, в който момент е спряла кола, от която е слезнала сестрата на ответника и успяла да го качи в колата.

Посочва, че същата вечер е успяла да се прибере вкъщи със собствената си кола и да подаде жалба в РУ на МВР-Кърджали, за което била образувана преписка с*** на следващия ден - ***. е посетила с.л., била прегледана и й било издадено Съдебномедицинско удостоверение*** от д.р Н.Д.М. - с.л.. Отбелязва, че вследствие на нанесения побой от ответника са й били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето и крайниците.

Подчертава, че е силно стресирана, уплашена и притеснена за здравето и за живота си и че изпитва силен страх, че ответникът ще изпълни заканите си спрямо нея. Заявява, че се страхува да се придвижва свободно сама извън дома си.

Иска постановяването на мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН, както и издаване на заповед за незабавна защита.

Молителят чрез процесуалния си представител моли молбата да бъде уважена.

Претендира разноски.

Ответникът оспорва молбата като неоснователна.

На *** е издадена заповед за незабавна защита, като на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 от ЗЗДН.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, подадена от молителката Е. И. С., която съдът кредитира като годно доказателство досежно акта на твърдения акт на домашно насилие от ***, тъй като в същата е описан акта по време, място и начин на извършване.

Съдът е издал заповед за незабавна защита, с посочени в същата мерки за защита.

Страните не се водят на диспансерен отчет в Държавна психиатрична болница гр. Кърджали.

От представените справки за съдимост се установява, че молителката не е осъждана, докато ответникът е осъждан четири, а именно по ***., по *****., по *** и по ***г., всички по описа на РС-Кърджали, като последните две осъждания са за престъпления, извършени от ответника спрямо молителката по делото.

От извършена служебна справка в РС - Кърджали се установява, че с Решение *** по гр. д.*****, потвърдено с Решение*** г. по в.гр.д. ***** по описа на ОС-Кърджали срещу ответника били наложени следните мерки за защита от домашно насилие, а именно: да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, забрана да приближава молителката, на разстояние по-малко от 50 метра, за срок от 18 месеца, забрана да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и 2 системи за комуникация за срок от 18 /осемдесет/ месеца, както и глоба в размер на 200,00 лв.

От показанията на свидетеля И.С. – баща на молителката се установява, че са съществували интимни отношения между страните, като на *** е било извършено физическо посегателство от страна на ответника спрямо молителката пред магазин на обществено място, без да е посочено къде точно. Но от показанията на останалите три свидетели се конкретизира, че на тази дата между страните е възникнал конфликт пред заведение „**** където пристигнала молителката и се опитала да събуди ответника, който е заспивал на масата, удряйки шамари зад врата му, но последният не се събудил и молителката си тръгнала. Свидетелите Н. Т. и М. Б. сочат, че впоследствие Е. след около половин час отново се е върнала, като на Н. Д. му е било предложено да бъде придружен за да се прибере заедно с Н., М. и Е., но ответникът отказал и се изплюл в лицето на молителката. Навежда се, че на това негово действие Е. е отвърнала с шамари зад врата му, при което ответникът я ударил с шамар по бузата и молителката паднала на земята, където също последвал удар с ритник от страна на ответника по думите на свидетеля М. Б.. Тук следва да се кредитират ръкописно дадените показания на свидетеля Н. Т., съдържащи се в представената по делото полицейска преписка относно физическото посегателство от страна на ответна спрямо нея, тъй като в показанията, дадени в проведеното о.с.з. същата твърди обратното, че не е виждала ответникът да нанася удари по Е., които противоречат на останалите събрани по делото доказателства, включително на показанията на свидетеля М. Б., която свидетелства, че Н. Т. е била свидетел на случилото се, както и на обясненията, дадени от ответника и приложени в полицейската преписка.

Представена е преписка с *****. по описа на РУ- Кърджали.

Други допустими и относими доказателства не са представени.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално легитимирано за това лице.

Молителката твърди извършени актове на домашно насилие на **** а молбата до съда е подадена на *** поради което е спазен срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и молбата се явява процесуално допустима.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН, "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.".

По делото се установява, че ответникът е лице, попадащо в кръга на посочените в чл. 3, т. 2 от ЗЗДН лица, респ. последният притежава материално - правната легитимация да отговаря по молбата, предмет на настоящото разглеждане. По делото се установи, че са съществували интимни отношения между страните.

Доказано в хода на производството е осъщественото от ответника поведение, което поведение съдът намира, че е сред предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо такова спрямо Е. И. С.. За този си извод съдът кредитира приложената от молителката Е. И. С. декларация от** за осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН е предвидена като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН, е предоставен улеснен за молителя, търсещ защита срещу 3 домашно насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът следва да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената тежест на ответника при направено оспорване, че е извършил акт на домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила. Действително, съобразно нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но по изложените по – горе съображения в това спорно производство ответникът не установи липсата на действия, които могат да се квалифицират като домашно насилие. Законът за защита от домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН с възможност за събиране на доказателства от страните, съгласно чл. 13 от ЗЗДН. Точно по този начин е защитено и правото на защита на ответника в производството, който има възможността да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателства. В конкретния случай в съответствие със заявената от него процесуална позиция, оспорваща молбата за защита от домашно насилие и изложените в нея факти и обстоятелства, ответникът не предприе действия, доказване, с което да опровергае доказателствената стойност на декларацията..

Във връзка с изложеното настоящият съдебен състав приема, че представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от ***** съставлява доказателство, доколкото същата не е опровергана от насрещни доказателства на ответника. Липсват ангажирани доказателства от ответника в тази насока, които да са кредитирани от съда. Константна е практиката, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които я оборват. Видно от горното, в конкретния случай не бяха ангажирани доказателства, които да оборят обвързващата доказателствена сила на декларацията. В случая изложеното в декларацията от **** за физическите актове на насилие на **** извършени пред заведение ***, се подкрепя и от доказателствата по делото. Що се отнася до това дали срещата между страните е била случайна или нарочно, предварително планирана, то това също е без значение за съставомерността на деянието и за преценката дали в крайна сметка е осъществен акт на домашно насилие от страна на ответника - установява се, че такъв акт е осъществен. В действителност обаче, това не е от значение за изхода на делото, т.к. каквато и да е била причината да се засекат двете страни, ответникът е бил длъжен да не влиза в контакт и конфликт с молителката, още повече, че отношенията им явно не са безпроблемни и преди това е имало образувано дело по реда на ЗЗДН. Дори и хипотетично да беше установено, че молителката е причина за такова твърдение на ответника, то не може да се яви като „основателна“ причина за упражняване на акт на домашно насилие спрямо нея, тъй като дори и действията и думите му да са реакция на някаква провокация, то те отново следва да бъдат квалифицирани като домашно насилие. Освен това, в случая предмет на делото е не поведение на молителката спрямо ответника, а поведение на ответника спрямо нея. Доказателствата, събрани в производството безпротиворечиво установяват, че същият, е предприел поведение, изразено в упражняване на физическо – чрез нанесен й на **** около 21.00 часа побой, като й нанесъл шамари и ритници по тялото, а след като молителката паднала на земята продължил да й нанася удари. В случая обаче е достатъчно, че се доказва осъществения от ответника акт на домашно насилие на сочената дата – ****, за се уважи молбата и спрямо молителката да се наложат мерки за защита.