Решение № 473 от 02.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330200063 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 63/2025г. по описа на ПРС, ХVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е НП № 24-1030006678/19.08.2024г. издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на Е. Д. Д., ЕГН **********, на основание чл.

183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 1 0 0 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят Е. Д. Д., редовно призован се явява в съдебно заседание лично и със своя процесуален представител адв. П.. В жалбата си излага доводи за неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа молбата си и ангажира доказателства с които да обори обвинителната теза. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при 1

ОДМВР Пловдив, в изпратена до съда молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение.

От фактическа страна се установява следното:

На 25.07.2024г., около 17.10ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с рег. № ***, в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „България“, посока изток-запад, като преминава на забраняващ червен сигнал на работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Посоченото било възприето от свидетеля Т. Д. Д.

– **** в Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР Пловдив. За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. При извършената проверка жалбоподателя Д. бил изпробван с техническо средство за наличие на алкохол в издишания от него въздух. Пробата била отрицателна. Актът бил подписан от жалбоподателя, като в графата за възражения било отразено че няма такива.

На Д. бил връчена екземпляр от него, видно от приложената разписка за връчен АУАН. В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпило възражение срещу съставения акт. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин с АУАН, като жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 100.00 лева, за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Като свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, съставил АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. Т. Д., който заявява че не знае за кой случай е призован да свидетелства. Поради изложеното на свидетеля беше предявен приложения към преписката АУАН.

След запознаване със същия свидетеля заяви че напълно поддържа описаното в АУАН и че той е съставил и подписал акта, но не помни конкретния случай.

Заявява че ако е имал каквото и да е съмнение дали водача е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, той никога не би съставил АУАН.

Предполага че тъй като се касае за голямо кръстовище, полицейския автомобил е бил в движение и така е възприели извършеното нарушение, което се потвърди от разпита на свидетеля К. Д..

По делото в качеството на свидетел беше разпитан и сина на 2 жалбоподателя К.Е. Д.. Този свидетел разказа че е бил в колата на баща си тогава когато полицаите са санкционирали неговия баща. Не помни точната дата, но посочва че е било лятото на 2024г. Свидетеля разказва че неговия баща бил в средна пътна лента, пред автомобила му имало друг автомобил управляван от жена. Жената набил рязко спирачка, в резултат на което неговия баща завил на дясно, пред полицейския автомобил за да предотврати настъпвани на ПТП. Свидетеля твърди че неговия баща не преминал през кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, но не помнел точно какъв бил сигнала. Твърди че неговия баща винаги когато той бил в автомобила шофирал внимателно и спокойно.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля К. Д., в частта в която твърди че жалбоподателя не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, тъй като изхождат от предубеден източник – сина на жалбоподателя.

От показанията на свидетеля се вижда че той се опитва да оневини своя баща.

Твърдяното от него че бил сигурен че неговия баща не е преминал на червен сигнал на светофарната уредба, но не бил възприел дали е преминал на зелено или на жълто са нелогични. Ако свидетеля е видял че светофара не свети червено, то тогава следва да е възприел какъв е бил сигнала. Няма логика в твърдението му че е абсолютно сигурен че не е било червено, но не знаел какъв точно е бил цвета на светофара. На следващо място, съдът не кредитира и твърдението на свидетеля че неговия баща е изключително внимателен шофьор поарди което не е минал на червено, тъй като описаното от него е най-показателно че жалбоподателя е изключително рисков шофьор.

Факта че движещия се пред него автомобил е натиснал спирачка е обичайно събитие в градски условия, в близост до светофарна уредба, и той вместо да се движи на необходимата дистанция, и със съобразена скорост така че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие, е предприел рискова маневра надясно, заставайки пред полицейския автомобил, без според свидетеля да е имал възможност да спре, без да настъпи ПТП между него и автомобила движещ се пред него. Това е показателно че той най-вероятно не се е движел с необходимата дистанция от предния автомобил, за да има възможност да спре безпрепятствено, или скоростта с която се е движел не е била съобразена.

Разбира се това са предположения, но те са логични и единствено могат да обяснят поведението на жалбоподателя с риск да бъде възприето от движещия се в дясната пътна лента патрулен автомобил. Много показателно е че 3 жалбоподателя не е водач който се съобразява с правилата за движение по пътищата и не може да се нарече внимателен и спокоен шофьор, и установеното от неговата справка за нарушител водач. Видно от нея е че на жалбоподателя до момента са издадени повече от 100 наказателни постановление и повече от 70 фиша, което е впечатляващ брой и очертава водача като редовен нарушител на правилата за движение по пътищата.

За разлика от показанията на свидетеля К.Д., съдът напълно кредитира показанията на свидетеля Т. Д., доколкото същите се явяват логични, безпротиворечиви, неопровергани от доказателствата по делото и тъй като същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като изхождащи от достоверен източник на информация и намира, че същите са в подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не беше разколебана. Действително св. Д. заяви че не помни конкретния случай, но потвърди описаното в АУАН и категорично заяви че никога не би съставил АУАН ако не е видял че жалбоподателя извършва нарушение.

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вменените му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място 25.07.2024г., около 17.10ч., жалбоподателят, като водач на лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с рег. № ****, в гр. Пловдив е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „България“, посока изток-запад, което е било възприето от 4 полицейските служители измежду които и св. Т. Д.. Полицейските служители са се движели след нарушителя и от непосредствена близост са възприели извършеното нарушение. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 100 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП. От разпита на свид. Т. Д. се установи че той подкрепя отразеното в съставения от него АУАН, макар и да не си спомня конкретната ситуация. Свидетеля беше категоричен че няма как да не е имало нарушение, а на жалбоподателя да е съставен АУАН.

От друга страна твърдението на нарушителя изложени в жалбата и тези на св.

К. Д. че е видял че жалбоподателя не преминава на червен сигнал, се приемат от съда като защитна версия и съдът не им дава вяра. По отношения на показанията на сина на жалбоподателя съдът изложи подробни мотиви погоре защо не ги кредитира, поради което не следва да се преповтаря. Дори и хипотетично да се приеме че жалбоподателя е влязъл в кръстовището на жълт сигнал /а това не се доказа по делото/, жалбоподателя не е следвало да влезе в кръстовището тогава когато вече свети жълт сигнал и той все още не е влязъл в кръстовището, и не е толкова близо че спирането му е невъзможно без да създаде опасност, тъй като жълтия сигнал явно е бил подаден достатъчно време преди жалбоподателя да навлезе в кръстовището което е видно от разказаното от св. К. Д. че пред автомобила на неговия баща се е движел друг автомобил който рязко набил спирачки. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП жълтия сигнал означава "Внимание, спри!" като това не се отнася единствено за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал на кръстовище водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Това означава че всчки други водачи са длъжни да спрат. Единствено тези които при подаването на сигнала са вътре в кръстовището или в момента на подаването на сигнала навлизат в крстовището следва да преминат по найбързия начин. Обстоятелството че автомобила който се е движел пред жалбоподателя е спрял показва че още тогава е светнал жълт сигнал. Вместо да спре обаче, жалбоподателя извършва рискова маневра надясно, с цел да премине кръстоището което е възприето и от полицейските служители. Това показва че той е имал време да обмисли как да постъпи и е взел решение да премине въпреки светещия сигнал достатъчно ясно говори че той не е бил в 5 хипотезата на посочената разпоредба. Следва да се отбележи и че в съставения АУАН, подписан от жалбоподателя, същия не е направил никакво възражение, което е показателно че той не е спорил по отношение на извършеното от него нарушение.

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид. Т.

Д. който заяви че подкрепя описаното в АУАН, които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник.

Що се отнася до довода на жалбоподателя че разпоредбата на чл. 6, ал.

1 от ЗДвП е обща разпоредба, която е бланкетна, поради което приложимата разпоредба се явява чл. 31 и следващите от ППЗДвП, настоящия състав не го споделя. Разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗДвП гласи „Участниците в движението: 1. съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“. В настоящия случай нарушението на жалбоподателя се състои именно в несъобазяване със светлинните сигнали както подробно е описано и в АУАН, и в НП. Водача е преминал на червен сигнал на светофарната уредба.