Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 105 от 23.07.2026, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Частно наказателно дело 289/2026
Вид
Определение № 105
Подписан
23.07.2026
В сила
27.08.2026
Състав
Анна Георгиева Георгиева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. К., 23.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Г. Георгиева като разгледа докладваното от Анна Г. Георгиева Частно наказателно дело № 20265320200289 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.5 от НПК.

Образувано е по жалбата на адв. С. Я. като пълномощник на А. Н. Ч., Н.

В. Г. и И. И. Я. против постановление от 13.05.2026 г. на РП- П., ТО- К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 324/2024 г. по описа на РУ- К..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото установи, че адв. Я. има приложено в досъдебното производство пълномощно само от Н. В. Г., поради което счита процесната жалба, подадена от него като процесуален представител на Н. Г.. С жалбата се твърди незаконосъобразност и неправилност на обжалваното постановление. Излагат се доводи. Иска се от съда да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и връщането му за доразследване.

Жалбата е подадена от лице сред посочените в чл.243 ал 3 от НПК и в законоустановения седмодневен срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство е образувано на 19.07.2024 г. за това, дали на 08.03.2024 г. в гр. К., обл. П., причинил на Н. В. Г. от гр. К., обл. П., на А. Н. Ч. от гр. К., обл. П. и на И. И. Я. от гр. С., обл. П., лека телесна повреда, изразяваща се в страдание без разстройство на здравето, като деянието е 1 извършено по отношение на повече от едно лице, както и по хулигански подбуди- престъпление по чл.131 ал.1 т.4 и т.12 във вр. с чл.130 ал.2 от НК.

В хода на воденото разследване са разпитани в качеството на свидетели М.Б., А. Ч., К.Д., И. Я.- син, И. Я.- баща, Н. Г., В. Г., Л. Г., Н.П.; приобщени са съдебно- медицински експертиза на А. Ч., И. Я. и Н. Г., медицинска документация, касаеща Н. Г. както и писмени доказателства- характеристична справка и справка за съдимост на Н.П..

Въз основа на събраните по делото доказателства, прокурорът приел за установено следното:

На 08.03.2024 г., около 22,40 ч.- 22,50 ч. лицата Н. В. Г., А. Н. Ч. и И. И.

Я. влезли в магазин „***“, находящ се на площад „***“ в гр. К.. Още с влизането си към тях се отправил собственика на магазина Н.П.П. от гр. К., обл. П., след което същият заключил вратата на магазина и се обърнал към тях с думите „Имате ли нещо да ми казвате.“ Трите лица отговорили, че няма какво да му кажат. След този отговор П. започнал да се саморазправя физически с лицата, като първо започнал да нанася удари с отворена длан по лицето, по носа и очите и главата на А. Ч., вследствие на което очите му отекли. По време на нанасянето на ударите П. викал: „Не съм за няколко „Ред бул“-а, но мразя да ме крадат“. След като приключил с Ч., П. се обърнал към И. Я. и започнал да му нанася удари, около седем- осем отново в областта на носа и очите с отворена длан, а за финал му нанесъл един удар с юмрук в областта на лявото слепоочие и му извикал „Ще те направя инвалид“. След саморазправата с Ч. и Я., П. се насочил към Н. Г., като по думите на тримата той отнесъл най - много удари. Първоначално П. му нанесъл един удар с юмрук в областта на лявото слепоочие, след което го хванал с лявата си ръка отпред за якето, и като го придърпал към себе си започнал да му нанася множество удари по лицето и различни части от тялото. Вследствие на тези удари Г. паднал на пода на магазина и там П. му нанесъл няколко удара с крак по гърба в областта на левия бъбрек. След като приключил саморазправата си с трите лица П. отключил вратата на магазина и им казал да изчезват и повече да не са стъпили при него. Трите лица излезли от магазина и като се огледали един друг установили, че лицата и на тримата са подпухнали от нанесените удари. На И. Я. бил разкървавен носа и устата, на А. Ч. устата и слепоочието, а на Н. Г.- устата и се оплакал, че изпитва болка в властта на левия бъбрек.

2

Вече извън магазина си направили снимки на лицата.

Пред магазина Н. Г. попитал А. Ч. и И. Я. за какви „Ред бул“-и става на въпрос. Те му обяснили, че преди около една седмица двамата отново били влизали в магазина, като А. Ч. взел три „Ред бул“-а и дал пари на И. Я. да отиде на касата да ги плати. Без да изчака плащането А. Ч. излязъл с напитките извън магазина. И двамата му заявили, че са си платили напитките и не е ставало на въпрос да ги крадат. Засрамени от това, което им се е случило лицата не посмели да кажат на родителите си.

След около месец майката на Н. Г.- Л. В. Г. посетила магазин „***“. Още като я видял П. се обърнал към нея с репликата „Синът ти казали ти, че ми се навря в шамарите и то няколко пъти.“ Тя го попитала дали е направил нещо, но той й отговорил, че не той лично, а негови приятели. Г. веднага разпитала сина си и той й разказал за случилото се. Тя се обадила и на родителите на другите лица- К.П.Д. и А.С.Г., които разпитали своите деца и те им разказали за случилото се. И тримата родители заявили, че са останали крайно възмутени от поведението на собственика на магазина, тъй като независимо от това дали и какво са направили, не би следвало да ги бие, а да потърси родителите им или да се обърне към компетентните институции.

В обжалваното постановление прокурорът посочил още, че според тримата пострадали по време на физическата саморазправа спрямо тях от страна на П. в магазина били лицата- Д.А.Т., Б.А.Д. и А.М.С.. Същите били призовани и им били снети писмени обяснения, в които те заявили, че не видели физическата саморазправа на П. спрямо Г., Я. и Ч.. Извън магазина и тримата се срещнали с лицето М.А.Б. от гр. К., който им заявил, че видял подутите и разкървавени лица на тримата, и след като ги е попитал какво е станало те му казали, че собственикът на магазин „***“ ги е набил.

Н.П.П. бил призован в РУ на МВР - гр.К., като в писмено обяснение потвърдил, че трите лица са влизали в началото на месеца в магазина му, но само им е забранил да влизат повече в него, тъй като многократно ги бил виждал да крадат различни продукти. Категорично отрекъл да е използвал физическа сила спрямо тях. Твърдял, че няма записи от въпросната вечер.

Снимките приложени в преписката били предадени от лицето Н. В. Г.. Същите били в неговия телефон. Н.П. заявил, че в обекта му имало изградено видео наблюдение, но на фаза предварителна проверка не можел да предостави 3 запис от вечерта на 08.03.2024г., тъй като ди-ви-арът пазел записи за период от около един месец.

При така установените факти, прокурорът направил извод за липса на престъпление, като прекратил наказателното производство. Изложил като мотиви, обосноваващи горния извод, че тримата пострадали не са уведомили своевременно за инцидента родителите си, тъй като ги било страх от тях.

Счел, че причина за неуведомяване за инцидента била неспазване на забраната непълнолетни лица в зимния сезон, след 22 часа, да пребивават на публични места без надзор от родителите си. Не дал вяра и на показанията на тримата пострадали относно начина на нанасяне на побоя, тъй като счел, че физическите данни на извършителя и пострадалите, и обстановката в магазина, както и липсата на повреди върху търговските рафтове не установявали възможност за нанасяне на телесните увреди, посочени от трите деца. Посочил още, че неизпълнението на нормата на чл.205 от НПК, а именно задължението гражданите да уведомяват надлежните органи, когато им стане известно извършено престъпление от общ характер, е попречило да се съберат годни доказателства относно здравословното им състояние непосредствено след твърдения им причинен побой, не позволяват разследването обективно, всестранно и пълно да установи обективната истина.

В рамките на производството по чл.243 НПК съдът следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като държи сметка и за конституционно установените правомощия на прокурора да предприеме или да откаже наказателно преследване срещу определено лице. Постановлението е обосновано, когато е проведено обективно, всестранно и пълно разследване, а прокурорът е интерпретирал правилно съдържанието на събраните доказателствени източници и коректно е посочил установените в хода на разследването факти.

Съдът намира обжалваното постановление за прекратяване за незаконосъобразно и необосновано, постановено при противоречие между изложените факти и направените правни изводи.

Изложените в обжалваното постановление фактически обстоятелства досежно причинени на тримата пострадали телесни повреди, начина на причиняването им и техния автор съответстват изцяло на гласните 4 доказателства и заключението на изготвените съдебно- медицински експертизи. Налице са безпротиворечивите и необорени показания в тази насока на тримата пострадали, техните родители и св. М.Б..

П р и подробно изложените в обжалваното постановление факти и обстоятелства досежно причинени на тримата пострадали телесни увреждания, необоснован се явява извода на прокурора за липса на престъпление. Събраните по делото доказателства- гласни и заключенията на изготвените СМЕ не са обсъдени, нито поотделно, нито в тяхната съвкупност, при което необосновано не се кредитират показания на свидетели, които относно съществените елементи, касаещи предмета на делото са безпротиворечи и логични. В този смисъл, липсва и произнасяне относно направеното изявление на св. П. пред майката на единия от пострадалите младежи, че случайно се е намерил между шамарите му.

Съдът не споделя извода на прокурора, че късното уведомяване на надлежните органи е попречило да се съберат годни доказателства относно здравословното им състояние непосредствено след причинения им побой, като не позволяват разследването обективно, всестранно и пълно да установи обективната истина. Нанасянето на телесни увреди подлежи на установяване, както след извършен непосредствен медицински преглед и издаване на съответен документ, така и въз основа на гласни доказателства, които следва да се ценят във връзка с останалите доказателства по делото. Видно от заключенията на изготвените по делото СМЕ, вещото лице не е изключило възможността на тримата да са причинени съобщените от тях телесни увреди, дори и при липса на обективно установени морфологични травматични увреждания.

Напълно голословен се явява и изводът на прокурора, че тримата младежи не са споделили за случилото се, тъй като не спазили „вечерния“ час.

В тази насока липсват събрани каквито и да било данни по делото.

Необоснован се явява и извода за невъзможност да се причини телесната повреда на Г., тъй като нямало счупени рафтове в магазина и предвид физическите данни на пострадалите и извършителя, доколкото тези обстоятелства изобщо не са били предмет на разследване в досъдебното производство.

На следващо място, в обжалваното постановление прокурорът се е 5 позовал на факти, които не са събрани по реда на НПК. Така, в обжалваното постановление са обсъдени обяснения, направени от лицата Д.А.Т., Б.А.Д. и А.М.С. и Н.П. в хода на предварителната проверка по случая. Доколкото трите лица- Т., Д. и С. не са разпитани в качеството на свидетели по досъдебното производство, техните показания не могат да се ползват при постановяване на обжалвания прокурорски акт. Също така са ползвани и обяснения от предварителната проверка на Н.П., сочен от тримата пострадали, като лицето, нанесло им телесни увреждания, който разпитан в качеството на свидетел в хода на досъдебното производство се е възползвал от правото си да не дава показания, които могат да го уличат в извършване на престъпление. При това положение, дадени от него обяснения в хода на полицейската проверка по случая не могат да се ползват за каквито и да било правни изводи, каквито се съдържат в постановление за прекратяване на наказателното производство, макар и само относно възможността за събиране на доказателства.

Във връзка с гореизложеното, съдът намира, че по делото не са положени всички усилия за обективно, всестранно и пълно разследваненалице са данни за лица, на които случая е известен- горепосочените Д.А.Т., Б.А.Д. и А.М.С., вкл. и такова, от което изобщо не са снемани дори обяснения, а именно Г.Г., които биха могли допълнително да внесат яснота относно обстоятелствата от предмета на доказване.