Решение № 1389 от 28.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1389 гр. Варна, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110202554 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на "Алиндер" ЕООД, ЕИК 207181288, срещу Наказателно постановление № 03 - 2500107/25.04.2025 г. на Директор на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ за нарушение на чл.107р., ал.2 от КТ .

Санкционираното лице счита обжалваното наказателно постановление за издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Възразява срещу размера на наложената санкция.

1

Моли съда да постанови решение, с което да измени наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, не изпраща представител.

Представител на въззиваемата страна, редовно уведомено, се представлява от ю.к. Х. . По същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи о т фактическа страна следното:

На 14.02.2025 г от К. Д. и М. С. - инспектори в Дирекция "Инспекция по труда"-Варна, била извършена проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – бар "Сийкретс", находящ се в гр.Варна, Крайбрежна алея, стопанисван от "Алиндер" ЕООД, ЕИК 207181288. След извършената проверка на място, била насрочена и последваща документална проверка.

След представяне на документи и завършване на проверката било установено, че в обекта са полагали труд лицата: К.Х.К. – салонен управител, А.А.А. – готвач, В.П.К. – хигиениска, М.Т.Т. – сервитьор, Н.Д.И. – миячка, П.С.Б. - севритьор, които били изпратени от предприятие, което осигурява временна работа – "Калган" ЕООД.

При това положение към датата на проверката – 14.02.2025 г. в обекта, общия брой на работниците и служителите, изпратени от "Калган" ЕООД – ПОВР – 6 бр., превишавал с повече от 30 на сто броя на работниците и 2 служителите на предприятието – ползвател "Алиндер" ЕООД – 4 бр., в нарушение на разпоредбата на чл. 107р ал. 2 от КТ , съобразно която общият брой на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа в предприятие ползвател, не може да бъде повече от 30 на сто от общия брой на работещите при него работници и служители.

На 06.03.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу дружеството, в обстоятелствената част на който намерили отражение горните факти. Била посочена и правна квалификация на деянието.

Акта за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството. В графата за възражения не били вписани такива.

Писмени възражения по акта били депозирани в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение административно наказващият орган е издал НП № 03 - 2500107/25.04.2025 г., възприемайки изцяло установената от служителите на ДИТ – Варна фактическа обстановка и давайки правна квалификация на извършеното нарушение по чл. 07р ал. 2 от КТ . На дружеството е било наложено административно наказание на основание чл. 414, ал. 1 от КТ – "имуществена санкция" над минималния предвиден размер, а именно – 2 000.00 /две хиляди/ лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по административно наказателната преписка писмени доказателства- договор за съвместна дейност; обяснения; таблица за отчитане явяването/неявяването на работа; гласните доказателства показанията на св. Д., св.С. и др.

3

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното:

Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и процедури по тяхното издаване.

Съобразени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на база на събраните доказателства – собствените си възприятия и писмените доказателства, установяващи наличието на договор между "Моцани" ЕООД като ПОВР и "Мамма мия транс" ООД като ПП, полагане на труд от конкретно лице, изпратено от ПОВР в обекта, стопанисван от ПП, както и факта на превишението с повече от 30 на сто от броя на работниците и служителите на ПП. В акта за установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за извършено административно нарушение от категорията на нарушенията по чл. 107р ал. 2 от КТ .

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на КТ наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до предвидения в закона минимален размер.

Що се отнася да наведените с жалбата основания за отмяна на НП, съдът намира следното:

4

С жалбата се сочи, че в НП не е описано въз основа на какви факти наказващия орган е достигнал до извод, че предприятието е ползвател. Не става ясно какви клаузи съдържа посочения договор и от кои негови договорености се извежда извод за наличието на правоотношение между ПОВР и ПП. Не е достатъчен само цитат на крайния извод, че лицето е субект на нарушението, тъй като то се защитава срещу факти.

Съдът не констатира да са допуснати нарушения на правото на защита на санкционираното лице. В обстоятелствените части на АУАН и НП изрично се сочи сключени договори между двете дружества, като този договор изхожда именно от "Алиндер" ЕООД, поради което и съдържанието му е известно за дружеството.

Съдът отново не констатира да са допуснати нарушения на правото на защита на санкционираното лице. В обстоятелствените части на АУАН и НП изрично се сочи, че "Алиндер" ЕООД има наети 4 бр. лица по трудово правоотношение. При това положение изпратените 6 бр. лица от предприятието, осигуряващо временна работа, броя на работниците и служителите превишава с повече от 30 на сто този на работниците и служителите на предприятието ползвател "Алиндер" ЕООД.

Установяването на други лица, изпратени от ПОВР е без значение за отговорността на дружеството, предвид изложеното по- горе, поради което и не е било необходимо да бъде установяване единствено това лице ли е полагало труд в обекта; установени ли са други лица, работещи в дружеството и как тяхната бройка се отнася към нарушената правна норма.

Не са налице основания за приложение на нормата на чл. 415в., ал. 1 от КТ, тъй като няма данни нарушението да е било отстранено. Не следва да се обсъжда приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, тъй като посочената норма се явява обща и приложението е изключено поради наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ. Предвид задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. по тълк. д. № 7/2010 г. на ВАС 5 специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в. от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административно наказателна отговорност /за разлика от тези по чл. 28 от ЗАНН/, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер.

Предвид изложеното съдът намира, че липсват основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В същото време съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Налагането на санкция в размер, надвишаващ минималния, предвиден в закона, не е мотивирано по никакъв начин. При това положение и с оглед липсата на данни за наличие на влезли в сила наказателни постановления за други нарушения на трудовото законодателство съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е в минималния размер, предвиден в закона, а именно 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д, ал. 3, вр. ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д., ал. 5 от ЗАНН .

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 120.00 лева. Според разпоредбата на чл.

78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 /осемдесет/ лева.

Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (1 500.00 лв., доколкото това е размерът на потвърдената санкция), съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 60.00 лв., като посочената сума следва да бъде заплатена от жалбоподателя в полза на Дирекция "Инспекция по труда"Варна.

6

Независимо от изхода на делото на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, поради липса на съответно искане, а и на данни такива да са били направени.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 , вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 - 2500107/25.04.2025 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, като намалява наложеното на "Алиндер" ЕООД, ЕИК 207181288, на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 414, ал. 1 от КТ , административно наказание "имуществена санкция" от 2 000.00 /две хиляди/ лева на 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.

ОСЪЖДА "Алиндер" ЕООД, ЕИК 207181288 да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна сумата от 60.00 лева /шестдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

7

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 8