Решение № 1717 от 03.08.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1717 гр. Бургас, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря ЗИНАИДА Г. МОНЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20232120100831 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на П. И. К., ЕГН **********, от гр. ..... чрез пълномощника адвокат Б. З., против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение-Бургас“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в гр. ....., представлявано от Б..Г..М.., за присъждане на следните суми: 4 550 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в оставане без работа за периода от месец юли 2022 г. до месец януари 2023 г., както и 10 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във влошено здравословно състояние, влошаване на кръвно захарен диабет, изпитване на постоянен страх и тревожност, че състоянието може да се влоши, да се увредят редица вътрешни органи и включително и страх да не почине от смъртоносната болест Ковид 19 и стрес от оставане без работа, като резултат на неизпълнение на служители на ответника на задължението им по чл. 5 и чл. 6 от Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, в сила от 01.01.2006 г., издадена от министъра на здравеопазването, установения случай на зараза с Ковид 19 да бъде регистриран, да се установят и регистрират контактните лица и да се изпълни и последващото задължение в срок от 24 часа да се уведоми РЗИ Бургас, на чиято територия е открит случаят, ведно със законна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че в началото на месец юли 2022 г. ищецът се е почувствал зле и след няколко дни липса на подобрение на 10.07.2022 г. се обадил на ЦСМП – гр. Бургас. В дома му, находящ се в гр. ....., пристигнал екип на ЦСМП. Д-р Р..М..извършила преглед на ищеца и му направила бърз антигенен тест за Ковид 19. Тестът бил положителен, поради което ищецът бил транспортиран до УМБАЛ Бургас АД.

Пристигайки с линейката пред лечебното заведение, д-р М..му направила втори бърз антигенен тест, който също бил положителен. В спешното отделение на УМБАЛ Бургас на 1 ищеца били извършени преглед, клинични и лабораторни изследвания на бял дроб и кръв, като д-р И..достигнал до медицинския извод, че пациентът не се нуждае от хоспитализация и бил освободен за домашно лечение. Твърди се, че ищецът не получил от лекаря от спешното отделение д-р И..нито рецепта, нито указания какво домашно лечение да проведе.

Сочи се, че въпреки надлежно установения положителен резултат за Ковид 19 ищецът не бил уведомен, че следва да бъде поставен под карантина заедно с контактните му лица, но през цялото време се държали с него като човек в изолация. Въпреки че не получил обаждане от РЗИ-Бургас ищецът, както и съпругата му, която е основното му контактно лице, си останали вкъщи под карантина и напълно ограничили контактите си с други лица.

Твърди се, че състоянието на ищеца се влошило, като получил постоянно гадене, повръщане по 10-12 пъти на денонощие, чувство на немощ и умора, остра болка в очите и ушите, като състоянието било най-ярко изразено първите 10 дни, а общият оздравителен периода продължил 20 дни. Сочи се, че ищецът е официално диагностициран в експертно решение на ТЕЛК с кръвно-захарен диабет, като през първите 10 дни след положителния тест стойностите на кръвната захар, която той си измервал вкъщи с глюкомер, не падали под 27.

На 14.07.2022 г. ищецът изпратил неговата майка до личния му лекар д-р Т..С..в гр.

...., от която разбрали, че той не е регистриран в системата за карантиниране. Личния лекар отказал да извърши преглед, а след като нямал данни от УМБАЛ Бургас за състоянието на ищеца не можел да предпише и лечение. Ищецът се обадил в УМБАЛ Бургас АД и РЗИ Бургас, за да получи обяснение, но такова не получил.

Твърди се още, че когато ищецът е уведомил работодателя си „Балкан Холидейз Сървисис“ ЕООД с ЕИК ...., където работил по трудов договор, че е болен от Ковид 19 и затова не идва на работа, но официално не е поставен под карантина, управителят на дружеството се усъмнил в думите му, поради което едностранно прекратил трудовото правоотношение и ищецът внезапно останал без работа. Това предизвикало у него силен стрес за това как ще посреща ежедневните разходи на семейството си за издръжка и задоволяване на базовите потребности, затворил се в себе си и отказал да контактува с роднини и приятели за около един месец.

Посочва се, че ищецът е подал жалба до прокуратурата и била извършена прокурорска проверка по случая. Впоследствие ищецът разбрал от постановлението на РП Бургас, че в РЗИ Бургас положителният резултат за Ковид 19 от 10.07.2022 г. не е въведен в системата. Едва на 18.07.2022 г. резултатът бил въведен, като в графа „забележка“ била отразена реалната дата на теста и били въведени данни за актуалната дата на карантината.

Поддържа се, че след като специалисти от спешното отделение при УМБАЛ Бургас АД са установили по надлежния медицински ред наличие на зараза с Ковид 19 у ищеца, е следвало незабавно да регистрират случая на зараза, да издирят и определят контактните лица на заразения и ги регистрират в Книга за регистриране на контактните на заразно болни лица. Сочи се, че вследствие на неправомерните и несвоевременни действия на служителите на ответника ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в оставане без работа за периода от юли 2022 г. до месец януари 2023 г., както и неимуществени вреди, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние поради липса на назначено лечение, влошаване на болестта му кръвно-захарен диабет, изпитване на постоянен страх и тревожност, че състоянието може да се влоши, да се увредят редица вътрешни органи и включително и страх да не почине от смъртоносната болест Ковид 19, както и стрес от оставането му без работа.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника „УМБАЛ Бургас“АД, чрез пълномощника адвокат Д., който оспорва предявените искове като неоснователни и моли за отхвърлянето им. Поддържа се, че ЦСМП – гр. Бургас с код по БУЛСТАТ ....., със седалище и адрес на управление в гр. ..... е отделно лечебно заведение, 2 създадено с акт на министъра на здравеопазването по реда на чл. 5, ал. 1 и чл. 35, ал. 2 ЗЛЗ и няма никаква правна или организационна връзка с „УМБАЛ Бургас“ АД – болнично ЛЗ, създадено по реда на чл.37, ал.1 от ЗЛЗ. Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че било задължение на специалистите на спешно отделение при УМБАЛ Бургас АД да регистрират установения от лекар на ЦСМП Бургас случай на зараза с Ковид 19, тъй като наличието на зараза с Ковид 19 е установено от медицински специалист от ЦСМП Бургас.

Твърди се, че в случая не се касае за лекарска грешка, която да води до негативни последици за ищеца. Сочи се, че е спазена процедурата по Наредба № 21 от 18 юли 2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като на ищеца е оказана своевременна медицинска помощ, а резултатите от заболяването са отразени в Националната информационна система за борба с Ковид 19. Твърди се още, че дори да е налице закъснение във визуализиране на установения резултат, то това е в резултат на техническите възможности на електронната система като софтуер и хардуер, а не в резултат на бездействие от страна на служителите на ЦСМП Бургас. Посочва се, че дори и да е налице такова закъснение, то същото не е пречка за издаване на болничен лист, тъй като съгласно действащите към онзи момент правила и практика издаването на болничен лист може да стане и след изтичане на карантинния период от личния лекар. Ответникът оспорва твърдението, че към 10.07.2022 г. ищецът е освидетелстван с ТЕЛК и му е определен процент трайно намалена работоспособност. Оспорва твърдението, че към 10.07.2022 г. ищецът е бил в трудови правоотношения с „Балкан Холидейз Сървисис“ ЕООД, както и твърдението, че е бил освободен от работа в резултат на нерегистрирането на заболяването му до 14.07.2022 г. в Националната информационна система за борба с Ковид 19. Оспорва твърдението, че личният лекар на ищеца е отказал издаването на болничен лист за карантинния период на заболяването от Ковид 19 поради обстоятелството, че положителния резултат на теста му не бил регистриран, както и твърдението, че д-р Т..С..е личен лекар на ищеца. Оспорва твърдението, че в периода на проведеното домашно лечение от 10.07.2022 г. до 24.07.2022 г. стойностите на кръвната захар не са падали под 27 единици, като причината за това била липсата на регистрация на заболяването. Претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адвокат З., който моли за уважаване на предявените искове и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адвокат Д., който моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 във вр. с чл. 49 от ЗЗД. За уважаването им е необходимо да се установи, че ищецът е понесъл имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от противоправно деяние (действие или бездействие) на лице, на което ответникът е възложил определена работата, осъществено при или по повод на възложената работа. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, изискани и постъпили от УМБАЛ – Бургас, РЗИ – Бургас и Районна прокуратура – Бургас, се установява, че на 10.07.2022 г., след обаждане на ЕЕН 112, ищецът П. И. К. е бил посетен в дома си в гр. ....., от екип на ЦСМП – гр. Бургас, като бил прегледан от д-р Р..М.., която му направил бърз антигенен тест за Ковид 19 – положителен. Ищецът бил транспортиран до УМБАЛ – Бургас, като на паркинга пред лечебното заведение му бил направен втори бърз антигенен тест за Ковид 19 – също положителен. Доктор М..издала фиш за спешна 3 медицинска помощ на ищеца, в който е поставена работна диагноза COVID-19, с посочен положителен резултат. В Спешното отделение на УМБАЛ – Бургас ищецът бил приведен в изолатора на шоковата зала, направени са му кръвни изследвания и рентгенография на бял дроб. След запознаване с резултатите от изследванията д-р С..И..насочил ищеца към личния му лекар за домашно лечение, тъй като състоянието му не налагало хоспитализация. Нито един от двата положителни резултата за Ковид 19 не е отразен в Националната здравна информационна система в деня на извършването му – 10.07.2022 г. На 18.07.2022 г., по повод извършена проверка от РЗИ – Бургас, положителният резултат на ищеца е въведен с дата 15.07.2022 г., а в графа „Забележка“ е отразена реалната дата на теста и са въведени данни за актуалната карантина на ищеца – от 10.07.2022 г. до 19.07.2022 г. Отразен е и още един резултат за Ковид 19 от 13.07.2022 г. – отрицателен, въведен от лаборатория „Синево“.

На 18.07.2022 г. служител на РЗИ – Бургас е позвънил на телефонния номер на ищеца – ....., но последният не е отговорил на обаждането, а е върнал съобщение чрез приложението „Вайбър“, че не може да говори. Служителят на РЗИ му е отговорил чрез текстово съобщение, че го търси, за да уточнят адреса на карантината предвид положителния му тест за Ковид 19 от 10.07.2023 г. Ищецът му е отговорил с текстово съобщение, че работодателят му се казва Н..П..и е посочил телефонния й номер. Кореспонденцията между служителя на РЗИ и ищеца е продължила под формата на гласови съобщения чрез приложението „Вайбър“.

В постъпилата от Районна прокуратура – Бургас преписка № .... г. по описа на ОД МВР – Бургас се съдържа сведение от ищеца К., което следва да бъде ценено като писмено доказателство в частите му, представляващи признание за неизгодни за ищеца факти, за които не се съдържат твърдения в исковата молба или противоречат на изложени в исковата молба твърдения. Така в дадените сведения ищецът е заявил, че не се е свързвал с личния си лекар, както и че няколко дни след 10.07.2022 г. неговата майка случайно е ходила при личния му лекар в гр. ...и така установил, че не е регистриран.