Решение № 268 от 23.05.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Разлог, 23.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З. И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20251240100612 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по ИМ на А.А.С., ЕГН*, насочена с/у „Т.С.”ЕАД, ЕИК*, с претенция да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума от 438.79 лева, начислена главница по партида с абонатен №*, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., поради липса на облигационна връзка м/у страните – ответникът не доставял стоки и слуги на ищеца за процесния периода, както и поради настъпил погасителен давностен срок. Представят се правни съображения защо според страната посочената сума не се дължи, както и се цитира съдебна практика.

В срока за отговор по реда на чл.131, ал.1 ГПК, е постъпил такъв от ответника, който оспорва исковата претенция като недопустима, евентуално като неоснователна. Акцентира, че ищецът е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ. Признава, че процесните вземания за заплащане на цена на доставена топлинна енергия представляват периодични плащания, както се твърди в ИМ, като не оспорва, че към датата на предявяване на искането вземането е погасено по давност. Посочва, че не е претендирал принудително сумата, поради което не е дал повод за завеждане на настоящото производство. Обосновава, че ответникът притежава право на собственост в/у топлоснабден имот.

Съдът след като съобрази приетите по делото писмени док-ства, установява следното:

От приложените към ИМ писмени док-ства се установява, че ищецът притежава право на собственост по отношение на ап. в *, поради което на основание чл.153, ал.1 ЗЕ, е потребител на топлинна енергия, предоставяна от ответното дружество. Въпреки това, по делото е безспорно че към момента на сезиране на съда процесните задължения са погасени по давност, предвид изтеклия тригодишен давностен срок. Ето защо установителният иск подлежи на уважаване изцяло.

С оглед изхода на делото, право на разноски имат единствено ищецът на общо основание по чл.78, ал.1 ГПК. Съдът счита, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК, като възражението на ответника в този смисъл е неоснователно. Подаденият отговор на ИМ не представлява признание на иска, а признание на конкретен факт - изтекъл правнорелевантен срок. В случая ищецът основава претенцията си не само на изтекла погасителна давност, а и на липса на облигационна връзка и оспорване ответникът да е доставял стоки или услуги на процесната стойност, поради което не е налице първата предпоставка на чл.78, ал.2 ГПК.

Ищецът е заплатил държавна такса, поради което ответникът следва да бъде осъден на 1 основание чл.78, ал.1 ГПК, да заплати на ищеца посочената сума. В хода на исковото производство ищецът е бил представляван по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, от адв. М.Л., поради което в полза на процесуалния представител следва да се определи възнаграждение.

По отношение на размера на претендираното адв. възнаграждение, съдът съобразява фактическата и правна сложност на делото, размера на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия, продължителността на производството. Съдът счита, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, проведено е едно ОСЗ, на което адвокатът не се е явил. Предвид изложеното, съдът намира че справедливият размер на Адв. възнаграждение за оказаната на ищеца безплатна адв. помощ от адв. М.Л., възлиза на сумата от 200.00 €, която ответникът следва да бъде осъден да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр. чл.78, ал.1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от страна на А.А.С., ЕГН*, с/у ответника „Т.С.”ЕАД, ЕИК*, иск с правно основание по чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът А.А.С. не дължи в полза на „Т.С.”ЕАД, сума от 224,35 €/438.79 лева, начислена главница по партида с абонатен №*, за периода от м.05.2018 г. до м..04.2019 г.

ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК*, да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, на А.А.С., ЕГН*, сумата от 25,56 € - сторени съд. разноски в настоящото производство за държ. такса.

ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД, ЕИК*, да заплати на основание чл.38, ал.2 ЗАдв, вр. чл.78, ал.1 ГПК, на адв. М.Л. сума от 200.00 € - възнаграждение за оказана безплатна адв. помощ на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бл.ОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

2