Решение № 4422 от 24.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4422 гр. Пловдив, 24.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330116373 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 327 от ТЗ, както и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „Скуба България” ЕООД, ЕИК: 201857165, със седалище и адрес на управление: село Лозен, община Столична, магистрала „Тракия“ 5- ти километър, местност „Крива река“, представлявано от управителя М. Х., чрез пълномощник адв. Р. Д.- Н., е предявил против „Адонай Лоджистик” ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: село Бенковски, община Марица, област Пловдив, ул. „Първа” № 29Д, представлявано от управителя С. М. Х., по чл. 422 от ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК рег. № 3165/ 07.10.2025 г., издадена по частно гр. дело № 5992/ 2025 г. на РС- Плевен, XII гр. с-в, парична сума от 1 021 лева с ДДС, представляваща цена на закупени, но неплатени стоки по фактура № ************ г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението в съда- 06.10.2025 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2024 г. между страните бил сключен неформален договор за покупко- продажба на стоки. Ищецът изпълнил задълженията си и предал стоките, които били приети от ответника без забележки, като за стойността им била издадена фактура № ************* г. за сумата от 1 021 лева с ДДС. Ответникът осчетоводил фактурата и ползвал данъчен кредит по нея, като според съдебната практика това представлявало признание за съществуване на задължението. Сумата по фактурата обаче не била платена, като това трябвало да стане на посочената в документа дата- 30.11.2024 г. Ищецът се опитвал многократно да уреди доброволно отношенията между страните, но ответникът не предприел действия по погасяване на задължението. За събиране на сумата се образувало заповедно производство по частно гр. дело № 1

5992/ 2025 г. на РС- Плевен, XII гр. с-в, но против издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК постъпило възражение, като в тази връзка се предявявал и настоящият установителен иск.

Претендират се и разноските по делото.

Към исковата молба са приложени копия от процесната фактура, справка за ползван данъчен кредит, отговор от банки, удостоверение от НАП, документи за собственост, справка ИКАР, искания за вписване на възбрани върху имоти на ответника.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, като в дадения срок не е представил и пълномощно на адв. П., подал същия.

В отговора се прави бланкетно възражение за неоснователност на исковата претенция, както и за погасяване на задължението по давност. Претендира разноски.

След даване на указания и неизпълнението им, с разпореждане от 20.03.26г. подадения от ответника отговор е върнат, като депозиран от лице без представителна власт, чиито действия не са били потвърдени. Разпореждането е влязло в сила, поради което съдът приема, че писмен отговор по делото няма подаден.

Ответната страна е редовно призована за насроченото о.с.з. по делото, на посочения съдебен адрес. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.

Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на страните.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 17.09.2026 г., на което е даден ход на делото, и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът, чрез писмена молба, подадена от пълномощника му, е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Връщането на отговора има последици на липса на депозиран писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, като ответникът не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – заверен препис от фактура, ел. извлечение от дневник за покупко-продажба, информация от ТД на НАП П., както и от документите по приложеното ч. гр. дело № 5992/ 2025 г. на РС- Плевен, XII гр. с-в може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло.

По разноските, с оглед изхода на спора, същите се следват на ищеца.

Касателно направените в заповедното производство разноски, същите, присъдени със заповедта, възлизат на 25 лева – 12, 78 евро за държавна такса и 516 лева – 263, 83 евро адвокатско 2 възнаграждение, или общо 276, 61 евро, които са присъдени в лева с издадената заповед за изпълнение. Съгл. ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС исковото производство е продължение на заповедното и съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Същите следва да се присъдят на ищеца в горепосочените размери.

С оглед изхода на спора основателно е и искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати деловодните разноски в настоящото производство, които възлизат на сумата от 25 лева, или 12, 78 евро - довнесена държавна такса, 5 лева – 2, 56 евро – ДТ за обезпечителна заповед, още 5 лева - 2, 56 евро – ДТ за издадено СУ, 480 лева – 245, 42 евро – разноски за адв. възнаграждение в исковия процес, и 42, 95 евро – разноски в производството по налагане на обезпечението по изп. дело № *********** на ЧСИ *************.

Разноските следва да се присъдят в евро, доколкото решението се постановява след 01.01.2026г.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Скуба България” ЕООД, ЕИК:

201857165, със седалище и адрес на управление: село Лозен, община Столична, магистрала „Тракия“ 5- ти километър, местност „Крива река“, представлявано от управителя М. Х., чрез пълномощник адв. Р. Д.- Н. и „Адонай Лоджистик” ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: село Бенковски, община Марица, област Пловдив, ул. „Първа” № 29Д, представлявано от управителя С. М. Х., че „Адонай Лоджистик” ООД, ЕИК: 160069144 дължи на между „Скуба България” ЕООД, ЕИК: 201857165 следните присъдени по частно гр. дело № 5992/ 2025 г. на РС- Плевен, XII с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК рег. № 3165/ 07.10.2025 г., суми: сумата в общ размер на 1021 лева (хиляда двадесет и един лева), с еврова равностойност 522, 03 евро, представляваща цена на закупени, но неплатени стоки по фактура № ************ г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на заявлението в съда- 06.10.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Адонай Лоджистик” ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: село Бенковски, община Марица, област Пловдив, ул. „Първа” № 29Д, представлявано от управителя С. М. Х. да заплати на „Скуба България” ЕООД, ЕИК: 201857165, със седалище и адрес на управление: село Лозен, община Столична, магистрала „Тракия“ 5- ти километър, местност „Крива река“, представлявано от управителя М. Х., чрез пълномощник адв. Р. Д.- Н. разноските по делото, както следва: сумата от 25 лева или 12, 78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем евроцента) държавна такса в заповедното производство, 516 лева или 263, 83 евро (двеста шестдесет и три евро и осемдесет и три евроцента) - адвокатско възнаграждение с ДДС в заповедното производство, сумата от 35 лева или 17, 90 евро (седемнадесет евро и деветдесет евроцента) - държавни такси в исковото производство, сумата от 480 лева или 245, 42 евро (двеста четиридесет и пет евро и четиридесет и два евроцента) - адвокатско възнаграждение с ДДС в исковото производство, както и сумата от 42, 95 евро (четиридесет и две евро и 3 деветдесет и пет евроцента) - разноски в производството по налагане на обезпечението по изп. дело № ******** на ЧСИ *******.

Решението не подлежи на обжалване.

Заверен препис от решението да се изпрати на РС- Плевен, XII с-в по тяхно ч. гр. дело № 5992/ 2025 г.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

4