Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3851 от 19.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 9858/2025
Вид
Решение № 3851
Подписан
19.10.2026
Състав
Магдалена Давидова Янева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3851 гр. Варна, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110109858 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ.

Ищецът В. Д. Д. твърди, че на 24.05.2025г., в гр. Варна, на кръстовището на бул.

„*****“ и ул. „*******“, претърпял ПТП при следните обстоятелства: при управление на собствения си лек автомобил „Дайхатсу“, peг. № ***** по бул. „*****“ спрял на червен сигнал на светофара и бил ударен от движещия се в същата посока зад него лек автомобил „Форд“, рег. № *******, управляван от Б. О. Х.. Поддържа, че причина за настъпване на сблъсъка е неспазване на дистанция от страна на водача на лекия автомобил „Форд“. При сблъсъка били нанесени материални щети на лекия автомобил на ищеца, както и неимуществени вреди на последния. За настъпилия инцидент били уведомени органите на МВР, които издали констативен протокол за ПТП.

Ищецът заявява, че за МПС на виновния водач бил сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към датата на застрахователното събитие, с ответника „З. А. Д. Д.*******“ АД. Сочи, че за вредите по управлявания от него лек автомобил при ответното дружество била образувана преписка по щета № *******г. В рамките на същата били извършени два огледа на автомобила, при които били описани следните увредени детайли: задна броня – подмяна, багажна врата – подмяна, заден десен калник – първа степен и боя, калник заден ляв – втора степен, греда задна – подмяна, маска задна – подмяна, под багажник – трета степен. На 25.06.2025 г. застрахователят му превел обезщетение за така описаните увреждания в размер на 390.66 лева, което според ищеца не съответства на действителната стойност на вредите. Поддържа, че сумата необходима за възстановяване на автомобила възлиза 1 на 4125 лева.

Твърди, че от удара изпитал силна болка в кръста, лявото рамо и коремната област. Пристигналият на място екип на Спешна медицинска помощ го прегледал и го насочил към домашно лечение след поставяне на ампула Дексаметазон.

Заявява, че на 29.05.2025г. му било издадено медицинско удостоверение, в което били описани следните телесни увреждания: травма на нервните коренчета на поясния отдел на гръбначния стълб, контузия на шията и пояса. Твърди, че травмите му причинили силни болки в продължение на повече от два месеца, като свободният ход на движение не е напълно възстановен и понастоящем. Наред с това изпитва страх, че претърпеният инцидент може да се повтори и избягва използването на автомобил.

Излага, че инцидентът довел до понижаване на самооценката, затрудняване на контактите му, невротичност и нарушения на съня. Тези преживявания се отразили на отношенията му с близки и познати и нарушили качеството му на живот. Сочи, че застрахователят му е изплатил обезщетение в размер на 1000 лева за претърпените неимуществени вреди, което намира за несъобразено с тежестта на последните.

Твърди, че за констатиране на претърпените телесни увреждания извършил разноски в размер на 50 лева за издаване на медицинско удостоверение.

Отправя искане до съда за осъждане на ответното дружество да му заплати следните суми:

1) сумата от 639.11 евро, частичен иск от сума в размер нa 2556.46 евро (съобразно допуснатото в о.с.з. на 18.09.2026г. изменение на иска), представляваща разликата между изплатеното и дължимото застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травматичните увреждания вследствие на ПТП, причинено на 24.05.2025 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*******“, от водача на лек автомобил „Форд“, рег.

№ *******, за който е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 24.05.2025г. до окончателното изплащане на задължението; евро, 2) сумата от 511.29 евро, частичен иск от сума в размер нa 1909.34 евро (съобразно допуснатото в о.с.з. на 18.09.2026г. изменение на иска), представляваща разликата между изплатеното застрахователно обезщетение и действителната стойност на имуществените вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Дайхатсу“ с peг. № *****, увреден в резултат на гореописаното застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.08.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

3) сумата от 50 лева/25.56 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на такса за издаване на медицинско удостоверение, причинени вследствие на гореописаното ПТП.

2

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, с оспорва предявените искове.

Признава наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по отношение на лек автомобил марка „Форд“, рег. № *******, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към датата на процесното ПТП.

Поддържа, че с изплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лева и за имуществени вреди в размер на 390.66 лева дружеството е изпълнило задълженията си, доколкото посочените суми са съобразени с всички относими обстоятелства по повод настъпилия инцидент.

Оспорва предявените искове, като счита същите действителния размер на претърпените от ищеца вреди. за несъответни на

Оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. Навежда доводи, че представеният констативен протокол не се ползва с материална доказателствена сила досежно същия. Излага, че независимо от дадените от дружеството указания, ищецът не е представил доказателства, удостоверяващи по безспорен начин виновно поведение за настъпилото ПТП единствено на застрахования в дружеството водач /САТЕ/ и документи, удостоверяващи посоченото здравословно състояние /СМЕ/, във връзка с предявената застрахователна претенция. Оспорва процесното ПТП да е причинено единствено поради виновно и противоправно поведените на водача на лекия автомобил „Форд“. Поддържа, че не е налице основание за ангажиране деликтната отговорност на последния.

Прави възражение за съпричиняване от страна на ищеца поради управление на МПС с несъобразена скорост, внезапно спиране без необходимост и управление на МПС без поставен обезопасителен колан или друго правонарушение. Поради изложеното счита, че размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди следва да бъде намалено. Твърди, че приносът на ищеца за настъпването им следва да бъде определен в размер на 80 %.

Оспорва твърденията на ищеца досежно степента и тежестта на претърпените неимуществени вреди, както и наличието на причинноследствена връзка между тях и настъпилото събитие. Поддържа, че претендираната вреда е била налична преди настъпване на пътния инцидент. Счита за завишен размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че не са представени медицински документи, установяващи необходимост от психологична помощ или психиатрично лечение или провеждане на подобно лечение.

Оспорва претендирания размер на имуществените вреди по автомобила, като 3 заявява, че той не кореспондира със средните пазарни цени за ремонт при съобразяване и на годината на производство на автомобила. Поддържа, че същият може да бъде ремонтиран с алтернативни части. Счита, че не всички описани увреждания са настъпили вследствие на процесното ПТП. Оспорва акцесорните претенции за изтекли лихви, като се позовава на чл. 496 КЗ. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С изготвения по делото доклад между страните е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че на 24.05.2025г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „*****“ и ул. „*******“, е настъпило пътнотранспортно произшествие между управлявания от ищеца лек автомобил „Дайхатсу“, peг. № ***** и лек автомобил „Форд“, рег. № *******, управляван от Б. О. Х., за който е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, валидна към датата на произшествието; че застрахователят е заплатил на ищеца обезщетение за претърпените от него вследствие на описания инцидент вреди, както следва: в размер на 1 000 лева за неимуществените вреди и в размер на 390.66 лева – за имуществените.

По делото е приета административната преписка, образувана във връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, регистрирано с протокол за ПТП бл. № ***/24.05.2025г. Видно от същата, че с влязло в законна сила на 17.07.2025г. наказателно постановление № ******* от 02.07.2025г., е ангажирана административнонаказателната отговорност на водача на лек автомобил „Форд“, рег.

№ ******* за това, че на 24.05.2025г., в 9:20ч., в гр. Варна, на бул. „*****“, посока бул.

„*******“, на около 10 метра преди кръстовището с ул. „*******“, поради движение на недостатъчно разстояние (дистанция) от движещия се преди него и намалящ скоростта си лек автомобил „Дайхатсу Сирион“, peг. № *****, го блъска, вследствие на което водачът на последния автомобил е с контузия на ло**ната област, с което виновно е нарушил правилото на чл. 23, ал. 1 ЗДвП.

За настъпилото събитие застрахователят е уведомен на 12.06.2025г., на която дата е извършен оглед на автомобила на Д., при който са установени щети по задна броня, багажник врата, заден десен калник и липсващ стоп в задна броня (л. 19). На 16.06.2025г. е извършен втори оглед на автомобила, като в приложения на л. 18 от делото опис-заключение са отразени като увредени следните детайли от същия: калник заден ляв, греда задна, маска задна и под багажник.

Приобщено като доказателство по делото е фиш за спешна помощ (л. 10), от който се установява, че ищецът Д. е прегледан непосредствено след инцидента, като към момента на прегледа е бил нормално дишане. Съобщил е, че не е губил съзнание, 4 нямал гадене, повръщане. Оплакал се е от болки в кръста. Поставена е работна диагноза „дископатия“. Приложен е дексаметазон.

Видно от приложеното на л. 11-12 от делото медицинско удостоверение № 569/2025г., че на 29.05.2025г. ищецът е прегледан в Отделение по съдебна медицина при ** „*******“ АД. Съдебният лекар е установил, че мускулатурата в областта на шията е напрегната, ограничено и болезнено отвеждане назад и двустранно странично в тази област, напрегната мускулатура и болезненост (повече в ляво) в поясния отдел на гръбначния стълб. Посочено е, че се касае за контузия на шията и пояса, които травматични увреждания биха могли да настъпят по съобщените данни – на 24.05.2025г., към 8:30ч., като водач на лек автомобил е претърпял пътнотранспортно произшествие. За освидетелстването ищецът е заплатил такса от 50 лева, видно фискален бон от 29.05.2025г. (л. 13).

По делото е допусната комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза (л. 138-146), заключението по която съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните. Вещото лице по автотехническата част на експертиза сочи, че при съобразяване данните по делото, произшествието отговаря да е настъпило по описания в исковата молба начин, а именно: двата автомобила са се движили по бул. „*****“ в една и съща посока – към кръстовището с ул. „*******“, като лекият автомобил „Дайхатсу Сирион“ е намалил скоростта си и е спрял пред светофарната уредба, поради подаване на забраняващ (червен) сигнал. Скоростта му непосредствено преди удара е била 0 км/ч. Водачът на движещият се зад него лек автомобил „Форд С-макс“ не е осигурил необходимата дистанция спрямо движещия се пред него автомобил, не е предприел своевременно ефективно намяляване на скоростта и не е успял да спре, вследствие на което с предната челна част на автомобила си е ударил в задната част спрелия лек автомобил „Дайхатсу Сирион“.

Експертът сочи, че от наличните данни по делото не би могла да се определи скоростта на движение на лек автомобил „Форд С-макс“ непосредствено преди удара.