Решение № 1150 от 15.10.2019, Окръжен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№........../.. 2019.г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание проведено на първи октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

МЛ.С-Я ФИЛИП РАДАНОВ при секретар Елка

Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАКАРИЕВА въззивно гражданско дело.№ 1193 по описа за 2019 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Т.Ж.Е.,

ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен адрес ***, офис 3 против решение № 2018/10.05.2019 г. постановено по гр.д.№ 14510/2018 г. по описа на РС – Варна, с което ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените алтернативно съединени искови претенции, от ищеца Т.Ж.Е., ЕГН **********,***, чрез адв. Сн. Л. ***, със съдебен адрес ***, офис 3 против ответника С.Ж.С., ЕГН **********,***, С ИСКАНИЯТА да бъде постановено Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 534,43 лв. – представляваща имуществена вреда за ищеца от заплащане на теч на питейна вода в имота на ответника за периода от 1 –ви март 2017 г. до 3 –ти април 2017 г.,отчетена и платена от ищеца по партида № 1706759 В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска 26.09.2018 год. до окончателното изплащане на вземането , на основание чл. 45 ЗЗД ,вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД и второ алтернативно искане да бъде постановено

Решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2 537,43 лева, с която се е обогатил, представляваща консумирана от ответника питейна вода за периода от 1 – ви март 2017 г. до 3–ти април 2017 г., отчетена и платена от ищеца по партида № 1706759 В и К Варна, ведно със законната лихва считано от датата на завеждане на иска 26.09.2018 год. до окончателното изплащане на вземането,на основание чл. 55, ал. 1, пр.1 –во ЗЗД, във вр. с чл.

86, ал. 1 ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕНИ И

НЕДОКАЗАНИ и ОСЪЖДА Т.Ж.Е., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.Ж.С., ЕГН **********,***, СУМАТА в размер на 430,00 лева (четиристотин и тридесет лева)- сторените от ответника съдебно - деловодни разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.3 ГПК.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Счита че изводите на съда за неоснователност и недоказаност на иска са неправилни. Твърди се, че водата, която е изтекла в имота на ответника е платена на ВИК от Т.Е.. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска като се присъдят разноските по делото за двете инстанции.

Срещу тази жалба е депозиран писмен отговор, с който същата се оспорва и моли съда да потвърди решението като се присъдят разноските пред въззивната инстанция.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок и от лице за което е налице правен интерес от обжалване на решението, поради което се явява процесуално допустима. Същата е неоснователна по съображения изложени по-долу.

Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение,които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

За пълнота на изложението и с оглед наведените от въззивника твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение,настоящият въззивен състав сочи следните правни изводи :

Предявени са два иска – непозволено увреждане и неоснователно обогатяване – в условията на алтернативност. Заявената искова претенция с правно основание чл.45 ЗЗД е на плоскостта на непозволеното увреждане. «Всеки е длъжен да поправи вредите , които е причинил другиму”. Законът поставя на разположение на увредения една претенция за обезвреда срещу увредилия го, срещу този който не е изпълнил това общо за всички задължение. Тази отговорност не е договорна, а отговорност за вреди извън същестуващото облигационно задължение. В тежест на ищеца е, съгласно чл.154, ал.1 от ГПК, да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното осъществяване на следните предпоставки: виновно противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният вид и размер и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.

От представените по делото доказателства не се установяват посочените предпоставки, поради което ответникът не следва да отговаря имущественно за претендираните вреди спрямо ищеца .

При установената по делото фактическа обстановка, не може да бъде направен друг извод, различен от този, посочен в обжалваното решение.

По иска с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД

Целта на правната уредба на неоснователното обогатяване е да бъде отстранено едно фактическо съществуващо, но според представите на правния ред необосновано и затова несправедливо разместване на имуществени блага, довело до обогатяване на едно лице и обедняване на друго. Престационната кондикция , наричана condictio in debiti е фактически състав, който се състои от следните елементи : едно лице е престирало и с това е станало по – бедно, докато лицето на което е престирало е станало по – богато; престирането трябва да е станало за сметка на престиращия и да е довело до получаване на имуществена придобивка на обогатилия се ; обогатилият се да е получил нещо чрез престирането; предстирането да няма правно основание и на последно място престиращият не трябва да знае ,че няма задължения . От посочения фактически състав възниква ex lege правото на престиралия, който има качеството кредитор по това законово правоотношение да иска от обогатилото се лице , което има правното положение на длъжник, да върне даденото от него . Престационната кондикция се проявява в три подвида, изчерпателно изброени в чл. 55 , ал.1 ЗЗД. Съдът намира ,че не са налице елементите на нито един от фактическите състави на неоснователното обогяатяване в настоящия казус.

Налага се общият извод, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът РЕ Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2018/10.05.2019 г. постановено по гр.д.№ 14510/2018 г. по описа на РС – Варна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :