Решение № 39 от 04.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 39 гр. Пловдив, 04.02.2020 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КРАСИМИР КОЛАРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ ЕМИЛ МИТЕВ при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 517 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от „Ю.Б.“ АД против Решение № 233 от 07.05.2019 г., постановено по т.д. № 337 по описа за 2018 г. на Пловдивския окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете на „Ю.Б.“ АД, ЕИК: ***, срещу Ц.А. И.и А.Л.И., да му заплатят солидарно сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108 952.96 CHF по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № ***/22.05.2008 г., ведно с прилежащите му Приложение от 29.05.2008 г., Допълнително споразумение от 25.06.2009 г., Допълнително споразумение от 25.06.2010 г., Допълнително споразумение от 13.07.2011 г., Допълнително споразумение от 15.08.2012 г. и Допълнително споразумение от 26.09.2013 година.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване, че обжалваното решение е неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила. Искането е да се отмени решението на Пловдивския окръжен съд в обжалваната му част и вместо това да се постанови друго, с което се уважи изцяло предявения иск, както и на банката да се заплатят направените деловодни разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не са постъпили отговори от ответниците по иска Ц.А. И.и

А.Л.И., като във въззивното производство също не е изразено становище по въззивната жалба.

Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Пловдивския окръжен съд е образувано по предявени от „Ю.Б.“ АД против Ц.А. И.и А.Л.И., обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове за солидарно заплащане на сумата 30437.14 швейцарски франка /CHF/, представляваща част от дължима главница в размер на 108952.96 CHF, дължима на основание Договор за потребителски кредит № ***от 22.05.2008 г., както и на сумата 1390.31 лева - нотариални разноски. Искът за частично предявена главница се основава на настъпила предсрочна изискуемост на остатъка от кредита поради неизпълнение на задълженията от страна на ответника по Договор за потребителски кредит № ***от 22.05.2008 г., сключен между страните.

Във връзка с релевираните в подкрепа на предявените искове твърдения, по делото е установено следното:

Между страните са възникнали облигационни отношения по договор за потребителски кредит ***от

22.05.2008 г., по силата на който „Ю.“ АД, чийто правоприемник е ищецът ТБ „Ю.Б.“ АД, се е задължило да предостави на кредитополучателите кредитен лимит в швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 62 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“

АД в деня на усвояване на кредита, както следва:

1. Равностойността в швейцарски франкове на 32 000 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“ АД в деня на усвояване на кредита - за покупка на подробно описан в договора недвижим имот и 2. Равностойността в швейцарски франкове на 30 200 евро по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на „Ю.“ АД в деня на усвояване на кредита - за други разплащания.

Съгласно чл. 1, ал. 5 от описания договор, курс „купува“ на швейцарския франк към евро на Банката се формира от официалния курс „продава“ на евро към лева на Банката, разделен на официалния курс „купува“ на швейцарския франк към лева на Банката.

В чл. 2 от договора страните са уговорили и конкретните условия за реалното усвояване на кредите както следва:

- разрешеният кредит се усвоява по конкретно посочена блокирана сметка в швейцарски франкове – /чл.2, ал.1 от Договора/, след представяне от кредитополучателите на подробно описаните в чл. 2, ал. 2 от Договора документи, отнасящи се до покупката на недвижимия имот, включително и молба за превалутиране на кредита /по образец на банката/.

Едва след изпълнение на тези условия, усвоеният кредит в швейцарски франкове по сметката по чл. 2, ал. 1 се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс „купува” на швейцарския франк към евро на банката за съответната валута в деня на усвояването, като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в евро - чл. 2, ал. 3 от Договора.

По тази сметка кредитополучателят се задължава да нареди превод по конкретно посочена сметка на продавача на имота, за чието закупуване е предоставен кредита – чл. 2, ал. 5 от Договора.

Съгласно с чл. 5, ал. 1 от

Договора, крайният срок за погасяване на кредита е 348 месеца, считано от датата на усвояването му, който се установява с подписване на Приложение № 1 като неразделна част от договора.

Според уговорката в чл. 6, ал. 1, кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно представляващ неразделна част от договора погасителен план, какъвто по делото не е представен.

В чл. 6, ал. 2 от договора за кредит е предвидено погасяването на кредита да се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по свои сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с подписването на договора дава своето неотменно и безусловно съгласие и оправомощава банката. Този курс за превалутиране е дефиниран в чл. 6, ал. 4 от договора, според чиято разпоредба курсът се формира от официален курс „купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официалния курс „продава“ за швейцарски франк към лева на Банката за съответния ден.

Уговорената е и възможността т.е. правото на банката да обяви кредита частично или изцяло за предсрочно изискуем, когато не се погаси която и да е вноска, а при неиздължаване на три последователни месечни вноски, изцяло или частично – чл. 18, ал. 2.

Според приетото по делото Приложение № 1 от 29.05.2008 г. към Договора, подписано от страните, датата на усвояване на кредита е 29.05.2008 г., като съответно на приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката – кредитор към евро към датата на усвояване на кредита - 1,6615789 евро за 1 CHF, е отбелязано, че предоставеният и усвоен кредитен лимит в швейцарски франкове е 103351 CHF.

Установено е също, че въз основа на предварително дадено от кредитополучателите съгласие, банката е прехвърлила вземанията си по кредита на „Б.“ АД, с договор от 15.07.2008 г., като длъжникците са уведомени за тази цесия чрез нотариални покани.

По делото е установено, че с пет допълнителни споразумения към Договора за кредит, съответно от 25.06.2009 г., 25.06.2010 г.,13.07.2011 г., 15.08.2012 г. и 26.09.2013 г., сключени между цесионера „Б.“ АД и кредитополучателите, са предоговаряни остатъка от задълженията на кредитополучателя, условията относно погасяването на кредита, променяни са лихвените проценти на договорната лихва и са уговаряни нови погасителни планове.

Впоследствие, с нова цесия от 28.10.2015 г., „Б.“ АД е прехвърлило обратно на “Ю.Б.” АД всички свои вземания към Ц.А. И.и А.Л.И., произтичащи от Договор за Потребителски кредит ***от

22.05.2008 г., за което кредитополучателите също са били уведомени с нотариални покани.

На 29.08.2017 г., банката е отправила до ответниците уведомление, връчено на Ц. И.на 22.08.2017 г. при условията на чл. 47, ал.5 ГПК и на А.И. - на 28.03.2018 г., за обявяване на предсрочна изискуемост на целия кредит заради натрупани към 13.06.2017 г. неизпълнени задължения по договора и споразуменията, в общ размер от 131995.24 CHF.

Според приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, в резултат на прибавяните суми към главницата на основание постигнатите договорености в допълнителните споразумения, общата стойност на усвоената главница възлиза на 110 673,32 CHF, като в резултат от извършените погашения на главницата в общ размер на 1720,36 CHF, неплатената главница към 09.05.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, е 108 952.96 CHF.

От тази сума ищецът претендира частично 30437.14 CHF, което е и предмет на въззивното производство, доколкото в частта, с която са присъдени сумите по иска за нотариалните разноски, решението на Пловдивският окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила.

За да отхвърли предявения от „Ю.Б.“ АД против Ц.А. И.и А.Л.И. иск за заплащане на сумата от 30437.14 швейцарски франка /CHF/ на заявеното договорно основание, Пловдивският окръжен съд е приел, че действителното предоставяне и усвояване на кредита е извършено в евро, поради което връщането му се дължи в същата валута.

В тази връзка съдът е приел, че клаузите в частта им, с която се уговаря превалутиране на кредита при отпускането, усвояването и погасяването му (чл. 1, ал. 1, чл. 2, ал.1, ал. 4, чл. 6, ал. 2, чл. 20, ал. 2, чл. 21 и чл. 22 от договора), са неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като: с посочените клаузи изцяло в тежест на потребителите – кредитополучатели е прехвърлен риска от повишаване на външната и/или вътрешна стойност на виртуално използваната парична единица на сметката (CHF), макар те да са получили кредита в различна валута – евро, на която реално са потребители; същите клаузи на договора не излагали прозрачно конкретното функциониране на обменния механизъм на виртуално използваната парична единица на сметката по начин, по който потребителите да могат да изчислят въз основа на ясни и разбираеми критерии икономическите последици, произтичащи от подписването на договора; уговорките налагали на потребителите паричното задължение да заплащат при погасяването на вноските по кредита разликата между размера на месечните вноски, изчислени във виртуално предложената на кредитополучателите парична единица на сметката, и размера на месечните вноски, изчислени в реално получената парична единица на сметката.

Първоинстанционният съд е отчел и обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за предоставяне на достатъчно информация на кредитополучателите, въз основа на която същите да вземат информирано решение, доколкото липсвали данни същите да са притежавал капацитета не само да знаят възможността за повишаване или понижаване стойността на чуждестранната валута, в която е сключен договорът, но и да оценяват потенциално значимите икономически последици от такава клауза за финансовите си задължения. Въз основа на това, съдът е заключил, че посочените уговорки водели до значителен дисбаланс между страните, като се вземат предвид експертните знания на банката като професионалист, във връзка с евентуални промени в обменните курсове и рисковете, присъщи на взимането на заем в чуждестранна валута.

Изводите на

Пловдивския окръжен съд относно наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит между страните по смисъла на чл.143 ЗЗП, обуславящи нищожността им, се споделят напълно от настоящата инстанция, съдът не намира за нужно да ги повтаря, а относно тези фактически и правни изводи, на основание чл. 272 ГПК, препраща към мотивите на обжалваното решение.

В допълнение и във връзка с поддържаните във въззивната жалба на ищеца възражения, е необходимо да се добави следното:

Предвид цитирания писмен договор и споразуменията към него, следва да се приеме за безспорно установено съществуването на валидна облигационна връзка между ищеца и ответниците, възникнала по сила на

Договор за потребителски банков кредит, която притежава всички характеристики на специфичната търговска сделка, уредена в гл. 29-та, раздел III от Търговския закон - чл. 430 ТЗ