Решение № 319 от 16.11.2023, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Костинброд, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря М. Г. Г. като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100502 по описа за 2023 година

Ищецът К. К. Й., ЕГН ********** от гр. С., чрез адв. Н. - САК е предявил против „З. 2010“ ООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление: с. Г., представлявано от С.Ц.Ц. - управител със сочени : цена на иска : 4 598.69 / четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева и правно основание : чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 4 598.69 / четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото дело – 16.01.2023 г. до окончателното плащане, ведно с направените разноски по делото.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на земеделски производител е поел ангажимент за кампания 2011 по мярка 211 – „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ и мярка 212 – „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от ПРСР 2007 – 2013 г., касаещи земеделски земи, намиращи се в землищата на няколко населени места в община В., област М..

1

Ищецът твърди, че на 21.03.2013 г. е сключил с ответника - „З. 2010“ ООД, ЕИК : ******** Договор за съвместна обработка и ползване на на земеделска земя, с предмет съвместна обработка на земеделските земи, заявени за подпомагане на посочените по – горе ангажименти. Същият сочи, че към договора е бил подписан и Анекс, съгласно който „ВТОРАТА СТРАНА“ е длъжна за всяка година да подава всички документи необходими за получаване на субсидии от Европейския съюз, Р България, респективно ДФ „Земеделие“ или от където и да е другаде.

Ответникът не е изпълнил своето задължение, съгласно анекса и не е подавал заявление за подпомагане третата година от описаните по – горе петгодишни ангажименти, а именно за кампания 2013 г. В следствие на което на ищеца са били наложени санкции, предвидени в чл. 14 ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 - „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони“ и мярка 212 – „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и с АУПДВ № 02 – 220 – 6500 / 2559 от 28.02.2019 г. той бил задължен да възстанови на ДФ „Земеделие“ сумата от 3 308.48 лева, представляваща 75% от получената субсидия по мярка 211 за кампания 2011, 2012 г. и с АУПДВ № 02 – 220 – 6500 / 2560 от 28.02.2019 г. той бил задължен да възстанови на ДФ „Земеделие“ сумата от 1 290.21 лева, представляваща 75% от получената субсидия по мярка 212 за кампания 2011, 2012 г., като общият размер на сумите възлиза на 4 598.69 лева.

Ищецът сочи още, че за събирането на сумите срещу него е било образувано изп. дело № 200929763 / 2020 г. по описа на ТД на НАП, като на 04.11.2020 г. и на 05.11.2020 г. същият е изплатил дължимите суми. Въпреки многократно отправяните покани към ответника същият не е възстановил заплатените от ищеца суми на ДФ „Земеделие“.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата в размер на 4 598.69 / четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото дело – 16.01.2023 г. до окончателното плащане. Направено е искане за присъждане на направените в 2 настоящото производство разноски.

Ищецът редовно призован не се явява, представлява се от адв. Н. – САК, който поддържа исковата молба и моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявения иск, като претендира и направените разноски.

Същият е депозирал писмена защита вх. № 5145 / 01.11.2023 г., с която излага подробно доводите си в подкрепа на исковата молба.

Ответникът редовно призован се представлява от адв. З. – САК, която оспорва иска, като депозира писмена защита вх. № 5116 / 30.10.2023 г., с която след като излага подробно доводите си моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли така предявения иск. Претендира така направените разноски, като не прилага списък по чл. 80 от ГПК.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Безспорно е установено по делото, че на 21.03.2013 г. между страните е бил сключен договор за съвместна обработка и ползване на земеделска земя и анекс от същата дата.

Ищецът сочи, че ответното дружество не е изпълнило поети с договора и анекса задължения, като неизпълнението се изразява в неподаване на заявление за подпомагане за третата година / 2013 г. / от петгодишни ангажименти за компания 2011 г. по мярка 211 и по мярка 212 на ДФ „Земеделие“.

Тъй като през 2013 г. ищецът не е подал заявления по мерките за подпомагане, Разплащателната агенция е прекратила многогодишния ангажимент на ищеца – К. К. Й., като за същото същият е уведомен с уведомителни писма изх. № 02 – 220 – 6500 / 2140 и № 02 – 220 – 6500 / 2141 от 14.09.2016 г.

От приложения Акт за установяване на публично държавно вземане № 02 – 220 – 6500 / 2559 от 28.02.2019 г. е видно, че на ищеца е съставен акт за вземане в размер на 4 411.31 лева / от които за първата 2011 г. – 4 411.31 лева и за втората 2012 г. - 00.00 лева /.

От приложения Акт за установяване на публично държавно вземане № 02 – 220 – 6500 / 2560 от 28.02.2019 г. е видно, че на ищеца е съставен акт за вземане в размер на 1 720.28 лева / от които за първата 2011 г. – 1 422.45 лева 3 и за втората 2012 г. – 297.83 лева /. По така издадените Актове ищецът е бил задължен да възстанови на ДФ „Земеделие“ сумата в общ размер от 4 598.69 лева, представляваща 75 % от получената субсидия по мярка 211 и мярка 212 за кампании 2011 и 2012 г.

От приложената Обезпечителна заповед № 1221 / 16.12.2022 г. се установява, че е допуснато обезпечение на бъдещ осъдителен иск, който ищецът да заведе срещу ответника за сумата от 4 598.69 лева, като е наложен „Запор“ на банковите сметки на ответника.

От приложените разпореждания на ТД на НАП е видно, че с оглед образувано изп. дело № 200929763 / 2020 г. на 04.11.2020 г. и на 05.11.2020 г. ищецът е заплатил цялата сума в размер на 4 817.87 лева При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна :

Видно от чл. 79 от ЗЗД е, че всяко едно задължение трябва да бъде изпълнено точно. Изпълнението е точно по време, когато се извършва в момента на падежа. А с оглед нормата на чл. 84 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

Съдът споделя становището на ответника, че макар и с договор от 21.03.2013 г. и Анекс към него от същата дата ищецът да е имал договорни отношения с ответното дружество, същото не може да отговаря за поети от ищеца задължения пред ДФ „Земеделие“ от 2011 г. Също така е видно, че никъде в договора и анекса не са посочени и цитираните задължения на дружеството по заявени от ищеца мерки 211 и 212 ДФ „Земеделие“. През 2011 г. не се сочат никакви договорни отношения между ищеца и ответното дружество. Поетият ангажимент от ищеца К. К. Й. по мерките 211 и 212 за подпомагане и задълженията му пред Фонда са лично негови, като същите не са били делегирани и не могат да бъдат делегирани на друго физическо или юридическо лице. Именно защото задълженията на К. К. Й. към Фонда са лични и отговорността му е лична, поради което в качеството му на земеделски производител не е изпълнил поет към Фонда ангажимент и е бил санкциониран със съставянето му на посочените по – горе два акта.

Дори и договорът и Анекса към него да са били представени през 2013 г. пред Фонда, то ответното дружество не би могло да извършва каквито и да 4 било действия пред Фонда от името на ищеца, включително да получава субсидии / конкретно по мерки 211 и 212 /, както и да отговаря и за санкции във връзка със същите.

По делото не бяха представени доказателства, че изброените в Приложение № 1 към договора земи са тези, за които са отпуснати субсидии по заявените от ищеца мерки 211 и 212. Не се представиха и доказателства кога, колко и по какъв начин са отправяни покани към ответника за заплащане на претендираната сума.

С оглед на горните твърдения съдът счита така предявения иск е неоснователен и недоказан и същият следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски /не е представен е списък по чл. 80 от ГПК /, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК направените разноски по делото в размер на 1 460.00 лева – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К. К. Й., ЕГН ********** от гр.

С. против „З. 2010“ ООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление: с. Г., представлявано от С.Ц.Ц. – управител иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД в размер на 4 598.69 / четири хиляди петстотин деветдесет и осем лева и шестдесет и девет стотинки / лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, дължима от подаването на исковата молба по настоящото дело – 16.01.2023 г. до окончателното плащане , като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА К. К. Й., ЕГН ********** от гр. С. да заплати на „З. 2010“ ООД, ЕИК : ********, със седалище и адрес на управление: с. Г., представлявано от С.Ц.Ц. – управител на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените съдебни разноски, в размер на 1 460.00 лева – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

5

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6