Разпореждане № 794 от 19.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 794 гр. Благоевград, 19.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20251200500860 по описа за 2025 година и за да де произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Образувано е по депозирана в съда въззивна жалба с вх. № 14320/13.06.2025г., подадена от Л. П. М., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. „... ап. 13, чрез особения представител адв. Д. Б., с адрес на кантора гр.Благоевград, ул.„Т А“ № 41, ет.1, офис № 116, срещу Решение № 405/18.05.2025г., постановено по гр.д. № 456/2024 г. по описа на РС Благоевград, в частта, с която частично е уважен особен установителен иск, по реда на чл.

422 ГПК, вр. чл. 415 ГПК по отношение на претенцията за главница, лихви и разноски по заповедното и съдебното производство.

Във въззивната жалба са изложени подробни съображения, че първоинстанционното решение в обжалваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост.

Сочи се в жалбата, че реализираната от ищцовата страна петиторна защита е в хипотезата на чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 415 от ГПК, вр.чл. 410 от ГПК, с която се претендира присъждане на суми поради евентуално неизпълнение на договорни задължения по сключен между страните договор за предоставяне на кредит от разстояние № 415217/09.12.2022г., при условията на ЗПФУР и с предмет отпускане на кредит в размер на главница 2000.00лв., разпределена на 17 вноски, ведно с лихви.

Сочи се, че видно от приложеното ч.гр.д. № 2595/2023г. по описа на РС Благоевград, че в проведеното заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК за процесиите вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1177/29.11.2023г. с разпореждане длъжникът М. да изплати претендираната главница, лихви и разноски, поради което рамките на търсеното правораздаване се ограничават от заявеното по него.

Изтъква се, че при съдебен спор на такова правно основание ищецът носи доказателствената тежест освен да установи по делото наличието на процесуалните предпоставки на иска по 1 чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК – факта, че е уговорено и дадено имуществено благо на ответника- парични средства в установения размер, а в тежест на ответника по спора лежи задължението да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват процесиите вземания, което не е надлежно сторено в полза на ищеца. Относно прилагането на материалния закон, възникването на правоотношенията и статута на страните съдът е длъжен да следи служебно, дори и да не е изведен такъв аргумент от ответника. В случая активната и пасивната легитимация на страните в процеса се извежда от ищеца от обстоятелствата по първоначално възникнало между „И“ ООД /кредитор/ и Л. П. М.

/длъжник/ правоотношение, с предмет паричен кредит за определена заемна сума, при условия за лихви, срок за възстановяване и обезпечения, които са насрещно оспорени с отговора по чл. 131 от ГПК с представените доказателства. Страните по делото, в посоченото качество обаче се явяват стандартните легитимирани страни в такъв исков процес /заемодател и заемател/ и като евентуално обективирали волята си по сключени договор и общи условия по него.

Твърди се, че по начина на развитието на процеса, наведеното и установеното по делото от фактическа и правна страна не изяснява в пълна степен всички необходими обстоятелства, които имат отношение към законността, вкл. равноправността на страните по сключения между тях договор, ведно със съпътстващите го факти- „към кой момент е станало изискуемо вземането; информиран ли е за това длъжника/ответника, изпаднал в забава при неизпълнение, както и как са изчислени дължимите лихви по договарянето“, за да се мотивира атакувания осъдителен съдебен акт чрез приемане на обективното състояние на ответника като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от евентуално неизпълнение правни последици.

Посочва се, че с доклада на съда, вкл. при разпределянето на доказателствената тежест няма указания за страните и по възраженията по реда на чл. 131 от ГПК, свързани с липсата на последователни елементи от електронното кредитиране с участието именно на посочения физически правен субект, за да се вменяват в негова отговорност и последиците от неизпълнение на евентуална електронно изведена обвързаност. В случая необосновано съдът изключва като възможна насрещно въведената хипотеза, кредитоискателят да не е осъществявал лично изпълнението на всички описани електронни операции, за което именно доставчикът на платежната електронна услуга/кредитора носи доказателствената тежест в процеса за установяване на автентичността на извършеното, точното регистриране на субекта, отпускането именно на него спорната сума, осчетоводяването й, както и за това, че кредитната операция не е засегната например от техническа повреда, заобикаляне на защитите на платформата, измама, външно използване на самоличността, личните данни, ел. адрес и/или устройствата на субекта или на друг недостатък в услугата, предоставяна от кредитора, независимо от вида и начина на отпускане/получаване на оспорваните суми.

Сочи се, че при анализа на доказателствата, съдът не отчел че липсва категоричост на фактите по възраженията на ответника и се касае за недоказаност на претенцията.

Обсъжданите в решението доказателства също не сочат на всички последователни елементи 2 от електронното кредитиране с участието именно на посочения физически правен субект, за да се вменяват в негова отговорност и последиците от неизпълнение на евентуална обвързаност без данни за всички персонализирани защитни характеристики (пароли, номера, кодове и др.) на ползвания електронен инструмент/платформа/, по която да са извършени и спорните плащания на кредитната сума.

Изтъква се, че въпреки оспорването и оскъдността на доказателствения материал в такава насока, вкл. и категоричност на изготвената и приета по делото СТЕ не може да изведе по сигурен и несъмнен начин установяване на автентичност на субекта/ответника М., както и касае ли се за действително даденото от него съгласие по описания електронен път и платформа, ведно с посочения начин за предявяване на изискуемост на вземането за процесиите суми. Не е оборена и презумцията за съмнителност/несигурност в начина на оформяне и зачитане редовността на сделката, така и по допускането на осъществяване на всички елементи и при съмнения за действителната воля, съгласието и/или личната идентификация на ответника. Представените и обсъждани в решението в такава насока документи не могат да бъдат единствени и достоверни носители на информация за реално съществуваща обвързаност на контрагентите с посочените в тях условия и/или за лично изразено от ищеца съгласие по релевантните обстоятелства, ведно с последиците при неизпълнение.

Твърди се, че неправилно съдът е приел за достатъчни данните в процеса, които не извличат информация по всички засегнати с процеса релевантни въпроси, респ. относно категоричността на обвързването по описания електронен начин, съществува ли въобще такова съглашение, по което действително да е възникнало основното вземане към длъжника, по кой ред и към кой момент се счита за възникнало за ищеца, налице ли е неизпълнение на ответника и към кой момент е станало изискуемо вземането, информиран ли длъжника редовно /въобще достигнало ли е до него подобно уведомление за изискуемостта на вземането/, за да се квалифицира обективното състояние на М. като неизправна страна по съглашението, ведно с произтичащите от този статут правни последици, вкл. и уважените от съда претенции за главница, лихви и разходи.

Сочи се, че доказателствения материал не визира действително обвързване на страните при наличието на всички законови предпоставки за осъждането на ответната страна на соченото правно основание по наложената от съда аргументация по установената фактология.

Прилагането на конкретната нормативна уредба, излагането на посочените обстоятелства и приложените писмени доказателства по никакъв начин не почиват на юридически факти, релевиращи на валидно облигационно обвързване с действителни клаузи, неизпълнението му именно от М., началото на изискуемостта на задължението на ответника към определен момент и въобще юридически валидни и действителни ли са посочените договорки на страните, за да е налице неизпълнение. Данните по делото не могат да определят, че категорично М. „е информиран за изискуемостта на вземането“ и това да е доказано с представянето на съответните доказателства.

Изтъква се, че за да се уважи така предявената претенция в тежест на ищцовата страна по 3 делото е да установи наличието на процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК. Следователно в негова тежест е да докаже възникването на валидно облигационно правоотношение с ответника по делото, произтичащо от описания в исковата молба електронен Договор за кредитиране/задължаване, както и да докаже размера на дълга и настъпилата негова изискуемост (в случая предсрочна изискуемост), т.е на описаните в исковата молба вземания, ведно с успешно проведено заповедно производство за същите парични суми. Сочи се, че е съмнителна активната легитимация на ищеца, като Кредитор на паричното задължение, възникнало по силата на посочения договор за паричен кредит и общи условия, ведно със съществуването на процесното вземане по основание и размер. Поради недоказаност не могат да се извличат и последиците спрямо длъжникаответника Миленков, тъй като не са осъществени нужните елементи от правопораждащия го фактическия състав. Необосновано съдът е приел за възникнало посоченото спорно съглашение и начин на обвързване и че ответника се явява задължено лице поради неизпълнение на парични задължения, без категоричност в процеса за действителното му лично участие в платформата за електронно договаряне, кога е възникнало обвързването и изискуемостта им, както и дали това е валидно при посочените условия за лихви/ обезпечения и др.

Навежда се, че несъмнено паричният заем/кредитиране е реален договор и се смята сключен с предаване/ползване на вещта, респ. на заемната сума, като законът не изисква определена форма за сключването на договора, но с оглед на доказването му е необходимо същият да бъде писмен при голяма сума или заместими вещи с голяма стойност. Като едностранен договор, при който съществува едно единствено задължение и то е на заемателя за връщане на заемодателя на вещ от рода и качеството на заетата и в количество еднакво със заетото, това е следвало да бъде доказано в процеса с представените по делото писмени доказателства. Последните обаче не могат категорично да обосноват участието на ответника в ел. платформа за сключването на съглашението и да релевират на договореност за кредитиране към определен момент, ведно с обвързването му с някакви общи условия.

Въпреки данните по делото спорно остава постигането на съгласието между страните чрез изразяване на спорни волеизявления по електронен път без категоричност за волята и гарантиране на личното изразяване и автентификацията.

Изтъква се, че неправилно съдът е приел договореността за редовна и валидна, за да породи своето действие, ведно с подвеждането й под действието на текстовете от общите условия/ ОУ/. За да се приеме, че е налице приемане на тези общи условия е необходимо те да са били съобщени надлежно писмено на страната и ако тя не е заявила в дадения й от кредитора срок, че го отхвърля, следва да се приеме, че тя е запозната и съгласна с тях. Следователно за да обвържат заемополучателя/ответника по делото, установените от ищеца общи условия следва да са му били и предадени при сключване на договора, на което следва да сочат представените заверени копия с евентуално приподписване или съгласие по установен ред. В случая липсват данни и не се доказва посочените общи условия, на които се позовава ищецът, да са възприети от ответната страна, нито тя писмено да е заявила, че приема точно 4 тях, поради което и те не могат да я обвържат. Поради това и условията, предвидени с тях не следва да се зачитат като част от съдържанието на сключения между страните по спора договор за паричен заем, респ. не обвързват ответника по делото, но са залегнали в мотивите на съда при решаване на делото.