Решение № 4956 от 17.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4956 гр. Пловдив, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Точевски при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Александър В. Точевски Гражданско дело № 20255330109531 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от КТ.

Ищцата В. Н. Т., ЕГН: **********, от *****************************, е предявила срещу „Тике- МР“ ЕООД, ЕИК: 115809158, със седалище и адрес: гр. Пловдив, ул.

„Асеновградско шосе“ № 1, представлявано от ********** М.Т., искове да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № *****/**** г. на работодателя, с която й е наложено дисциплинарно наказание „**********” и с която ТПО е прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ и като такова да се отмени, както и да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „**********“ с код по НКПД:

**********, на пълно работно време.

В исковата молба се твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание била издадена от А.Г., която се афиширала пълномощник на работодателя. Тази заповед била предявена на ищцата на 07.05.2025 г. около 14.30 часа от това лице, *** на ********** на дружеството- Л.Т. и **********- И. Д.. Заявено й било, че повече не желаят да работят с нея и й било наредено да подпише заповедта, като ищцата отказала. Била учудена, защото до момента никой не й бил поискал писмени обяснения. Поискала да се спази законовата процедура, но била изгонена, след което извикали полиция. Заповедта й била изпратена в последствие по пощата, като я получила на адреса си на 09.05.2025 г. Същата обаче била незаконосъобразна, като на първо място вменените като нарушения „неявяване на работа“ на дати 28.11.2024 г., 09.12.2024 г. и 04.03.2024 г. били извън двумесечния срок за 1 ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 194 ал. 1 от КТ и не можели да се вземат предвид при налагане на наказанието. Отделно, две от другите посочени дати- 10.03 и 27.03.2025 г. не били последователни работни дни и били извън обхвата на 190 ал. 1 т. 2 от КТ. Също така, неявяването на работа не било и безпричинно, като практиката в дружеството било да се ползва отпуск само през м. август, а когато на някого му с наложи през друго време отсъствие от работа, да се обади предварително на прекия си ръководител.

Ищцата в тази връзка уведомила ********** и след дадено от нея разрешение ползвала неплатен отпуск за съответния ден. На второ място, оспорената заповед страдала от липса на яснота и реквизити- не било посочено в какво се състоят нарушенията, нито пък кога и как са извършени, с което се нарушавало правото й на защита. На трето място- предварително не й били поискани писмени обяснения и последно- посочените основания за уволнение били неверни. Твърди, че работела съвестно и упорито в интерес на предприятието. Моли за отмяна на уволнението й възстановяването й на работа. В съдебно заседание лично и чрез назначения й служебен защитник поддържа иска. Представя се и писмена защита.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от ответника, с който исковете се оспорват по основание. Признава се, че по силата на трудов договор № *****/*** г. ищцата била служител при ответника, като ТПО между страните било прекратено със заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *****/**** г. Твърди се, че уволнителната заповед отговаряла на всички законови изисквания, като наказанието били съобразено с тежестта на нарушението. Ищцата системно нарушавала трудовата дисциплина, като в заповедта било посочено на кои дати конкретно тя не се била явила на работа. Всяко едно отсъствие от работа, макар и не в последователни дни, представлявало тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ.

Независимо дали всяко от отсъствията попадало в двумесечния срок, то било налице основанието по чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ, като се касаело за нееднократно нарушение на трудовата дисциплина, поне за отсъствията на дати 10.03. и 27.03.2025 г. За нарушенията на ищцата през времето, в което пък тя била на работа, били съставяни констативни протоколи, в които се отразявали нейните нарушения. Лицето имало и предходно наказание „**********“ от 02.04.2025 г. Въпреки това, ищцата не коригирала своето поведение и не спазвала трудовата дисциплина, като за два месеца била допуснала най- малко четири нарушения. Лицето не ползвало неплатен отпуск за дните си на отсъствие, а било в самоотлъчка, като проверката на контролните органи, които тя сезирала, не установили нарушения при работодателя, нито пък дали задължителни предписания. Отпуските на служителите се определяли от А.Г., която била пълномощник на дружеството, а не от лицето И. Д., която не разполагала с такива правомощия. Ищцата системно създавала конфликти, не зачитала трудовите норми и изразявала неуважение към работодателя и колегите си. До нея било изпратено писмено искане за даване на обяснения по реда на чл. 193 ал. 1 от КТ, но тя отказала да го прочете и да подпише, като проявила допълнително дързост и цинизъм, придружен с викове и нападки. Поведението й било същото и при връчване на предходното наказание. Отказът да подпише бил удостоверен с подпис на двама свидетели. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски. В с.з. чрез пълномощника си поддържа отговора.

2

Също представя писмена защита.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

С трудов договор № *****/*** г. ищцата е назначена при ответника на длъжност „**********“ с код по НКПД: **********, на пълно работно време, на изпитателен срок от 6 месеца, при основно месечно възнаграждение от 933 лева.

Със заповед № *****/**** г. на ответника на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „**********“, на основание чл. 187 т. 8 и 10 от КТ и чл. 190 ал. 1 т. 3 и 7, вр. чл.

188 т. 3 от КТ, за следните извършени нарушения на трудовата дисциплина: неявяване на работа без причина на дати- 28.11.2024 г., 09.12.2024 г., 04.03.2025 г., 10.03.2025 г. и 27.03.2025 г.; системно закъснение след работни почивки; ползване на личен телефон в работно време и спиране на работния процес; отказ от извършване на поставени задачи; неупътняване на работното време, системно създаване на конфликти с останалия персонал, водещи до спъване на производствения процес; неспазване на правилата за здравословни и безопасни условия на труд и на правилата за безопасност на труда.

Със същата заповед е прекратено ТПО между страните, на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

Видно от пълномощно, издадено от законния представител на ответника, лицето А.В.Г., ЕГН: **********, е упълномощено да представлява юридическото лице с генерално пълномощно, с всички права, включително и като работодател с право да подписва всички необходими документи във връзка с трудово- правните отношения на дружеството с неговите служители.

Представено е искане изх. № 640/ 07.05.2025 г. за даване на писмени обяснения от ищцата относно „поведение за продължаващото създаване на конфликти с останалите работници и спъване на производствения процес след връчено на 02.04.2025 г. предупреждение за уволнение“. В искането са поставени и следните въпроси до ищцата„какви са причините за липса на положителна промяна в поведението Ви, защо продължавате да нарушавате трудовата дисциплина“. На служителят е даден 3- дневен срок за отговор, като тя е предупредена, че в противен случай ще предстои дисциплинарно уволнение. Искането е оформено като връчено при отказ за подписване, с подписи на двама свидетели- И. Д. и Л.Т..

Прието е и уведомление за предупреждение за уволнение от 02.04.2025 г. за системно нарушаване на трудовата дисциплина, във връзка с многократно направени устни забележки, свързани с поведение на ищцата, изразяващо се в системно създаване на конфликти с останалите работници, нарушаване на трудовата дисциплина, неспазване на работното време, редовни самоотлъчки и спъване на производствения процес. На служителят е даден двуседмичен срок за промяна на поведението в работата, като е посочено, че в противен случай ще се наложи дисциплинарно уволнение. Документът е подписан от служителя.

Приет е констативен протокол № КП-5-15-02026787/ 09.07.2025 г., издаден от НОИ, 3

ТП- Пловдив, относно извършена проверка на ответника, касаеща трудови договори, ведомости за заплати и счетоводни документи, свързани с ищцата, като одитът не е установил нарушения и по времето му не са издадени задължителни предписания.

Според констативен протокол от 28.02.2025 г., съставен от И. Д. и подписан от още едно лице, ищцата създава конфликтни ситуации, като нарича колегите си „селяни, завистливи, необразовани, грозни“ и отправя заплахи със съдебни дела.

Според констативен протокол от 05.03.2025 г., съставен пак от И. Д. и също подписан от още едно лице, при започване на почивката в 10 ч. ищцата се засилила към електрокара, управляван от Ф.Т. и щяла да се блъсне в него нарочно, като казала, че не я страх, но по този начин застрашила своето здраве и това на останалите, създавайки рискова ситуация за трудова злополука.

Според констативен протокол от 02.04.2025 г., съставен от две трети за делото лица, ищцата инициирала безсмислени и неоснователни спорове с колеги, като ги обвинявала, че я преследват, завиждат, изолират и дискриминират; създавала хаос, напрежение и конфликти по време на работа.

Няма данни тези три констативни протокола да са били връчени на ищцата.

Приети са още разчетно- платежни ведомости за отдел производство на ответника, с посочени заплати на служители, отработени дни, ползвани отпуски, болнични, данъци, осигуровки, удръжки и т.н. за месеците от ноември 2024 г. до април 2025 г.

Представен е имейл от 28.11.2024 г. за отказан на ищцата неплатен отпуск.

Представена е извадка от вайбър кореспонденции на ищцата с И. Д..

Представена е и длъжностна характеристика на И. Д..

Събрани са и гласни доказателства- чрез разпит на по двама свидетели, ангажирани от всяка от страните (протокол от с.з. от 03.11.2025 г.).

Св. И. С. Д.- служител при ответника, посочва, че ищцата работела около една година във фирмата, като била уволнена за системни нарушения на трудовата дисциплиназакъснения, създаване на скандали. На някои свидетелката била присъствала лично, за други имала информация от колеги. Не й била ръководител, просто по- стар работник от нея, който разпределял задачите. На ищцата били възложени много малко манипулации, но и с тях не се справяла- не работела нито качествено, нито срочно. Не се поправяла, въпреки правените й забележки. Колежки се оплаквали, че ги обиждала на „циганка“, „селяни“, като по случая била съставила и констативни протоколи. С нея не можело да се излезе на глава, постоянни ги провокирала. Много често отсъствала, като при отсъствие трябвало да се обажда на А.Г. като ръководител. Свидетелката не била упълномощена да разрешава отпуски. Имала вайбър кореспонденция с ищцата, отговаряла кратко, в смисъл, че ще уведоми за отсъствието. При прекратяване на ТПО ищцата била извикана от А. в офиса първо да даде писмени обяснения, като там били още свидетелката с Л.. Ищцата не се съгласила да подпише нищо, с нея не можело въобще да се води разговор, отказът й бил удостоверен с 4 подписи на двамата свидетели. После се обадила на Инспекцията по труда и ги извикала на проверка. Имала и предходно предупреждение за уволнение. Сред документите за връчване била и заповедта за уволнение, но ищцата и нея отказала да подпише. Станал хаос, свидетелката си излязла, дори дошла и полиция, а преди това и охраната. Във ведомостта за заплати се отразявали работните дни и отсъствията, като за тях не се плащало, но при отсъствие се нарушавал работния ритъм на всички, защото трябвало да се замества.

Св. А. Х. Г.- бивш служител при ответника, посочва, че се била пенсионирала по свое желание. При отсъствие от работа уведомявала **********- И. Д., която разпределяла работата на групата, а не А.Г., която била на по- висока позиция. Конфликтите с участието на ищцата били във връзка с работата, а не на лична основа. Веднъж била чула ищцата да нарича друга тяхна колежка „ромка“. Заплатата се плащала месечно срещу ведомост, на която се подписвали. Отсъствието през деня не се плащало. Не знаела дали ръководството е предупредило ищцата, че ще бъде уволнена. Не била присъствала на уволнението й.