Присъда № 85 от 04.12.2023, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1489/2022 год.

МОТИВИ:

Обвинението е против подс.П. – К. Т. Т. от град С. за престъпление по чл.129, ал.1 във връзка с ал.2 от НК за това, че на 20.03.2021 год. в град П. е причинил на С. В. В. от град С. средна телесна повреда, изразяваща се в избИ.е на зъби с номера 15, 12, 11, 21 и 24, без които се затруднява дъвченето и говоренето, както и фрактура на алвеоларния гребен на горната челюст.

В съдебно заседание представителят на РП –П. поддържа обвинението.

Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен защитник. Дава обяснения по обвинението, като отрича да е извършил вмененото му деяние. Твърди, че сам е станал обект на нападение от страна на пострадалия свид.С. В.. Лично и чрез защитника си пледира да бъде оправдан.

Против подсъдимия П. – К. Т. Т. бяха предявени граждански искове от пострадалия свидетел С. В. В. за парични суми в размер на 6 500 лева и 25 000 лева, представляващи обезщетение за причинените с престъплението имуществени /за сумата в размер на 6 500/ и неимуществени вреди /за сумата в размер на 25 000 лв./, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Гражданските искове се приеха за съвместно разглеждане в наказателния процес, като постр.С. В. беше конституиран като граждански ищец и частен обвинител в процеса.

Частният обвинител и граждански ищец чрез повереника си адв.Продан Проданов от АК – П. пледира за осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на предявените граждански искове в пълен размер.

Съдът прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301, ал. 1 от НПК и прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.03.2021 год. в спортна зала „В. Л.” в град П. се провело републиканско състезание по джудо, в което участник бил подс.П. - К. Т. Т..

Състезанието било от значение за квалификация за европейско първенство, обявено за същата година. По тази причина то било от особена важност за участниците, включително и за подсъдимия, който бил отделил за подготовка значителни средства и време.

Подсъдимият П. – К. Т. изиграл шест срещи, една от които изгубил.

Класирал се на трето място, което не гарантирало участието му в предстоящото европейско първенство. Това силно го разочаровало.

Главен съдия на загубената от подсъдимия среща бил пострадалият свид.С. В.. Всъщност той дал гласи си за подсъдимия, но останалите двама съдии /съдийския състав бил от трима съдии/ гласували за противника му и с мнозинството си решили срещата в негова полза.

След приключване на състезателните срещи, което било няколко часа след загубената от подсъдимия среща, свид.В. си тръгнал от залата по страничния 1 коридор, водещ към един от изходите на сградата. Там той бил застигнат в гръб от подсъдимия, който започнал да му държи сметка за загубената среща.

Свид.В. му обяснил, че той е дал гласа си за него, но останалите двама съдии били на мнение, че победител е другият състезател. Тогава подсъдимият укорително го попитал за какво тренира, обвинил го че му е „прецакал” срещата и неочаквано за постр.свид.В. му нанесъл удар с юмрук в областта на горната устна. След това се опитал да го изрита и да му нанесе още удари, но свид.В., хващайки го за дрехите в наведено положение, успял да го отблъсне. В момента, в който свид.В. и подс.Т. се държали за дрехите един срещу друг в наведено положение, те били видени от свид.Б.. Свид.Б. извикал : „Спрете, тук не е мястото”, веднага след което подс.Т. се обърнал и побягнал в обратна на залата посока. Излязъл навън, където го чакал неговият баща и двамата потеглили за град С..

Вследствие на нанесения от подсъдимия юмручен удар, мостовата конструкция на горната челюст на свид.В. паднала. Наличните в протезата естествени зъби се счупили и останали в нея. От устата и горната му устна, която се сцепила започнало обилно кръвотечение.

След това свид.В. се върнал в залата, където получил първа медицинска помощ от свид.Н. Д., който присъствал за медицинско осигуряване на състезанието. Пред свид.Д. свид.В. казал на намиращия се в залата свид.С. С. личен треньор на подсъдимия, че последният му е разбил устата. Виждайки състоянието на свид.В., свид.С. телефонирал на подсъдимия, за да се върне, но той отказал.

Свид.Д. телефонирал на тел.112 и съобщил за случилото се. На място бил изпратен полицейски екип. Свид.В. бил отведен в сградата на РУ, където дал показания. След това той заминал за град С., където живеел. В 23,05 часа посетил спешното отделение в МБАЛ „Света Анна”, където би прегледан, изследван, консултиран, диагностициран, обработен и освободен за дома в 23,59 часа. На следващия ден, 21.03.2021 год. свид.В. посетил съдебен лекар в град С., който след като го прегледал му издал СМУ № 99.03/21.03.2021 год., в което описал констатираните видими травматични увреждания: контузия и разкъсно – контузна рана на горната устна, охлузване по лигавицата на горната устна, контузия на долната устна, счупена зъбна конструкция на горната зъбна редица, множество липсващи зъби от горната зъбна редица, изронвания и кариозни промени по наличните зъби. Съдебният лекар посъветвал свид.В. да потърси помощ от специалист по дентална медицина, което той сторил още на 25.03.2021 год., когато посетил „Бонев дентал клиник” ООД. От направения преглед станало ясно, че зъбната конструкция е непоправимо увредена.

Наложително било на първо време да се извадят остатъците от наличните пет зъба, държали до инцидента счупената вече мостова конструкция. Това били зъби с номера 15, 12,11, 21 и 24 – според възприета в денталната медицина номерация, съответстващи на горни десни пети, втори и първи зъб и горни леви първи и четвърти зъб. Операцията била извършена на 08.04.2021 год., когато били извадени корените на посочените горе зъби, след което горният венец бил разрязан по цялото си протежение. Тъй като алвеоларният гребен в областта на 12,11 и 21 зъб бил счупен, на място била поставена метална платина, попълнена с кост. След това били поставени четири импланта, след което венецът бил зашит. В това състояние свид.В. изкарал повече от шест месеца, през което време изпитвал болки. Вземал обезболяващи лекарства. Хранел се с пасирана храна с помощта на сламка. Ходел с маска. Изпитвал неудобство да се 2 храни заедно с колегите си.

На 28.10.2021 год. свид.В. претърпял втора операция, при която горният му венец отново бил разрязан и пластината била премахната. Установило се че лечението е успешно, тъй като имплантите били здраво захванати. Така на място била поставена нова мостова конструкция, която възстановила напълно говорната и дъвкателна функции.

От случилото се свид.В. се отказал да бъде съдия на състезания по джудо.

Отвратило го отношението на състезатели и треньори към съдиите, тъй като и преди време бил нападнат от недоволен от отсъждането наблюдател, макар че тогава не понесъл физически травми. Свид.В. отказал и да разговаря с бащата на подсъдимия свид.Т. Т., който познавал от бранша като бивш състезател, и който му се обадил само няколко дни след инцидента, за да поговорят и сами да се разберат помежду си.

Междувременно, на 21.04.2021 год. подс.П. – К. Т. бил лишен от управителния съвет на „Сдружение българска федерация по джудо” от спортни права за срок от две години. Била му наложена и забрана за същия срок да участва в мероприятия на БФ Джудо, като бил наказан и с глоба. / Вж. протокол и предложение на председателя на дисциплинарната комисия към БФ Джудо на л.133 – л.136 в делото/.

В хода на досъдебното производство са били назначени и изготвени 4 броя съдебно медицински експертизи / СМЕ /.

Съгласно заключението на първата СМЕ и втората, назначена като допълнителна, изготвени от вещите лица доктор Б. П. и доктор Р. П., описаните в СМУ № 99.03/21.03.2021 год. и последващата медицинска документация травматични увреждания на постр.свид.С. В., причинени му от инкриминираното деяние са получени в резултат на действието на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв, като най – общ маханизъм и добре отговарят да са получени при нанесен един удар с ръка, свита в юмрук по лицето на пострадалия по време на въпросния инцидент към момента на инкриминираната дата. По време на нанасянето на първия и единствен удар в областта на лицето, пострадалият е бил прав и обърнат полунадясно към нападателя. При тази травма в областта на устата на постр.свид.С. В. е била избита 8 коронкова мостова конструкция, включваща 5 налични зъба на горната челюст - № 15,12, 11, 21 и 24. Преди травмата зъби с № 12 и 11 са били с паталогични изменения – парадонтална киста, получена от претоварването на мостовата конструкция, като корените на 12, 11 и 24 зъби са били изградени с щифтове – на тях е нямало естествени коронки. На долната челюст са налични антагонисти от 9 зъба. При така установеното заключението на вещите лица доктор П. и доктор П. е, че счупването на мостовата конструкция с корените на 12, 11 и 24 зъби представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на л.130, а.1 от НК. Разкъсно – контузната рана на горната челюст, хирургично обработена е причинила на постр.свид.В. временно разстройство на здравето, неопасно за живота по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, за около 10 дни от датата на травмата. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание за около 2 – 5 дни от датата на травмата. В заключението на допълнителната СМЕ /л.44 и сл.в делото/ вещите лица доктор П. и доктор П. посочват че травмата на 15 и 21 зъби /счупени до нивото на венеца и впоследствие с извадени корени/ също представлява лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Според тях фрактурата /счупването/ на алвеоларния израстък на зъби 12, 11 и 21 не може да бъде самостоятелна 3 травма, тъй като костната пластинка в този участък е най – тънка и грацилна.

Вещите лица доктор П. и доктор П. смятат, че дъвкателната и говорна функция на пострадалия свид.В. са били нарушени още след като са били възстановени с избитата мостова конструкция, която не може да бъде преценена като здрави зъби. Това обстоятелство, допълнено с липсата на дъвкателни зъби у пострадалия и анатомично къси корени на носителите на мостовата конструкция, видно от рентгенографиите и скенера, според вещите лица доктор П. и доктор П. води до отказ от презумпцията за тяхната анатомична цялост и годност преди травмата.

Заключението на СМЕ, изготвена от вещите лица доктор П. М. и доктор В.

Х. изцяло съвпада с заключението на вещите лица доктор П. и доктор П. досежно механизма на причиняване на травматичните увреждания на постр.свид.В.. Различно е обаче експертното им мнение относно характера на част от травмите /вида на телесните повреди/. Според доктор П. М. и доктор Х. счупването на 15 и 21 зъб на нивото на венеца, последвано от екстракция на корените, като се съобрази обстоятелството, че 21 зъб е бил здрав и изпилен за поставянето на мостовата конструкция, а зъб № 15 е бил изпилен, и при здрави антагонисти следва да се приеме за ИЗБИ.Е НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО за период от повече от 30 дни.

Подобно на предходните две заключения, и обсъжданото тук не определя фрактурата /счупването/ на алвеоларния израстък на горната челюст в областта на зъби 12, 11 и 21 като самостоятелна травма, като я причислява към изолираните счупвания на челюстта.

При наличните противоречия в заключенията на вещите лица доктор П. и доктор П. от една страна и доктор М. и доктор Х. от друга, е била назначена тройна, арбитражна СМЕ, изготвена от вещите лица доц. доктор Б. П., доц.доктор П. Т. и доктор И. Ц.. Видно е от заключението на тройната СМЕ, на постр. свид. В. е била причинена орална травма, в резултат на която е била избита коронкова мостова конструкция, включваща пет налични зъба с № № 15, 12, 11, 21 и 24, явяващи се съставни мостодържачи. При наличните здрави антагонисти на долната челюст тази конструкция е подсигурявала адекватна функция на съзъбието в областта с траен характер. При това положение счупването на всички горевизирани зъби, съпроводено с последваща екстракция на останалите в устната кухина корени по съвкупност реализира медико – биологичния признак ИЗБИ.Е НА ЗЪБИ, БЕЗ КОИТО СЕ ЗАТРУДНЯВА ДЪВЧЕНЕТО И ГОВОРЕНЕТО. Вещите лица доц. доктор Б. П., доц.доктор П. Т. и доктор И. Ц. акцентират, че установените травми в областта на горната зъбна редица следва да се разглеждат всички заедно, а не отделно, тъй като зъбите са били съставни мостодържачи, осигуряващи адекватна дъвкателна функция за зъбната редица в областта - от една страна, и тъй като се касае за едномоментно увреждане на съзъбието по горната челюст – от друга.