Решение № 456 от 10.12.2024, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. С., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440100911 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Р. против „К.“ ООД, в която се твърди от ищеца, че на 04.09.2023г. в град С. между страните е сключен договор за заем №***, по силата на който заемодателят „К." ООД му предоставил заем в размер на 1 300,00 (хиляда и триста) лева, но поради липсата на копие от договора и приложенията му не мога да посоча конкретните параметри на заема. Въз основа на документите, с които разполага, мога да посоча следните условия за издължаването му: 1. Размер на отпуснатия заем: 1 300,00 лева 2. Размер на погасителна вноска: 237,00 лв. 3. Вид вноска: месечна. От така известните параметри, чрез математически изчисления може да се установи, че годишният лихвен процент по договора за заем възлиза на 184,77%, а годишният процент на разхода възлиза на 457,66 %.

Процесният договор за заем попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им влече нищожност на сключения договор. В случая има нарушение на т.9 и т.10 от посочената разпоредба. В т.9 е записано, че договорът трябва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни 1 лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти; в т.10 е записано, че договорът следва да съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Действителният ГПР надхвърля прага, посочен в чл.19 ал.4 от ЗПК, което нарушение е самостоятелно основание за обявяване на договора за кредит за недействителен. Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който фактически не е реално прилагания в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП. По тази причина процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посоченият в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилагания между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Тази норма, от една страна, е насочена към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, а от друга - към стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК.

Не на последно място е налице нищожност на клаузата от процесния договор, определяща лихвения процент по договора, поради противоречието й с добрите нрави. В решение № 453/03.08.2016г. по гр.д.№ 1742/2015г. на IV г.о. на ВКС е прието, че преценката дали договореното противоречи на добрите нрави /общоприети норми за справедливост и добросъвестност при осъществяване на гражданските правоотношения в интерес на обществото/ се прави въз основа на конкретно установените във всеки отделен случай релевантни обстоятелства. Констатирано противоречие на волеизявленията с посочените изисквания обуславя нищожността им, която свободата на договаряне не може да преодолее, именно защото тя не е абсолютна, а е рамкирана съобразно императивната норма на чл.9 ЗЗД. Приемането на норми като визираните в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК не представлява законов регламент с пряко значение за преценката на съда в кои случаи и в каква степен договорни възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от 2

МС процент на законна лихва противоречат на добрите нрави и не изключват тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения в закона праг на ПТР. /Така Определение № 527/09.06.2022 г. по гр. д. № 151/2022 г., III ГО/. Ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведено не конкретно към възнаградителната лихва, а за всички разходи, включени в ГПР, като по този начин се цели да се предотврати прекомерното оскъпяване на кредита чрез въвеждането на твърде високи преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. С оглед преценка дали с клаузата за уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника, следва да се съобрази размера на законната лихва към момента на сключване на договора, без обаче тя да се приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва. В тази насока е налице съдебна практика, според която максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити, и двукратния размер на законната лихва при обезпечени кредити.

Към момента на сключване на договора основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е бил 3,64 %, поради което стойността, която е имала законната лихва към момента на сключването на договора е 13,64%. Като се вземе предвид срока на сключване на договора от 13 месеца, съотношението между възнаградителната лихва и законната лихва към датата на сключване на договора, начинът на разпределение на вноските за главница и лихва, размерът на предоставената сума по договора - 1300 лева и размерът на дължимата договорна лихва за срока на договора, се установява, че уговорената клауза за договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципите на справедливост и добросъвестност в облигационните отношения и създава условия за неоснователно обогатяване на ищеца. Икономическата цел на отпуснатия кредит за кредитора е да покрие разходите по заема и да получи печалба чрез получаване на възнаградителна лихва, която представлява възнаграждението за предоставения финансов ресурс, като всеки получен доход извън тази цел излиза извън присъщата функция на възнаградителната лихва. Ето защо, отчитайки размера на предоставената по кредита сума, срока, за който тя е предоставена, и размера на възнаградителната лихва, както и обстоятелството, че потребителят е икономически послабият субект, за когото не е установено в случая да е могъл да влияе върху съдържанието на клаузата, следва изводът, че уговорената лихва не съответства на присъщата й функция, поради което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като накърняваща добрите нрави. Доколкото договорът за потребителски кредит е възмезден, клаузата уреждаща възнаграждението за кредитора е негов съществен елемент. Премахването на клаузата за определяне на възнаграждение за кредитора би променило възмездния му характер, съглашението за възнаградителна лихва не може да бъде заместено от норми на закона, защото такива не са въведени от законодателя. Следователно нищожността на уговорката относно размера на възнаградителната лихва води до нищожност на договора за кредит в неговата цялост, т.е. липса основание за заплащане на задължение за наказателна лихва и такса за предсрочно погасяване.

3

Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено в отношенията между страните, че Договор за паричен заем № *** от 04.09.2023г. е недействителен на основание чл.22 ЗПК поради допуснати нарушения на чл.11 ал.1 ЗПК при сключването му.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва иска. Твърди,че са неоснователни твърденията на ищеца за нищожност на клаузата на чл.8 от Договора за заем, поради следните съображения: Изискването за предоставяне на обезпечение при сключване на договор за заем с ответното дружество е посочено като условие още в общите условия на дружеството, поставени на видно място във всеки един от офисите на дружеството, както и на интернет страницата му. Така посочената неустойка е изчислена на база конкретно зададените от заинтересованото лице параметри на заема главница, срок на договора, вид на месечните вноски и вид на кредитния продукт, за който е поискал предварителна информация. Ищецът е знаел за условията на дружеството за обезпечаване на заема, разяснени са от консултанта в офиса на дружеството, като на база посочените от ищецът параметри за договор за заем е изчислена неустойка, която би дължала, ако не изпълни условията за обезпечаване на заема. По този начин ищецът предварително е била запозната с последиците от непредоставяне на исканите от дружеството обезпечения, ако сключи договор за заем с ответното дружество. Ищецът е могъл да се запознае с условията, при които дружеството предоставя заеми, да ги обмисли и да прецени дали желае да сключи договор за заем при така представените условия на Дружеството. Именно след така направена преценка ищецът е сключил процесния договор за заем. В сключения договор за заем са посочени конкретно сумите за главница, лихва, ГПР и неустойка. Още повече, че в разпоредбата на чл.10 от ОУ, с които ищецът се е запознала преди сключване на договора са посочени условията за обезпечаване на договорите за заем, които ответното дружество сключва с потребителите. Клаузата по чл.8 от договор за паричен заем № *** е индивидуално уговорена със заемателя. Тя е съобразена с неговото желание, изразено в молба му за кандидатстване за заем. Заемателкатата предварително е уточнила и индивидуализирала каква е сумата, която иска да получи. Конкретизирал е параметрите, които биха могли да са по нейните възможности - вид, размер, срок, начин на усвояване, размер и брой, както и периодичност на погасителните вноски. Предвид това в договора за заем е уговорен и размерът на неустойката, който е изцяло съобразен с индивидуалните потребности и възможности на заемателката. В този смисъл в текста на договора за заем е включена клаузата на чл.8 с посочване на конкретен размер на неустойка за това неизпълнение. Неустойката обаче, макар и договорена конкретно в договора за заем не е дължима от потребителят в момента на сключване на договора. Тази клауза е уговорена под отлагателно условие - в случай, ще потребителят не предостави поръчител/и в 3 дневен срок след сключване на договора за заем, то тогава неустойката ще бъде дължима от потребителя.