Решение № 39 от 22.03.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш

Е Н И Е

Номер година

22.03.2021 град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийският административен съд състав

На

24.02.2021 година

В публично заседание и следния състав:

Председател:

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове:

ВИКТОР

АТАНАСОВ

АЙГЮЛ

ШЕФКИ

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Димитрина Делчева от Окръжна прокуратура

– Кърджали като разгледа докладваното от съдията Виктор

Атанасов

Кас. Адм. Нак.

Дело номер

210 по описа за

2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощник му адв.Б.П. от АК-***, с посочен съдебен адрес:***, против Решение №108 от 19.10.2020 год., постановено по АНД

№82/2020 год. по описа на Районен съд - Златоград, с което е потвърдено наказателно постановление №21-0000809 от 05.12.2019 год., издадено от директора на

Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян.

Касаторът заявява в жалбата, че не доволен oт така постановения съдебен акт, поради което в законният срок подава касационната жалба, с молба да бъде отменен този съдебен акт на Районен съд - Златоград, като постановен в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Развива съображения, като най-напред възпроизвежда фактите такива, каквито са според него.

Счита за неправилно становището на Районен съд -

Златоград, че не е налице на нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на процесното наказателно постановление,както и по неговото връчване. Твърди, че видно от съдържанието му, административнонаказващият орган единствено преповторил констатациите от АУАН, без да извърши проверка на събраните доказателства и да изследва спорните обстоятелства, включително и да извърши служебна проверка на дадената правна квалификация в обжалваното НП. Според касатора, в настоящият случай безспорно били налице спорни обстоятелства, а именно - налице ли е било трудово правоотношение между ЕТ и М. В. Б. Твърди, че процесното наказателно постановление, което по същността си било индивидуален административен акт, било издадено без в него да са посочени каквито и да било мотиви и че липсата на мотиви произтичала от неспазване на разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Развива довод, че законодателят подробно изложил в чл.59 от АПК формата и белезите на индивидуалния административен акт, като в т. 4 било посочено, че в съдържанието на акта следва да са посочени съответните фактически и правни основания за издаването му, а административнонаказващият орган, вместо да изложи подробни съображения, от които да стане ясно, защо е издал санкционния акт, се задоволил само с преповтаряне на констатациите от АУАН и текстово изписване на номера на правната норма, указваща вида нарушението и приложимата санкция. Според касатора, не било обсъдено от наказващият орган наличието на сключен трудов договор, който обвързвал страните от дата 13.11.2019 год., не било посочено и защо, по какви причини, счита, че не е налице трудово правоотношение, след като между датата и часа на проверката, до датата и часа на приетото уведомление, имало само три часа.

Развива се и довод, че необходима и задължителна част от съдържанието на индивидуалния административен акт, съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, били фактическите и правни основания за издаване на акта и че изискването за мотивировка представлявало една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, като тази гаранция се проявявала в две насоки - с излагането на мотиви се довеждали до знанието на страните съображенията, поради които административният орган е издал съответният административен акт и се подпомагат страните в избора на защитните средства и въобще изграждането на защитата им срещу индивидуалните административни актове, а освен това, наличието на мотиви улеснявало контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при обжалването му пред по-горния административен орган и пред съда, допринасяло за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкривало и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по целесъобразност, но са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

На следващо място, според касатора, неправилен бил постановеният съдебен акт и по отношение на установеното неправилно приложение на материалният закон.

Сочи, че за нарушението, описано в процесното наказателно постановление, изразяващо се в липсата на сключен трудов договор между ЕТ „Ясмина - Я. Б.“ ***, в качеството на работодател и лицето М. В. Б., била посочена като относима материалната норма на чл.63, ал.2 от КТ, според която, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, като счита, че това приложение на закона от наказващият орган било незаконосъобразно. Развива довод, че въведеното с тази правна норма задължение се осъществявало чрез изпълнение на задължението да се сключи писмен трудов договор по чл.62, ал.1 от КТ и неизпълнението на същото осъществявало състава на нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Счита, че въз основа граматическото и логическо тълкуване нормите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1, от една страна, а от друга - систематичното тълкуване разпоредбите на чл.414, ал.3, съответно ал.1, се формирал изводът, че в случаите на несключване на трудов договор при фактически съществуващо трудово правоотношение и полагане на труд по него, представлява неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ и то, от своя страна, поглъщало задължението по чл.61, ал.1 от КТ и единствено наказуемо с предвиденото в закона административно наказание, според касатора, било неизпълнението на задължение по чл.62, ал.1 от КТ. Счита, че за нарушението по чл.63, ал.2 от КТ не бил предвиден самостоятелен административнонаказателен състав, а то представлявало нарушение винаги и на чл.62, ал.1 и осъществявало единствено фактическия състав по чл.414, ал.3, която била и санкционната норма и че приложената санкция неправилно била отнесена към чл.63, ал.2 от КТ, като по този начин било нарушено правото на защита на касатора, тъй като бил лишен от възможността да разбере, за какво точно нарушение е наказан. Твърди също, че дадената правна от наказващия орган квалификация на нарушението по чл.414, ал.3 от КТ била неправилна, тъй като същата противоречала на материалния закон и определяла незаконосъобразността на постановлението и била основание за неговата отмяна. На следващо място счита, че обстоятелствата, които били въведени в акта и в наказателното постановление не съответствали на посоченото в тях нарушение на правилото на чл.61, ал.1 от КТ, като твърди, че задължението, произтичащо от него, се осъществявало чрез изпълнение на задължението да се сключи писмен трудов договор по чл.62, ал.1 от КТ, а неизпълнението му осъществявало състава на нарушението по чл.413, ал.3 от КТ. Излага довод, че съпоставянето на разпоредбите на чл.61, ал.1 и чл.62, ал.1 от КТ от една страна и от друга - разпоредбите на чл.414, ал.1 и ал.3 от КТ и тяхното тълкуване водело до извода, че в случаите на полагане на труд при фактическо съществуващо трудово правоотношение, без да е налице сключен трудов договор в писмен вид, е налице неизпълнение на задължението по чл.62, ал.1 от КТ и че то е част от изискването за сключване на договор преди постъпването на работа. Сочи се, че в случая е налице сключен трудов договор от дата 13.11.2019 год., сключен между ЕТ и М. В. Б., като същият бил сключен в предвидената от КТ форма. Отново се твърди, че дадената от административнонаказващият орган правна квалификация в НП не съответства на фактите и извършените констатации в АУАН.

На следващо място в жалбата се сочи, че за да потвърди процесното НП първоинстанционният съд приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по ЗАНН относно връчване на НП, но че този извод не можел да се сподели, тъй като била нарушена процедурата по връчване на НП, във връзка с разпоредбата на чл.58 от ЗАНН. Сочи се, че съгласно чл.58, ал.1 и 2 от ЗАНН, препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и когато нарушителят не се намери по посоченият от тях адрес, а новият адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита връчено от деня на отбелязването и че разпоредбата на чл.58, ал.1 ЗАНН изисква наказателното постановление да бъде връчено срещу подпис, а не за него нарушителят да е узнал по повод или чрез други правни и фактически действия. Развива довод, че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН съдържа една правна фикция, като приравнява правните последици на личното връчване с тези на невръчване на наказателното постановление и че тази фикционна норма била изключителна и представлявала отклонение от общата уредба на съответната материя по смисъла на чл.11, ал.2 от ЗНА, поради което нейното тълкуване следвало да е само ограничително и следователно, за да е осъществен фактическия състав на чл.58, ал.2 от ЗАНН, било необходимо да са осъществени точно в посочените в нормата предпоставки - нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес или новият да е неизвестен. Излага се и аргумент, че тъй като в ЗАНН липсвали изрични правила относно реда, по който да бъде извършено връчването, то съобразявайки разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, връчването следвало да се извърши при спазването на чл.178 и сл. от НПК, а в случая, въпреки направеното възражение в тази насока в жалбата пред първоинстанционният съд, не били представени доказателства тези правила да са били спазени, преди да се пристъпи към прилагане на фикцията по чл.58, ал.2 от ЗАНН. Твърди се, че административният орган не представил нито едно от двете доказателства, а именно: че нарушителят не се намира на посочения от него адрес, както и че новият му адрес е неизвестен, като тези обстоятелства въобще не били предмет на вниманието на решаващият състав на първоинстанционният съд и въпреки че това оплакване било направено още в жалбата, съдът подходил съвсем формално и приел, че НП е връчено редовно на жалбоподателя. Твърди се също, че соченото нарушение е съществено, поради което неправилни и необосновани били изводите иа Районен съд - Златоград за липсата на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон при издаването на процесното наказателно постановление. Предвид изложеното, касаторът моли съда да приеме, че са налице касационни основания по смисъла на чл.209 АПК и да уважи подадената касационна жалба против Решение №108 от 19.10.2020 год. по АНД №82/2020 год. по описа на Районен съд - 3латоград, като отмени постановеният съдебен акт и постанови друг, с който да отмени НП №21-0000809 от 05.12.2009 год., с което, на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, предвид разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ, регламентираща, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, на едноличния търговец е наложена имуществена санкция, в размер на 1500/хиляда и петстотин/ лева, като издадено в нарушение на административнопроизводствените правила.

Редовно призован за съдебно заседание, касаторът – ЕТ „Ясмина - Я. Б.”, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, не се представлява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв. Б.П. от АК-***, преди съдебното заседание е постъпила писмена защита, в която заявява, че поддържа изцяло подадената касационна жалба по изложените в нея съображения. В писмената защита са изложени доводи и съображения, идентични с тези, развити в касационната жалба, като в същата отново моли настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд – Златоград, постановено по АНД №82/2020 год. по описа на съда и да постанови друго решение, по същество на спора, с което да отмени атакуваното наказателно постановление №21-0000809 от 05.12.2019 год., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – град Смолян.