Решение № 55 от 08.06.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. гр. Д., 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Н. Паскалева

Членове:

Станимир Т. Ангелов

Светослав Н. Тодоров при участието на секретаря Елица Вл. Александрова като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно наказателно дело от частен характер № 20263200600094 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на Глава ХХІ НПК.

С присъда № 260003 от 04.12.2025г. по НЧХД № 670/***г. по описа на Районен съд – Д. подсъдимата Е. Г. К. е призната за виновна в това, че на 24.05.***г. в гр. Д. причинила на К. Д. П. две кръвонасядания по дясната мишница, представляващи лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдания, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130,ал.2 НК, като я оправдава по първоначално повдигнатото обвинение по чл.130, ал.1 НК.

Предявения граждански иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер от 1500 лева и отхвърлен за горницата над тази сума до пълния му предявен размер от 5000 лева.

Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на частния тъжител К. Д. П. сумата от 3000 лева, представляваща сторени по делото разноски, както и да заплати по сметка на ДРС сумата от 2258.51 лева, представляваща изплатени възнаграждения за вещи лица за изготвени експертизи и пътни разходи и сумата от 60 лева, представляваща държавна такса върху уважената част на предявения граждански иск.

Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Е. Г. К., чрез нейния защитник – адв. Н. М. – АК Д..

В жалбата се поддържа, че присъдата е незаконосъобразна, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Излагат се 1 доводи, че присъдата е постановена от незаконен състав, поради проявена пристрастност от страна на съдията при разглеждане на делото – възнаграждения на вещи лица по допуснати в производството съдебни експертизи били изплатени от бюджета на съда, а не внесени предварително от частния тъжител, както и в тежест на подсъдимата били възложени разноски в нарушение на чл.190, ал.1 НПК и на разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 ЕКЗПЧ, пряко приложима в националното законодателство.

Твърди се също, че присъдата се явява необоснована, предвид всички събрани доказателства по делото. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, или алтернативно отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде оправдана подсъдимата.

Не са направени искания по доказателствата и според съда, не се налага събирането на допълнителни такива.

Частната тъжителка К. Д. П. и нейния повереник не са представили възражения по реда на чл.322 НПК.

В съдебно заседание частния тъжител и подсъдимата се явяват лично, заедно със своите повереници. Не правят искания по доказателствата.

Подсъдимата моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която да бъде призната за невиновна в извършване на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, алтернативно прави искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. Частния тъжител моли за постановяване на решение, с което да бъде потвърдена изцяло присъдата на Районен съд – Д..

Д.кият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

По делото са събрани, в необходимия обем и по съответния процесуален ред, всички доказателства, нужни за неговото правилно решаване.

Не могат да се споделят оплакванията в жалбата, по която е образувано настоящето производство, че присъдата е постановена от незаконен състав, поради проявена пристрастност от страна на съдията при разглеждане на делото. Дори да са допуснати нарушения на разпоредбата на чл.187, ал.2 НПК при изплащане на окончателно определените възнаграждения на вещите лице и/или неправилно са разпределени разноските в производството, това само по себе си не води до извод за предубеденост на съдебния състав, а единствено за постановен неправилен съдебен акт в тази част. Липсват обективни данни, от които да може да се направи извод, че постановилия присъдата състав на съда е бил предварително формирано становище за виновността на подсъдимата.

Настоящият въззивен състав, след извършване на собствена проверка и анализ на доказателствения материал по делото, намира за установена 2 следната фактическа обстановка:

На 24.05.***г. подсъдимата Е. Г. К. около 16 часа се намирала в снекбар „А.“ гр. Д. заедно със свидетеля И.Г.Т. и стопанисващите заведението Й.К.Г. и В.Г.Й.. Заведението не работело, а страничния му вход бил отворен и вратата подпряна.

Около този период покрай заведението преминавали с автомобил частния тъжител К. Д. П. заедно със **** си и към този момент **** на подсъдимата А.П., които забелязали паркирания в близост до заведението автомобил на подсъдимата.

К. П. слязла от автомобила, извадила телефона си и с включена на видеозапис камера влязла в заведението. През това време А.П. паркирал управлявания от него автомобил.

Влизайки в заведението частната тъжителка видяла седналите около една маса подсъдима Е. К. и свидетелите И.Т. и Й.Г., при което казала „****.“ Подсъдимата станала от стола запътила се към частната тъжителка, като поискала последната да напусне заведението с думите „****?“ и „ ****“.

Частната тъжителка се обърнала с гръб към подсъдимата за да излезе от заведението.

При излизане на частната тъжителка през вратата, подсъдимата я хванала с лявата си ръка за дясната мишница и стискайки я избутала встрани от вратата, след което освободила вратата и я затворила. При стискането и избутването подсъдимата причинила на частната тъжителка две кръвонасядания по вътрешната част на дясната мишница.

Частната тъжителка отворила вратата и повторно влязла в заведението.

Подсъдимата се обърнала към нея с думите „****. **** ****“ и се насочила към частната тъжителка, която в същото време отново се обърнала с лице към вратата за да излезе от заведението. Подсъдимата поискала от свидетелката Й.Г. да заключи вратата. Частната тъжителка вече извън заведението произнесла на висок глас звук „****..“ и казала „****?“. Подсъдимата задържала врата на заведението затворена докато св. Й.Г. я заключва, а през това време частната тъжителка и св. А.П. опитвали да отворят вратата.

В 16:18 часа е подаден сигнал до Национална система 112 – МВР от св.

Й.Г. за това, че непознати за нея мъж и жена я притесняват и искат да влязат в затвореното заведение снекбар „А.“.

Сигнала е приет в 16:23 и екип на МВР е посетил мястото в 16:33 часа.

В 16:20 часа на телефон 112 е подаден сигнал и от К. Д. с оплакване, че е ударена от **** си Е. П., която се заключила с друг мъж в заведение до бензиностанция.

Адресът е посетен от служители на ОД на МВР – Д., свидетелите Д.Г.Т. и О.Ж.З., които са изслушали установените на място лица и са съставили протоколи за полицейско предупреждение на А.П. П., К. Д. П., П.А П. и Е. Г.

П..

3

На същия ден около 19:00 часа частната тъжителка посетила „Многопрофилна болница за активно лечение – Д.“ АД и при извършен преглед от съдебен лекар били констатирани синини по нейната дясна ръка.

На 27.05.***г. частната тъжителка посетила кабинета на невролог и след извършен преглед е поставена основна диагноза „Неврастения“ и предписана медикаментозна терапия.

На 01.06.***г. по молба за защита от домашно насилие от Е. Г. П. срещу К. Д. П. е образувано гр.д. № 1059/***г. по описа на Районен съд – Д..

Препис от молбата за защита е връчен на К. Д. П. на 12.06.***г., като със същия е връчена и призовка за насрочено на 25.06.***г. открито съдебно заседание.

На 16.06.***г. бил посетен кабинета на ****

Първоинстанционният съд е описал идентична фактическа обстановка по отношение на поведението на страните при възникналия спор между тях на 24.05.***г. и механизма на причиняване на констатираните две кръвонасядания по вътрешната повърхност, в средната трета на дясната мишница на частната тъжителка. Тази фактическа обстановка се потвърждава от заключенията на вещото лице по назначената съдебно-техническа и допълнителна съдебно-техническа експертиза, както и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза. Изследвания видеофайл не съдържа данни за манипулации, като проследява действията на частната тъжителка от нейното слизане от автомобила до заключването на вратата на заведението. Правилно показанията на свидетелите И.Т. и Й.Г. са кредитирани само частично по отношение наличието на физически контакт между подсъдимата и частната тъжителка при напускане на заведението от последната. Видимостта на тези свидетели към случващото се е била затруднена към момента на физическия контакт, който е осъществен на самия вход на заведението и непосредствено след излизане на частната тъжителка от него. Вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза заявява, че двете кръвонасядания по вътрешната повърхност на дясната мишница са причинени от пръстите, които противостоят на палеца, механизма на причиняването им е стискане с ръце, като изключва пострадалата да може сама да си причини подобно увреждане. Движението на частната тъжителка във възпроизведения в първоинстанционното производство видеофайл показва, че тя напуска заведението с лице към вратата и гръб към подсъдимата, след което е слязла от стъпалото пред вратата, което съответства изцяло на възприетия от първоинстанционния съд механизъм на причиняване на кръвонасяданията. От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза се установява, че като пряка последица на инцидента за частната тъжителка е развитието на разстройство в адаптацията, което настъпва в рамките на един месец след стресогенния фактор и може да се продължи в период от няколко часа до шест месеца.

Конкретната продължителност на настъпилото за частната тъжителка 4 разстройство в адаптацията не може да бъде установена, поради отдалечения момент спрямо изготвяне на заключението и липсата на обективна медицинска документация.

Неоснователно е възражението на подсъдимата, че е изминал продължителен период от време между процесния инцидент и издаването на медицинските документи, удостоверяващи телесните увреждания и психически страдания. Кръвонасяданията по вътрешната повърхност на дясната мишница на частната тъжителка са установени в деня на инцидента, което е отразено в лист за преглед на пациент № ****/24.05.***г., т.е. в рамките на няколко часа след инцидента. Последвалия преглед на частната тъжителка от съдебен лекар на 26.05.***г. и констатираните обективни находки потвърждават възможността уврежданията да се получат по твърдения от пострадалата време и начин.

Телесното увреждане на частната тъжителка е причинено от подсъдимата по описания по-горе начин, като последната е съзнавала обещественоопасния характер на деянието и неговите обещественоопасни последици – възможността нейното физическо въздействие по отношение на частната тъжителка да доведе до причиняване на телесно увреждане.

По отношение на предявения граждански иск следва да се приеме, че са налице основанията за ангажиране отговорността на подсъдимата по чл.45 ЗЗД, която виновно и противоправно е причинила вреди на частната тъжителка. Обезщетението за неимуществени вреди, съгл. чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда, като съобрази обществения критерий за справедливост и действително претърпените неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да се съобрази вида и характера на вредите, интензитета на претърпените болки, страдания и неудобство, както и времето необходимо за възстановяване на пострадалата. С оглед вида на получените травматични увреждания – две кръвонасядания по дясната мишница, които преминават за около 10 дни, настоящия състав на съда намира, че справедливия размер на обезщетението по чл.52 ЗЗД е 250 евро и предявения граждански иск е основателен до този размер. Развитото разстройство в адаптацията в резултат на инцидента не води до определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като не се установява продължителността на същото и дали не е отминало в период от няколко дни, а основателно се явява и възражението на подсъдимата, че в периода м. май – м. юни ***г. стресогенен фактор за развитие на разстройство в адаптацията на частната тъжителка не е само инцидента, но също и подадената срещу нея молба за защита от домашно насилие и проведените в това производство открити съдебни заседания.