Решение № 931 от 29.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 931 гр. Пловдив, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20265330201881 по описа за 2026 година Обжалвано е Наказателно постановление №125/10.02.2026г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на Г. С. С. ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро /с левова равностойност 100 лева/ за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседания се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество,същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

При направена проверка на 23.10.2025г. в гр.Пловдив ,ул.“Йоаким Груев“ срещу №45 около 11.35ч. било установено, че е паркиран лек автомобил „Мини купър “, с регистрационен №*** върху тротоара ,за което нарушение му е съставена глоба с фиш в отсъствие на водача с №*** в размер на 100 лева .Тъй като бил оспорен ,поради което и бил съставен АУАН ,а в последствие и НП. АУАН бил издаден при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН в 1 отсъствие на нарушителя.

За посочените обстоятелства способстват показанията на актосъставителя Л. ,които съдът кредитира изцяло като добросъвестно дадени и съответни на останалите кредитирани от съда писмени доказателствени източници и тези приложени към АНП, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Спорът се изразява в това дали в действителност жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му от проверяващите органи нарушение.

За да постанови решението ,съдът взе предвид приобщените по надлежния ред писмени доказателства –включително и представената снимка.

По-конкретно във връзка с вмененото административно обвинение за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП,не се спори ,че паркирането е действително върху тротоар, имайки предвид неговата дефиниция в §.1 от ДР на ЗДвП легални дефиниции: т.5. „т.6. „Тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Според дадената легална дефиниция водещата характеристика, за да бъде определена дадена част от пътя за тротоар, не са физическите конструктивни особености, доколкото е допустимо в условията на алтернативност тази част от пътя да бъде изградена, оградена или очертана, а предназначението на тази част от пътя само за движение на пешеходци.Видно от представената снимка ,част от преписката, се касае именно за паркиране върху тротоар.И мястото на паркиране е именно такова ,съобразно на дадената легална дефиниция, то и извършеното деяние се явява съставомерно като нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП и е в унисон и с останалия доказателствен материал –писмен, а гласен такъв ,съдържащ се в показанията на актосъставителя.

При служебната проверка ,обаче се установи друго нарушение ,което се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

А ,именно ,че акта за установяване на административно нарушение е съставен в отсъствие на нарушителя при липса на законовите предпоставки за това.Действително в чл.40, ал.2 от ЗАНН е предвидено правомощие за актосъставителя да състави АУАН в отсъствие на нарушителя. Съгласно трайната съдебна практика, обаче тази норма може да бъде приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. Т.е. за да намери приложение разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на АУАН, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е така, доколкото нарушителят следва да има възможност да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, което няма как да се случи, ако за него не съществува несъмненост, че е 2 призован именно за съставяне на АУАН, а не за други действия.

В конкретния случай от текста на докладна записка от дата 02.12.2025г.част от преписката се установява,че Л. е провел разговор по телефона с Г. С.,за да го покани да се яви на 28.11.2025г. в 09.00ч,за да връчи декларация по чл.188 от ЗДвП .Написано е „Г-н С. не се яви в посоченият ден и му беше съставен АУАН на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН“.

От този текст на докладната записка е видно, че към момента на обаждането за наказващия орган все още не е била известна личността на нарушителя, като именно с цел нейното установяване жалбоподателят е поканен да се яви на 28.11.2025г.

В този смисъл към провеждането на разговора по телефона евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото ако същият представи декларация по чл.188 от ЗДвП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.

Същевременно съгласно трайната съдебна практика- покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като се предупреждава, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл.40, ал.2 от ЗАНН.

Това е така, тъй като от една страна същата е условна, а не изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи, а от друга страна, защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“.

Всичко гореизложено е важимо на още по-силно основание за процесния случай, доколкото към момента на провеждане на разговора по телефона изобщо не е било ясно, че именно жалбоподателят е пасивно легитимиран да понесе отговорността за твърдените нарушения; в поканата изобщо не се съдържа предупреждение, че при неявяване и непредставяне на декларация по чл.188 от ЗДвП АУАН ще бъде съставен именно на жалбоподателя, при това в негово отсъствие; в поканата изобщо липсва уведомление, че АУАН ще се състави още на същата дата, на която жалбоподателят е поканен да представи документи във връзка с установяване самоличността на нарушителя.

Следователно с приложената по преписката докладна записка от една страна жалбоподателят е поканен да се яви в сектор „Общинска полиция“ във връзка с „едно бъдещо“ нарушение, евентуално извършено от него, а от друга изобщо не е бил поканен редовно за съставяне на АУАН именно на дата 28.11.2025г.Видно от представената от по-ранна дата докладна записка ,също част от преписката , а именно от 17.11.2025г,на същата е поставена резолюция-да се изпрати покана за съставяне на АУАН .Но,въпреки това Л. е извършил телефонно обаждане.

Ето защо и предвид неспазване на процедурата по чл.40, ал.2 от ЗАНН, то е налице съществено процесуално нарушение, представляващо безусловно 3 основание за отмяна на НП. Това е така, доколкото липсата на покана или ненадлежно връчената покана за съставяне на АУАН ограничава правото на дееца да участва в най-ранния етап на административно - наказателното производство. Това нарушение не се санира с факта, че по-късно АУАН е надлежно връчен (предявен) на нарушителя, доколкото личното присъствие при съставяне на АУАН и връчването (предявяването) на същия са гаранции за различни интереси на нарушителя. Връчването на АУАН е гаранция, че нарушителят ще бъда запознат с повдигнатото му обвинение и ще може да направи своите възражения срещу него и да организира зашитата си. Личното присъствие от друга страна е гаранция за законосъобразността при съставяне на АУАН. Чрез личното си присъствие нарушителят може да се увери, че АУАН действително е съставен на мястото и във времето, посочени в него, от лицето, което се твърди да го е издало и в присъствието на лицата посочени като свидетели. Съставянето на АУАН е първият формален акт, с който се поставя началото на административно наказателния процес и нарушенията при неговото съставяне, опорочават процеса до степен да обуславят отмяната на наказателното постановление, независимо, че последващите действия са извършени надлежно. Личното присъствие при съставяне на АУАН е важна гаранция и че той действително е съставен на датата, която се сочи в него и че не е антидатиран, което пък е от значение за преценката за спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН.

ПО РАЗНОСКИТЕ :

При този изход на спора на основание новелата на чл. 63д ЗАНН жалбоподателят има право на разноски.

Същият е доказал реалното заплащане на 500 евро адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството, доколкото съгласно т. 1 от ТР 6/2012 ОСГТК на ВКС, договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка за изплатената в брой сума.

Съдът като съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, така заплатеният размер се явява справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата ,още повече ,че по делото нито в писмени вид ,нито в съдебно заседание беше направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.И в този смисъл за съда не е налице основание за променя този размер.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, а именно от Община –Пловдив .

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №125/10.02.2026г., издадено от Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на на Г. С. С. ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 51,13 евро /с левова равностойност 100 лева/ за нарушение по чл.94, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив да ЗАПЛАТИ на Г. С. С. ЕГН********** сумата от 500 евро, представляваща разноски за процесуално представителство пред Районен съд Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5